Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

Как Пахомий Видински ще продължи делото на достойните местни архипастири Антим, Кирил, Филарет, Неофит, Дометиан и Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил? 

Радио ВИДИН: Първият и най-важен въпрос, едва след който смятам, че можем да преминем натам, е кой е Петър Лозанов. Какъв човек е видинският владика извън духовния си сан? Аз съм убеден, че професионалният образ може да бъде единствено резултат от личността на човек. Представете се.

"Вие ме връщате много години назад, напомняйки ми светското име, с което вече дори родителите ми не се обръщат. Средностатистически човек, както всички останали хора. Разбира се, това със сигурност ги интересува хората как едно момче от 80-те и 90-те години се е насочило към духовния живот и най-вече към монашеството, защото това е една трудна крачка. За мен е било, както и за много от хората, особено пък хората, които не са много въцърковени в живота на Църквата - не могат да го разберат как един човек може да пренебрегне, да изостави всичко светско и да отиде в манастир, и да почне монашески живот. В годините, в които аз съм бил тийнейджър, съм си задавал въпроси за смисъла на човешкия живот. Задавайки си по този начин въпроси, защо сме тук, на земята, кое е най-важното, кое е най-ценното, слава Богу, Господ ме доведе до Църквата. Събра ме с хора, които бяха запознати с църковния живот. Започнаха да ми обясняват да чета духовна литература. По този начин разбрах, че смисълът на човешкия живот не е само тук и не е само да придобиваме, материално да се облагодетелстваме, да ядем, да пием. Нали, чуваме от хората: "Яж, пий, носи си новите дрехи, това ще ти остане". Трябва да знаят хората, че не само това ще остане. Най-вече ще останат нашите дела. Които са добри, Господ ги възнаграждава. Които са лоши, получават своето наказание. Това наказание и тази награда, това е спрямо вечността. Това трябва да го разбираме. Да го проумяваме, да осъзнаваме, че трябва да живеем духовен живот, който да е свързан с Църквата, с тайнствата на Църквата. Защото мисълта и идеята само човек да влезе в Божия храм, да запали една свещичка, да помълчи пред нея или пък да поиска нещо пак материално - това не е достатъчно. Не е най-важното да поискаме къщи, коли, професионални развития и всякакви несъществени неща. Човек трябва да се стреми да усъвършенства душата си, да се стреми към вечността".

Радио ВИДИН: Видинският престол е останал в духовната ни история със златни букви. Видинският митрополит впоследствие на два пъти е оглавявал родната Църква, а често може би вторият по сила духовник в странната е бил именно водачът на Видин. Сигурен съм, че ще се опитате да сте достоен наследник на традицията, но ще се опитате ли със собствен почерк да се еманципирате от Негово Светейшество Даниил, дори може би от дядо Дометиан, с когото ще Ви сравняват? 

"Разбира се, това е една много дълбока следа. От много по-дълбоката история е, виждаме значимостта на Видинската епархия, изобщо на Видин като един край на хора, които са отстоявали истината, отстоявали са си вярата, народността. Това е изключително значимо. Останало е в историята. В последно време, разбира се, в дните, в които се подготвях за идване, за речите, които казах към обществото, беше засегнато именно личностите на видинските митрополити. Техният пример е изключителен. Той е изключителен и във времето, в което те са се намирали, това са различни обстоятелства. Още в Османската империя, освобождението на България, царско време, атеистичният комунистически период, който засегнахме, защото това е било трудно време за архиереите във Видинска област, както и изобщо в цяла България. Това е една добра основа, един трамплин. Историята е един трамплин, върху който може човек да отскочи, за да може да доизгради нещо повече. Има и съвременни предизвикателства, които стоят в днешния ден, за които ние трябва да се развиваме, да сме близко до хората. Това са нещата най-важните. Когато си близко до хората, разбираш това, което им е необходимо, което им е нужно, за да можеш да им помогнеш. Колкото до дядо Даниил и тези последните над 6 години, в които той беше митрополит - започнал е много неща, ремонти на църкви и манастири, същевременно епархийското училище "Неофит Видински", което е много хубаво, това е едно добро начинание за града, за епархията. Защото, знаем, нашата държава, за съжаление, повече от 30 години ощети обществото, като не даде възможност да се учи предмет "Религия". Това е ощетяване във всякакъв един аспект, най-вече исторически, защото ние сме изцяло изградени като личности и като народ, свързвайки живота си с православната ни Църква. Ощетяваме децата си и себе си от това да знаем за Църквата. Радвам се, че в нашето училище има възможност децата да се запознават, макар и с един час, учат иначе общообразователните предмети, буквички, смятане, писане, четене. Но между това общообразователно развитие се запознават и с вярата в Бога, което е изключително ценно".

Радио ВИДИН: Пред мавзолея на титаничния екзарх Антим I Вие включихте в речта си родолюбието и силата на истината, които трябва да възпитаваме сред младото поколение, което е нашето бъдеще. Вие, дядо Пахомий, сте попаднали в един от най-бедните региони на Европа. Тук ще бъдат необходими исторически усилия. Готов ли сте да поемете по този път, да работите с младите в условията на изключително тежка демографска криза.

"Изключително голям проблем, изключително голям проблем. Демографията и специално за България, мисля, преди година-две имаше такова проучване, което казваше, че за последните 10 години с 800 хиляди е намаляла страната. Даже не съм сигурен, че това включва COVID периода, в който много хора загубиха живота си, за съжаление. Попадайки в този регион, това е Божий промисъл за мен. Това е нещо, което Бог е помислил както за мен самия като личност... а, от друга страна, мен като първойерарх на Видинска епархия ме е избрал с някаква цел. Смятам, че и за обществото, и за мен, ще има някакъв смисъл да работим заедно. Вие сте запознати с моята биография, знаете че съм бил седем години ректор на Софийската духовна семинария. За мен e било изключително важно и радостно да бъда близо до децата. Те са един много особен свят на надежда, на бъдеще на обществото, което е изключително благодатна почва, с която може да се работи. Докато възрастните са малко по-преднамерени. При нас има и лицемерие. При нас има и изгоди в общуване и по всякакъв начин. При децата, слава Богу, тези неща ги няма. Те са много по-открити. По този начин имам желание да бъда близо до тях по всякакъв начин. И чрез училище, каквито и да е форми, които могат да се развият като възможност за нашето общуване... По този начин, ако успеем да се задържат децата във Видин и епархията, за мен ще бъде много голяма радост. Разбира се, съвременният свят дава тази голяма възможност децата да учат, да се развиват, да се обогатяват - езици и всякакви неща. За мен трябва да се възползват от тази възможност, но след това, вече изградени като личности, да се връщат в родния край и дават онова, което вече са успели с пълни шепи да вземат полезно, да го донесат и да го развият в родния край".

Радио ВИДИН: Чисто човешки мога да споделя, че се радвам сърдечно да чувам тази насока за децата и младите. Простите наблюдения над ежедневието, макар да отиваме в различна сфера, но знаете, че политиците много обичат да говорят за децата като бъдеще. Същевременно не правят нищо по темата. Вие, доказва го биографията Ви, винаги сте били близо до младите. Това дава предпоставки, дава надежда, че над проблема ще се работи с усърдието, с което трябва да се работи. Лесно е, когато някой постигне успех, да излезе даден политик и да се тупа в гърдите. Но за да се постигнат тези успехи, трябва основа.

"Така е. Интересно е в моя живот от гледна точка на това, че отивайки в манастир, бил съм 20 години в Дивотинската света обител... Още така като духовник там са идвали много млади хора, семейства, чиито деца са израснали покрай мен. Много пъти съм се чудил какъв е този Божий промисъл, отивайки в планината, далеч от света, а светът идва при теб. Децата, както казахме и преди, с тяхната чистота те занимават с най-различни неща. Техните купони, техните страдания, техните преживявания. Много пъти съм си задавал въпроса, какъв е този смисъл и за какво ми е това нещо, да ме занимава светът с такива неща. Особено тогава, когато станах ректор, си дадох сметка, че Господ ме е готвил за нещо. Защото тези срещи с млади деца, когато отидох в Семинарията, там още повече се изрази тази необходимост да бъдеш до децата. Във всички случаи най-важното е да можеш да ги разбираш. Всеки разбира, че детето трябва да бъде нахранено, че детето трябва да бъде облечено, че трябва да бъде образовано, но не е само това. Родителите грешат тогава, когато не изслушват децата си. Тогава, когато не се занимават. И сега виждаме бича на това време, когато продължението на ръцете ни става с джиесема, ние непрекъснато и особено при малките не можем да ги откъснем и за един миг да разговаряме. Тогава, когато им казваме: "Остави телефона, спри да се занимаваш с този джиесем или с компютър, това трябва да го замениш с нещо", а това, с което трябва да го замениш, на малкото дете заниманието, изисква от твоето време и твоите усилия. Ти трябва да излезеш с него и да направиш снежен човек, трябва да му прочетеш някаква приказка, да го разходиш донякъде, трябва да се качиш да карате заедно колело, да отидете на басейн, просто трябва да се занимаваш с детето. Решението не е просто да кажеш: "Остави джиесема", а наистина трябва да се занимаваш. В тази насока с близостта с младите - каквото мога да правя, с цялата ангажираност, защото все пак обязаностите на митрополита са много, засягат строежите на манастирите и църквите, засягат свещенството, засягат много други неща, аспекти на епархията. Разбира се, най-вече обаче засягат душите на хората, с които ние трябва да бъдем близко, да се занимаваме, да обръщаме внимание. Под каквато и да е форма, каквато и да е възможност за близост и контакт с млади хора чрез училища, чрез каквито и да е занимания, аз винаги ще съм отворен и ще имам желание да съм близко до хората. Каквото мога да им помогна в тази насока да се чувстват добре, да се чувстват добре в родния си край, в родната си държава, да проумяват, да бъдат горди с това, че ние сме българи, че имаме история, че сме християни, всичко това да го разбират и да го проумяват в пълнота".

Радио ВИДИН: Оставили сте отлични впечатления до този момент, защото Ви описват като изключително деен и като амбициозен. Мога да кажа, че у Вас се усеща енергичност, усеща се желание. Каква е Вашата визия за Видинска епархия? Имате ли замислени вече конкретни проекти, към които ще се стремите? Доколкото е ставало ясно от дядо Даниил, има недостиг на свещеници и проблем с финансовата част. Мисля, че няма да излъжем, ако кажем, че някои храмове не са в добро състояние.

"Сега, ако кажа, че не съм си мислил... мислил съм си. Разбира се, за различни визии, за различни неща. Те малко обаче минават под формата на фантазия. Първо трябва човек да стъпи на твърда основа. Аз лично трябва да съм се запознал с това, да съм видял храмовете, да съм видял манастирите, да съм се запознал със свещенството, с енориашите, които ходят в храма. Изобщо с всички проблеми и неща. Да, мога да кажа, че съм служил първата си литургия в "Свети Димитър" и съм видял как изглежда храмът, проблемите на храма. Говорили сме с патриарха, дядо Даниил, конкретно за този храм. Бях и в храма "Свети Теодор Тирон", където служихме литургия за празника в понеделник. За тях мога да говоря от гледна точка на това какво съм видял и от какво се нуждаят тези храмове. Но във времето първото нещо, което искам, не е да говоря и да обещавам преди да се запозная, да видя, тогава в конкретика. Защото иначе това са едни високопарни слова, такива красиви, "аз ще направя това или друго", но просто трябва да се видят нещата, за да могат наистина да се осъществяват по един истински начин".

Радио ВИДИН: Ако отворим сайта на Патриаршията, ще видим, че голяма част от епископите са от младото поколение. Ако наблюдаваме, ще видим, че служенията вече не са пълни единствено с възрастни хора. Обаче съществува една тревожност. Осъзнавате ли, че част от обществото няма доверие на Българската православна църква и смята, че църквата по някакъв начин е усвоила манталитета на БКП? Как могат тези отношения да бъдат заздравени?

"Въпросът е в това хората да имат доверието и личния опит, личната връзка. Да, може би много хора са се и разочаровали по един или друг начин с контактите си. Това е въпрос и на очаквания. Аз съм сигурен, че ако човек подхожда наистина за това, което очаква от духовника, духовната връзка, духовната потребност, която има, във всички случаи той ще я намери в духовника. Тогава, когато ние търсим някакви по-материални изгоди или някакви други, тогава се получава разочарование между духовника и пасомите, които са около него. Разбира се, не мога да се съглася с определението за комунистическия така, как се изразихте... манталитет. Не мога с това нещо, защото винаги църквата е била нещо, което дори в атеистичния комунистически строй се е разделя винаги и е страдала. Самите свещеници, още живите и млади свещеници, много голяма част от тях са завършили в Черепиш. Това е място, което е отделено от света. В планината, далеч от града, именно с такава цел - тези деца са изживявали едно много трудно детство. Бихме казали и една предопределеност, те ще учат в Черепиш, те ще отидат в трудови войски, след това не могат професионално да се развиват поради тази причина, родителите са им страдали. Така че особено в този период вече не мога да свържа по никакъв начин църквата с този режим. Защото дори в режима църквата винаги се е отделяла, дистанцирала от атеистичния строй. Пак казвам, но желанието за връзката между хората и църквата винаги стои. Трябва да подчертая това нещо, много пъти го обяснявам: ние трябва да живеем в Тайнствата на църквата. Днес си говорихме със свещеници, които казват, че в този край има много хора, които се погребват без свещеник, без опело. За мен това е страшно. Дори бих казал от човешка гледна точка. Дори бих казал от естетична гледна точка: да сложиш един покойник, да седиш да мълчиш до него, да го хвърлиш като парче месо, което да изгние в земята, това е много страшно, много жалко, особено когато ние вярваме в безсмъртието на човешката душа. Ние с Вас говорим, аз нося тяло, Вие носите тяло, но нещо друго има в нас, което живее. Това е образът и подобието Божие, това е нашата безсмъртна човешка душа, за която ние трябва да се погрижим. Трябва да се погрижим още тука, трябва да се грижим и тогава, когато нашата духа отхожда. Да спуснеш един човек, без да си се помолил над него, без да извикаш духовника над него... как ще го пуснеш, как ще го оставиш този човек така да си отиде от земята само мълчешком или само да напомниш "той живя еди-как си, той беше честен, такъв, такъв, остави жена, деца, къщи и имоти, пък си отиде"... Още по-многострадателно от това да дадеш, да знаеш, че за човека има надежда, за твоя близък има надежда, за вечността... Ние всички можем да бъдем в Бога и да знаеш, че ти можеш по същия начин да се грижиш за този човек, бидейки жив да се молиш за неговата душа винаги. Това е много важно за мен. Това е изключително важно".

Радио ВИДИН: Ще отворя една скоба. Наскоро бях на погребение. Уви, случи се точно така, както описахте Вие.

"Как е Вашето преживяване, искам да чуя как го почувствахте, как го видяхте?"

Радио ВИДИН: Струваше ми се странно. Чисто човешки нещо липсва. Знаете, "хвърлете буца, хвърлете по една цигара" и общо взето, както се казва - кой откъде е.

"Това е липсата на молитвата. Молитвата. Да се помолиш... Съзнанието на един родител за неговото дете, той мисли непрекъснато как е детето му, как се чувства, дали нещо не го застрашава. До какво може да прибегне, колко може един родител да бъде сигурен какво може да се случи в училище или на пътя... Той остава в упованието на Бога. Още повече, когато си отиде наш близък, на кого да имаме упованието за него? Да се помолим, да мислим за вечността, освен на Бога. Това е важното. Вие сте го почувствали, Вие сте го видели. Аз мога да говоря за безсмъртието на човешката душа, за смисъла на човешкия живот. За мен въпросът е как чисто човешки го вижда един човек. Да седиш пред един ковчег и да мълчиш, но без да се извърши Тайнството, без да се извърши молитвата. Това дава надежда за вечността на близките, на човека, който си отива от нас".

Радио ВИДИН: Ако не греша, моите впечатления са, че Видинската епархия беше единствената, която няма викарий. Архимандрит Антим, не съм сигурен дали заради образование или друго, е протосингел. Планувано ли е да назначите пръв помощник?

"Принципно така е в традицията на нашата църква, че викарий се дава на духовници, вече митрополити, които са по-възрастни, повече грижа имат за епархията. Във времето това ще се види, ще се прецени".

Радио ВИДИН: Ако във Вашата епархия дойдат вярващи от Православната църква на Украйна на , ще ги приемете ли като поклонници? Ще могат ли да се причастят?

"Поклонници, разбира се, че те могат да идват, както всички хора. Вече това е въпрос на решение на Българската православна църква. Тя не се управлява само от един епископ, а от целия Синод, който взима заедно решения. По този въпрос Синодът още не е взел решение. Във времето това ще се реши. Както реши Църквата, така ще се прави".

Радио ВИДИН: Предишният видински владика, който остави отлични впечатления сред местното население, обичаше, така ще го кажа, да прави политически коментари. Не е лошо, вие също сте хора с позиции. Можем ли обаче да очакваме от дядо Пахомий да бъде ангажиран по политически теми?

"Не. Не се ангажирам политически. Мога да изразявам мнението си в цялостност, от гледна точка на това, което смятам, че е правилно или неправилно. То може вече да се изтълкува, както смятам, че се случва и с дядо Даниил. Ние сме духовници и сме далеч от политиката като цяло. Да изразиш мнението си, че едно е бяло или другото е черно, то във всички аспекти ще отиде някъде в политическото тълкувание. В един момент може да угоди на една политическа партия, в друг момент - може на друга. Аз така смятам, че трябва да изразявам мнението си, ръководейки се от християнското си виждане, от християнското си съзнание. Като християнин трябва да изразявам мнение. Вече това дали е близко до едни или далеч от други в един момент, това е въпрос на тълкувание. На мен с политика като цяло не ми се занимава в такъв отчетлив аспект нещо да определям. Пак казвам, според мен и дядо Даниил няма такава идея, нито се вмешва да има вмешателство в някакви политически линии. Той се ръководи по същия начин от това, което ни е учил Христос: да имаме любов помежду си, да имаме мир помежду си, търпение, кротост, смирение, всички тези добродетели. Когато ти ги говориш в дадена насока, че това е правилно или неправилно, почват тълкувания. Всичко е въпрос на тълкувание. Ние просто трябва да търсим Христовото".