Георги Вулджев: Външната ориентация е водеща в българската политика

Амбицията е до 6 март, когато трябва да се осъществи ротацията, да има готов кабинет. 

Изпълнени ли са заложените в програмата приоритети? 

Какви промени се очакват в новото правителство? 

Състоянието на политическия живот в страната дискутираме с Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.

Радио ВИДИН: Аз бих искал да припомня нещо, което ми се струва, че част от обществото сякаш забравя. Когато беше създадена Сглобката, имаше четири официални причини: да има бюджет 2023, който част от икономистите определят като доста съмнителен; да бъдем част от Шенген - продължаваме да не сме обаче; Еврозоната, към която май няма да се присъединим тази пролет обаче, както и промените в Конституцията. По-голяма част от тези неща не са изпълнени, което е притеснително.

"Да, в крайна сметка единственото, което беше изпълнено, беше конституционната реформа. Останалите приоритети - за бюджетния въпрос може да се спори от страна на управляващите, които със сигурност биха твърдели, че там са постигнали успех, макар че моята перспектива и на други колеги е, че по-скоро с този бюджет, който се прие за настоящата година, се продължава в грешна посока по отношение на фискалната политика. Приеха се редица неща, които влошават, например, бизнес средата в България и със сигурност ще затормозят растежа. Това повишение на корпоративния данък, което беше прието, на първо място е абсолютно ненужно, разбира се, означава за големите компании в България и за потенциални по-крупни инвеститори вътре в страната - означава по-голяма данъчна тежест. Това можеше да не го приемем. Има примери като Естония и държави, които отложиха въвеждането на по-високия корпоративен данък, макар че ние сме подписали онази договорка на ОИСР от 2021 година и сме се ангажирали с тази мярка, можехме обаче спокойно да я отложим. Като цяло бюджетната рамка според мен е много нереалистична. Приходите от ДДС за настоящата година със сигурност ще се окажат надценени, ще трябва да има актуализация на бюджета. Ако няма такава, просто няма да бъдат изпълнени параметрите. Не можеш да очакваш, че приходите от ДДС ще растат близо два пъти по-бързо от икономиката като цяло, което е един от основните параметри в този бюджет. По отношение на Шенген и Еврозоната можем да си поговорим допълнително, има бая какво да се каже. Очевидно цели, които... Шенген не беше постигнат. Там естествено могат да кажат, че частично е постигнат, защото сме по въздух и вода уж, щели да ни приемат, но всички знаем, че това, което искахме да постигнем и това, което носи някакви икономически плюсове за страната, е сухопътният Шенген. Ако не сме в него, на практика не сме в Шенген въобще".

Радио ВИДИН: Аз лично някак усещам промените в Конституцията да са начин за разправа с държавния глава. Все още не разбирам какво целят и какво променят. 

"На мен ми се струва, без да съм юрист, камо ли конституционен, пък и да мога да говоря в дълбочина, но и на мен ми се струва, че основната цел на тези промени беше именно просто така малко или много, всъщност много, да се скастри властта на президентската институция въобще, просто защото в момента властта е в очевиден конфликт с действащия президент. Приеха се в това отношение промени, които на мен лично просто като гражданин ми се струват неадекватни, които до голяма степен обезсмислят самата президентска институция. Тя по принцип в предишната версия на Конституцията според мен имаше една не водеща, но балансираща роля в политическата система в България. Президентът имаше възможност поне донякъде да играе ролята на балансьор, на опозиция на законодателната власт, някакъв израз на алтернативни опозиционни гледни точки в обществото. Той се избира и по различен начин - по мажоритарен. В предишния си вариант системата работеше много елегантно. Разбира се, много хора имаха критиката, че президентът можеше на практика да управлява изцяло чрез служебни кабинети, но реалността е, че това е възможно само в ситуация, в която парламентът е абсолютно дисфункционален. Властта винаги в страната е на първо място в ръцете на парламента и само ако той я изтърве, защото не може да се координира, не може да формира мнозинство, едва тогава, като план Б, президентът влиза в ролята на някой, който назначава служебни кабинети. Мисля, че това беше една много добра система. Само в дългосрочен план ще стане ясно, но тези промени, които се приеха, създават риска от много по-тежки политически кризи в тази държава. Ако пак имаме криза като тази, която започна през 21-ва, когато не можеше да се сформира стабилно мнозинство, всякакви такива политически кризи ще са по-тежки".

Радио ВИДИН: Това правителство често се аргументира, че именно тези служебни кабинети са създали едно безвремие. Осем месеца по-късно не се усеща съвсем да сме извън това безвремие. Има някаква посока, окей, правителство преследва собствени цели. Не мисля обаче, че ежедневието се е подобрило.

"Това, което те наричат безвремие, беше резултат от това, че парламентът не можеше да се формира мнозинство. Президентът някак си винаги се оказва виновен за това, че парламентът не може да работи. Нали, което е много странна перспектива. Президентът не е като да има възможност дори при предишната конституция да саботира парламента. Той няма такива лостове. Парламентът, ако реши да формира мнозинство, стабилно такова, може да си прокара всичко, колкото и президентът да не му харесва. Той може да налага вето, да бави неща, но не може окончателно да спре нищо. Съответно всичко, което може да се определи като някакво безвремие в една ситуация, в която се редуват служебни кабинети след служебни кабинети, е пряк резултат на това, че просто парламентът не може да работи адекватно, а не че президентът е направил нещо. Той не може да прави".

Радио ВИДИН: Някои от изминалите лета бяха под един слоган, който по-скоро беше за всеобща консумация - т.нар изчегъртване. Ясно е, че това никога не е било възможно, но пък не е ли разочароващо, че партиите, обявили се за такива на промяната, общо взето повтарят този модел, който управляваше почти 15 години?

"Разочароващо е, разбира се. Това е реалността в момента. Всичко това беше аргументирано именно с тези приоритети, които споменахме в началото - стабилна икономическа и фискална политика, за присъединяване към Еврозоната и Шенген. И до ден днешен продължават основно и цялостно с геополитическата ориентация на страната - че ако няма такъв редовен кабинет с евроатлантическа ориентация, то тогава президентът, защото е обвинен в русофилство, особено в контекста на войната в Украйна, това е много опасно и т.н, всички сме чували тези неща, знаем ги. В крайна сметка какво се оказва? Дори тези основни и конкретни приоритети, които бяха поставени пред тази Сглобка като оправдание, като опит тя да бъде легитимирана пред общество, в крайна сметка не биват постигнати въобще за момента. На практика няма да се присъединим към Шенген тази година. Не е ясно впрочем и кога въобще ще се присъединим, защото ние се поставихме в такава позиция чрез нашата доста така мекушава дипломация... спрямо Австрия се поставихме в такава позиция, че Австрия решава кога ще се присъединим. Това решение се диктува изцяло от вътрешната политика там. В това отношение ние няма да имаме никаква яснота дали ще се промени ситуацията преди изборите в Австрия, които са чак в края на годината. Тази година според мен по всяка вероятност няма почти никакъв шанс да се присъединим в сухопътния Шенген, ще остане занапред в годините. Ситуацията с Еврозоната вече изглежда аналогична според последните изказвания на премиера".

Радио ВИДИН: Силно впечатление ми направи как лятото преди местния вот се говореше, че изборите ще са препъникамък между управляващите, но след като минаха - започна все по-усиленото говорене за пълен мандат.

"Да, вече се обсъжда да се задържат за пълен мандат управляващите по простата причина, че те на практика видяха, поне от страна на ПП-ДБ, защото ГЕРБ винаги са искали пълен мандат, но от страна на ПП-ДБ беше първоначално резервата в тази връзка, защото се опасяваха, че ще загубят много подкрепа. Засега изглежда, че в резултат на тази сглобка не са изгубили кой знае колко избирателна подкрепа, поне съдейки по това, което се случи на местните избори. Съответно, предполагам, начинът, по който разсъждават в тази коалиция, е че ако няма сериозна отдръпване на електорат, те могат да управляват в рамките на тази конфигурация един цял мандат. Ако техните избиратели по някакъв начин не ги накажат, те са си прави".

Радио ВИДИН: Тази теза, че по-добра опция няма, а опозицията е силно русофилска, отговаря ли на истината?

"Това дори няма толкова смисъл да се коментира, защото опозицията в България... в момента със сигурност според мен правилата дефиниция за нея не е русофилска. По-скоро е евроскептична, можем да кажем, че в някои свои части е антиевроатлантическа, иска едно известно отдръпване от приоритетите, които се формираха покрай войната в Украйна. Голяма част от опозицията не иска да се конфронтираме с Русия, което е в противоречие с настоящата актуална евроатлантическа линия. Затова в настоящия контекст тази опозиция изглежда по този начин, лесно от евроатлантиците в България може да бъде обрисувана като русофилска. Макар че в своята същина според мен тя не е такава. Разбира се, има част от нея, в която си има открити симпатии към Русия, като някакъв братски народ или нещо такова, но в по-голямата си част според мен повечето хора, които гласуват за Възраждане - те не че са толкова русофили, същото се отнася и за хората, които впрочем гласуват за президента, даже там е още по-голяма част. Повечето от тези хора не че са толкова русофили, колкото те просто смятат, че евроатлантическата линия, особено в геополитически план, е твърде крайна. Искат да е малко по-умерена".

Радио ВИДИН: Възможно ли е да бъдем част от Обединена Европа - нещо, което вярвам, че всеки би предпочел, но да бъдем и по-умерени в действията си, защото на моменти може би прозира и някакво слагачество даже.

"Дори не съм сигурен дали разбирам напълно въпроса. Концепцията за Обединена Европа - федерация ли имате предвид?"

Радио ВИДИН: По-скоро Обединена Европа с пълен Шенген, пространство, което си помага, не си пречи, но няма главни шефове, които се бъркат в суверенната политика.

"Да. Това е концепцията за Европа на нациите. По принцип това би бил по-работещият вариант чисто политически. Европа така би работила по-добре. Има редица пречки обаче това да се случи. В определени отношения т.нар. евроинтеграция е задълбала вече от доста време в опасна посока, която не позволява Европа да е просто някакъв съюз на равнопоставени нации. Един от аспектите на тази евроинтеграция е именно Еврозоната, която като цяло беше икономическа грешка, защото по никакъв начин не постигна икономическите цели, които бяха поставени пред нея. За да има една Европа, която работи равнопоставено, без да има конфликти вътрешни между различните страни-членки на съюза, се изисква първо да бъдат признати някои грешки на предишните стъпки на евроинтеграцията. Например, създаването на обща валута. На практика тези грешки да бъдат отхвърлени. Това не виждам възможност да се случи, защото да се направи нещо такова означава настоящият политически елит в Европа и институциите на ЕС - този елит да признае, че е признал доста съществени грешки през последните няколко десетилетия. Това означава да си застраши своята собствена политическа легитимност. Тези хора не са готови на това. В геополитически план с войната в Украйна - това, което се случи, е че отново се върна водещата роля на НАТО и САЩ съответно. Тук в континента, поне що се касае сигурността на Европа, което тотално променя динамиката. Тази война върна Европа и ЕС на много заден план в международната политика в този регион. Аз бих казал, че след тази война в настоящата променена геополитическа обстановка - ЕС е много по-маловажна и по-слаба международна институция, отколкото беше преди това".

Радио ВИДИН: Липсата на подписано коалиционно споразумение е един от проблемите на това управление, смятат част от анализаторите. Аз не мисля, че подписи под документ биха означавали особено много.

"Това не мога да го коментирам. Не ми е в експертизата. Но по-скоро и аз клоня към това мнение, че няма особено значение. Едно коалиционно споразумение може би ще е от удобство за някои в самата Сглобка, сигурно ще е по-удобно на ГЕРБ да има такова. Аз не виждам... от моя гледна точка като гражданин какво значение има. Така или иначе, приоритетите, които бяха зададени, са си същите, продължават да ги повтарят. Сравнително ясно на всички е защо го има този кабинет, тази Сглобка, защото, нали, кабинетът ще се сменя. Сравнително ясно на всички е какви приоритети са си поставили. Досега ги коментирахме. От гледна точка на гражданите, на избирателите, такова коалиционно споразумение няма да направи задължително по-прозрачна властта. Може би донякъде, но не и съществено".

Радио ВИДИН: Оставам с усещането, че Вие очаквате самата ротация да се осъществи сравнително плавно, така да го кажем.

"Да. Не виждам към момента изгледи за някаква съществена пречка. Очаквам да си мине. Евентуално ще има някакви търкания кои министри да останат, кои да бъдат сменени, ще има със сигурност спор, може на моменти да изглежда ожесточен между ГЕРБ и ПП-ДБ, но не очаквам да се стигне до колапс. Ротацията ще бъде осъществена".

Радио ВИДИН: За тези 7-8 месеца, в които имаме редовен кабинет, има ли някакъв успех, който беше постигнат?

"Не мога да се сетя за нищо толкова съществено. Това правителство дори не успя, то дори не се опита да предприеме някакви мерки за по-бързо овладяване на инфлацията. Парадоксално, именно заради това няма да може да постигне един от своите приоритети, защото Денков го чухме както каза в последната седмица, че датата за присъединяване към Еврозоната - 1 януари 2025, не е сакрална... сиреч може да бъде отложено. Той започна да говори да се отложи за средата на 2025 година - нещо, което не е възможно. Няма практика да се присъединяваш в средата на година. Би било изключително тежко чисто технически да бъде осъществено. Всичко това, защото е пределно ясно вече, че няма да изпълним инфлационния критерий. Баламосваха ни, донякъде баламосваха самите себе си управляващите, че ще може Брюксел да ни даде някакво изключение от критерия. Обаче според мен някъде през последните седмици в разговорите с европейските институции, с ЕЦБ и ЕК, им е казано, че няма никакво намерение да ни дават някакво изключение. Съответно, ако не изпълним критерия, както изглежда ще се случи, просто няма да влезем на 1 януари. Нашите веднага започнаха да говорят за друга дата".

Радио ВИДИН: Като обобщение можем да кажем, нали, истината обикновено е грозна, но нещата аз ги виждам на кантар, към откровен провал са дори. Това не се говори достатъчно широко, не ми харесва. Когато си заложил приоритети, по които не си мръднал с крачка... няма как да чегърташ и да променяш каквото и да е.

"От чегъртането на модела те се отказаха в самия момент, в който сключиха сделка с Борисов и ГЕРБ. Още от самото начало на тази коалиция това беше отхвърлено като приоритет. То е въпрос на гледна точка. Ако си от този тип избиратели, които ги има в ядрото на ПП-ДБ, които смятат, че най-важното нещо е геополитическата ориентация на България да е евроатлантическа, твърдо евроатлантическа, ти до някаква степен може да си доволен. Защото в крайна сметка поне това го има. Макар че Асен Василев най-вероятно взима рушвети от "Лукойл" и т.н., но това са дреболии. Най-важното е, че външната ни политика е в правилната посока. От тази гледна точка - може да се каже, че тази Сглобка си е постигнала целта. Конституционната реформа в крайна сметка мина, окастриха правомощията на президента, това също е нещо, което те, макар че според мен много глупаво го виждаха като приоритет... По въпросите за евроинтеграцията очевидно има провал, но с оглед на това, че тези други две неща бяха постигнати, мисля че най-вероятно много голяма част от избирателите на ПП-ДБ се самоубеждават, че по-скоро е успех това правителство".

Радио ВИДИН: Подобни размисли аз подкрепям, защото отговарят на истината, но показват, че нашето общество не е израснало особено политически. В крайна сметка, нали, външна ориентация и т.н, но целта би трябвало да живеем по-качествено в страна, която би могла да бъде по-добра.

"В България външната ориентация е водеща от край време, бих казал вече над век. Със сигурност по времето на комунистическия режим и след това - външната ориентация е водеща. Тогава е било Съветският съюз, водещата външна сила, от която зависи вътрешната политика на България. В крайна сметка Тодор Живков управлява с благословията на Москва, задържа се толкова дълго време на власт заради благословия, а когато я губи - пада от власт. Същото нещо го имаме и днес. Просто сега външният център е друг. Гледаме към Брюксел и Вашингтон. Можем много да си говорим какви са вредните страни на тази реалност, но така работи политиката в България".

Радио ВИДИН: Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите.

"Да. Това е заключението".