Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата и електронните устройства - опасности, митове и реалности

Снимка: Радио ВИДИН

96% от българчетата гледат по няколко часа дневно телевизия, 83% използват смартфон, показва проучване на "Сова Харис". Резултатите бяха представени на организирана от СЕМ дискусия на тема "Децата и медиите". Едва 13 на сто от подрастващите четат книги за удоволствие, а родителите не са достатъчно запознати какво децата им гледат в интернет и по телевизията, показва още проучването

Средно на 2 години и 6 месеца децата започват да гледат телевизия. Средната възраст, на която те започват да използват електронно устройство, е 5 години и 9 месеца. Най-рано децата започват да използват смартфона, а най-късно - компютър, показва проучването, което е направено сред общо 2840 лица. От тях 1305 са деца, а 1535 са родители. 

"Децата от 0 до 5 години най-често използват телевизор, а тези от 6 до 18 години най-често използват смартфон. Оказва се, че смартфонът всъщност е най-потребяваното електронно устройство. Най-често децата използват мобилните си устройства за гледане на видеа, следват филми и сериали, най-малко - за пазаруване онлайн. Независимо от пола, местоживеенето и с какво образование са родителите, децата имат сравнително идентични предпочитания в избора си на платформи и социални мрежи. Най-често децата използват своите мобилни устройства за Ютюб, Фейсбук, ТикТок, Инстаграм. Това са 97%. Чатене, писане с приятели - 45%. За играене на игри - 9%", обясни Галина Милкова от "Сова Харис".

Много често, когато децата използват телефон, таблет или играят на конзолни игри, при тях изобщо не присъства възрастен:

"Ние сме заключили, че родителите не са достатъчно запознати със съдържанието, което децата им потребяват - независимо дали гледат телевизия или играят на мобилни устройства. В проучването родителите са отговорили, че медийното съдържание, което децата им потребяват, в най-голяма степен помага за развитието на социалните умения на детето, следва креативността на детето, най-ниско е оценена физическата активност на детето. Т.е. болшинството от родителите смятат, че медийното съдържание по-скоро вреди върху физическата активност на детето. Извън проучването зададохме един въпрос дали децата четат книги. Едва 13% четат за удоволствие, 31% четат само това, което е задължително за училище, 24% - ако родителите ги накарат да четат, 7% изобщо не четат", допълни Галина Милкова.

Социологическото проучване потвърди убеждението, че днешните български деца прекарват твърде много време пред телевизионния екран или пред смартфона. 

"Категорично мога да кажа, не само слушайки това изследване, но и от опита, който имам, че телевизията хипнотизира. Хипнотизира децата, хипнотизира семействата. Вместо семейно огнище, има телевизор, около който се случва присъствие. Впечатлих се от разбирането, което споделят родителите, че пускат телевизия или клипче, за да се успокои детето. Телевизията измества майчината грижа. В училище учителите се оплакват, че не са спокойни телата на децата, както и че не могат да престанат да си блъскат телата едно в друго. Можем да говорим за едно страдание на детството и юношеството, което мога да свържа с това непрекъснато залепване на погледа, на мисленето върху изображението, от което страда езикът - това е големият ефект. Наскоро имах разговор с юноша, който беше изпратен при мен, защото ходи без домашни, говори в час и т.н. Когато го попитах къде е за него истинският живот, ако не училището, кое е това, което е важно за него, той ми разказа, че играе игра, в която е изключително запленен от героите, които може да си избира. Разказа подробно за лошия герой, на когото може да избира цвета на косата, на очите и пр. Т.е. по някакъв начин това е свързано с темата на юношеството - "Кой съм аз?", и няма нищо общо с моралното разбиране, с ценността на това какво е добро и какво е лошо. Да вярваме, че чрез медиите децата ще се развиват емоционално, социално... явно и родителите трябва да бъдат във фокуса по отношение на това тяхно разбиране. Това, което се е променило в семейството, е свързано именно с препредаването на правилата и влизането в цивилизацията, защото другото голямо оплакване на училището е, че не се спазват правилата и думите на авторитетите, на възрастните нямат никаква стойност за децата, което означава, че в основата има нещо, което значително се е разклатило", сподели училищният психолог Анет Маринова.


Днешните ученици си набавят необходимата им информация по много по-различен начин от нас- възрастните, това отчете по време на дискусията социологът от "Сова Харис" Васил Тончев:

"Ще се изкажа не само като социолог, а и като родител. Малката ми дъщеря сега е 12 клас. В 9 клас тя не си отвори учебниците и в 10 клас ни накара да не купуваме учебници, да не си харчим излишно парите. В същото време това не ѝ пречи да бъде отличник в една от водещите езикови гимназии. Вече владее четири езика, започва да учи пети език, спортист е и т.н. Цялата информация, която тя получава, я получава през интернет. Т.е. връзката между медиите и образованието трябва вече да бъде изградена на една съвсем различна основа. Министерството на образованието трябва да има централно място в този процес от гледна точка на бъдещето и на развитието на тези деца. Там е истината, там е тенденцията. Отбелязваме и големия субективизъм в изследването от страна на родителите. Те си въобразяват, че знаят какво правят децата, а ако знаят, че не знаят, това би било много по-полезно."

Заради трудното ежедневие е разбираемо, че съвременните родители често неглижират опасностите, които крие неограниченото ползване на новите технологии от децата, коментира Георги Богданов от Националната мрежа за децата:

"Днес българското семейство има много сериозни трудности и проблеми. Трябва да си даваме сметка, че хората, освен че се опитват да осигурят основните неща в едно българско семейство, имат и много други ангажименти, с които трябва да се справят. Трябва да се справят с трудностите в образователната система, с трудностите в здравеопазването, с труда, със социалната интеграция... с много проблеми, които са изключителни и падат на гърба на родителите. Трябва да направим така, че да помогнем на тези родители, за да свършат своята родителска функция, а не да ги нападаме."

Необходимо е родителите да имат по-висока медийна грамотност и да бъдат обучавани как да подхождат към своите деца по отношение на интернет заплахите, допълни психотерапевтът Детелина Стаменова:

"Бях неприятно изненадана, че близо 33% от родителите използват смарт устройства за заспиване на децата, което означава, че те са подложени на медиен шум практически през целия ден. Другото е, че ползването на екрани от децата става между 20 и 24 часа́, което е ужасно голям проблем, защото децата не могат да спят, от което страдат всичките им останали качества и ментални способности през деня. В България е крайно време да бъдат създадени общи насоки за родителите, каквито има във все повече и повече държави. Не за да кажем на родителите, че задължително трябва да правят това, а за да им кажем какво знаем като наука, защото когато самите родители ползват много мобилни устройства, са по склонни да разрешават на децата си да бъдат с мобилни устройства. Според Американската педиатрична и Американската психиатрична асоциация до 2-годишна възраст детето не бива да стои пред екран. Трябва да бъде помогнато на родителите, които са сами в един напълно нов свят, да знаят какво съдържание, как да намалят вредата върху менталното здраве на своите деца."



Сдружението за споделено учене ЕЛА има преки наблюдения върху проблемите на съвременните деца не само в градовете, а и в по-малките населени места, където работи на терен. Това сподели по време на дискусията "Децата и медиите" Ива Бонева от сдружението:

"В последните години се очертаха два много сериозни проблема. Първият е, че децата попадат на порно в първи клас. Обикновено по-големи деца им показват клипове в тоалетните на училищата. Това се случва и с момчета, и с момичета, а последиците са големи. Някои деца повръщат, някои не искат повече да ходят на училище. Това много променя децата. Говорихме с колеги от университет в Англия, че това предполага ново изследване, защото променя психологическото развитие на едно дете, което на такава възраст попадне на такова съдържание. Много често ни се обаждат родители, защото не знаят какво става на децата им. Соматичните прояви са най-различни - отказ на храна, вдигане на температура, повръщане. Това се случва наистина много често. Вторият проблем е характерен за селата. Понеже много е политизирана телевизията - говори се нонстоп за политика и телевизорът винаги е пуснат, но децата не могат да разберат това, което слушат. Гражданското образование се учи едва в 11 и 12 клас, а голяма част от децата приключват до 10 клас. Едно дете в 8 клас наскоро ме попита "Сега като убият Путин, кой ще ни бъде кмет?". Дойдоха още пет деца, които искаха да разберат отговора на този въпрос. Т.е. в главата им е пълна каша. Гражданското образование, както и сексуалното, трябва да започне от по-рано."

Освен всичко друго, безконтролното сърфиране в интернет крие риск детето ни да стане жертва на насилие, напомни Боряна Гидикова от УНИЦЕФ-България:

"Едно от изследванията ни за насилието над децата показва, че всяко седмо дете съобщава, че е било жертва на онлайн насилие, което е много тревожен факт. Те не просто гледат вредно съдържание, но до тях достигат хора, които им вредят, по между си много често също проявяват насилие."

Георги Иванов, експерт в Държавната агенция за закрила на детето, също участва в дискусията:

"Публична тайна е, че децата играят игри, които не са подходящи за тяхната възраст. Виждайки как героят му, който е агресивен, си купува оръжие, побеждава и т.н., за детето това става някакъв модел на поведение - започва да бърка компютърния с реалния свят. Така идват след това "изпълнения" в училище - агресия на деца срещу деца и заснемане за лайкове. Говорил съм и с доста логопеди, които споделят, че късното проговаряне се дължи на прекомерната употреба на електронни устройства, защото вкарването на огромно количество допамин на детето, го прави нервно. Чувал съм обяснение на майки, че така се учи по-бързо език, което е абсолютно невярно, защото детето чува един компютърен глас, който го кара да слуша, а не да говори. В праймтайма във всички медии би било добре да се канят специалисти, които да помогнат на родителите да разберат ползата и вредата."

От следващия месец в Българското национално радио е заложено развитието на две нови аудиовизуални поредици, насочени към ученическата аудитория, съобщи по време на дискусията в СЕМ Иво Тодоров, директор на дирекция "Дигитални програми“ на Българското национално радио:

"Българското национално радио разполага с ресурс от своя Златен фонд с гласове на известни личности, който ние искаме да облечем във видеосъдържание, за да може то да бъде по-достъпно. И се надяваме да влезе в учебните програми, в класовете, когато децата изучават Елин Пелин или друга значима обществена личност, да чуят гласа на този човек и да разберат повече за него."

Трябва да се изготвят конкретни препоръки и правила, които помогнат за формиране на цялостна политика на държавата по отношение на родителството, децата, медиите и регулациите, обобщиха членовете на СЕМ Симона Велева и Пролет Велкова:

"Нашата амбиция и цел е тези данни да са полезни както на Министерството на здравеопазването, така и на Министерството на образованието и науката и въобще – да помогнат за формиране на цялостна политика на държавата в различни направления."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45