Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нов фонд ще осигурява финансиране за обновяване на сгради

Снимка: колаж на Радио Видин

С цел осигуряване на координиран и съгласуван подход в целия Европейски съюз (ЕС) и изпълнение на стратегията на Енергийния съюз всяка държава членка беше длъжна да представи на Европейската комисия (ЕК) проект на своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 31 декември 2018 г. и своя окончателен Интегриран план до 31.12.2019 г. България е закъсняла с изготвянето на своя план, в момента се работи с ускорени темпове. Страната ни подготвя своя интегриран план и срокът да бъде финализиран е до средата на лятото, каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов на кръгла маса, организирана от неправителствената организация WWW- България.

Двете министерства в България, които са ангажирани с Интегрирания план са министерствата на енергетиката и на околната среда. С него е ангажиран и Центърът за изследване на демокрацията. Проектът е публикуван на портала за обществени консултации и с него може да се запознае всеки.

С Интегрирания план в областта на енергетиката и климата /ИНПЕК/ се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата, в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за развитие на енергетиката. В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България е заявено, че като държава членка на ЕС България споделя общата ценност за развитие на справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 няма нетни емисии на парникови газове. Тази заявка означава, че вече говорим за климатична неутралност, а не за постепенно снижаване на емисиите.

По въпроса за декарбонизационния фонд в момента Министерството на енергетиката е разработило изменения в Закона за енергийната ефективност, съгласно които Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници да се трансформира в Национален фонд за декарбонизация, каза Николай Налбантов - директор на Дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката. Скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане. До април трябва да бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание. Ако се приеме, след това ще се случат и процесите с преобразуване на фонда. Той е основен инструмент по отношение на дългосрочната стратегия за обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд.

"Основната му функция е да осигурява финансиране за обновяване на сградите, но нека не си въобразяваме, че в този фонд ще се налее един сериозен ресурс и ще могат да се раздават безвъзмездно средства, както сега по програмите, които се реализират. Целта на този фонд е с финансови посредници да разработва финансови инструменти, основно кредитни и безвъзмездни компоненти според вида на сгради, по отношение тяхна собственост да финансира съответни мерки", каза Николай Налбантов.

Министерството на енергетиката публично обяви, че се очакват промени в Закона за енергийната ефективност. Те ще бъдат представени на 30 януари тази година на събитие, което организира Центърът за енергийна ефективност "ЕнЕфект" съвместно с министерството, заяви изпълнителният директор на Центъра Драгомир Цанев. Националният декарбонизационен фонд е една от реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост и той фигурира и в два стратегически документа. Единият е Интегрираният национален план в областта на климата и енергетиката, а другият е в Националната дългосрочна стратегия за обновяване на съществуващите гради. В тези два документа той е посочен като основният инструмент, който трябва да стимулира мерките за сградно обновяване, каза още Драгомир Цанев. 

Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници е един от първите специализирани инструменти не само в България, но и в Източна Европа, които предоставя кредитен ресурс за обновяване на съществуващи сгради. Той работи от 2005 година и до около 2020 година беше сочен като една от най- добрите практики вд цяла Източна Европа. От няколко години той не работи, затова и миналата година Министерския съвет реши, че той следва да се преструктурира и да се превърне в Националния декарбонизационен фонд, посочи Драгомир Цанев- изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект", който досега беше в консорциума, управляващ Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

"Разликата в обемите на тези фондове са огромни. Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници разполага с ресурс в размер на около 20 милиона евро, докато тук говорим за бюджетиран ресурс за Националния декарбонизационен фонд , от 7,8 милиарда лева, т.е. разликата е огромна, драстична. Абсолютно е невъзможно съществуващият ресурс да се справи с подобна огромна задача", съобщи Драгомир Цанев. 

От къде ще дойде този ресурс, кои ще бъдат приоритетните сектори, в които парите от новия фонд ще бъдат инвестирани, какъвто сектор е жилищният, може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56