Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябва ли да сме пестеливи?

Снимка: Радио ВИДИН

Да умеем да спестяваме е просто човешко качество, което отнема известно планиране и бюджетиране, дори може да се каже, че изисква и малко креативност. Всеки уважаващ себе си човек, трябва да пести най-важните потребности за съществуването си, защото не се знае, какво ще бъде утре или вдругиден. Дори и малките жестове са от голямо значение. Хубаво е да мислим занапред и да правим планове, защото организираните неща са най-приятни. Отделянето на пари настрана изглежда много лесна задача, но се оказва, че само 6% от хората спестяват. Уви, спестяването на практика е по-трудно за изпълнение, отколкото заканата да го направим. Колкото по-силни се чувстваме преди да вземем дадено финансово решение, толкова повече пари ще спестим, сочи изследване, направено в Станфордския университет. Поддържането на увереността в себе си ежедневно ще ни позволи да овладеем импулсивните решения, свързани с харчене на пари. 

Трябва ли да сме пестеливи и положителна черта ли е пестеливостта? Всички ние имаме определен бюджет, но освен за належащи нужди, на всеки се е случвало да харчи пари за абсолютно ненужни неща. Възможно е да харчим пари и за неща, които дори не са важни за нас. И тук трябва ясно да определим приоритетите си и да започнем да харчим пари само за неща, които имат значение. Положителна черта ли е пестеливостта - това попитахме икономиста Румен Гълъбинов.

"Пестеливостта е общо взето черта на хората, които са по-предвидливи, по-грижливи към планиране на своето благосъстояние. В този смисъл ние намираме такива черти в много народи, в различни държави, а не само в България. На много места по света има и традиции в това отношение, особено в Континентална Европа, в Западна Европа, в старите страни-членки на Еврозоната и на Европейския съюз. За разлика от САЩ, където в общи линии хората са свикнали да живеят повече на кредит, в стара Европа ние все още имаме такива традиционни ценности като пестеливостта, свикнали сме да спестяваме и по-малко да ползваме заеми. Навиците за спестяване се култивират бавно през годините и ни учат как да разпределяме личния и семейния си бюджет." 

Възвръща ли се постепенно доверието ни в банковата система след катаклизмите, на които бяхме свидетели и фалити на банки преди години - това попитахме още икономиста Румен Гълъбинов:

"От въвеждането на валутния борд досега, вече повече от 25 години ние имаме сравнително стабилна финансова система, банков и небанков сектор и гледаме към членство в Еврозоната. С влизането си в Еврозоната ние ще имаме още по-голяма доза сигурност в нашите спестявания и в нашите банки, тъй като ще бъдем част от една по-голяма общност - финансова, европейска, която се регулира от Европейската централна банка, съвместно с местните банки, включително и с БНБ и това би следвало да се разглежда като една допълнителна гаранция за спестяванията и за спокойствието на българските граждани" - обясни Румен Гълъбинов.

Да бъдеш скромен не означава да не харчиш пари, а да харчиш разумно. Пестеливи ли са видинчани и хубаво човешко качество ли е пестеливостта - това проверихме в анкета:

"По принцип видинчани са пестеливи, след като няма работа... Разчитаме на децата. Според мен е по-добре да пестим в евро, за съжаление ще дойде... Какво да спестяваме в тая безработица, откъде да спестяваме? Аз съм с висше образование и съм с 520 лева пенсия. Не мога да си позволя абсолютно нищо. И мъжът ми е работил цял живот като арматурист и е със 600 лева пенсия. Има си и хора, които си имат пари, ходят по чужбина, връщат се и си имат пари... Според мен това си зависи от човека. Не мисля, че трябва всичко да се харчи, а трябва да се мисли и занапред... Хубава черта е спестовността, защото прави хората по-отговорни, стига да имат какво да спестяват, защото тук в Северозапада не сме в много добро икономическо състояние." 

Възвръща ли се постепенно доверието на видинчани в банковата ни система след сътресенията преди години? В деня на банкера разговаряме с Владимир Георгиев, директор на местния клон на известна банка във Видин.

"Тази отиваща си година е може би най-успешната от историята на банката. Повишава се определено доверието на видинчани и се повишава пестеливостта им. Хората спестяват в евро и лева, ориентират се повече към еврото във връзка с надявам се скорошното преминаване към европейската валута. Тази година процентите тръгнаха нагоре, вече има олихвяване на депозити и на сметки, защото миналата година имаше дори отрицателни лихви по големите депозити. Нещата са навързани и съответно се оскъпи и кредитирането по този начин. Лихвите, може би около процент - процент и половина са над нивата, които бяха дълги години" - уточни Владимир Георгиев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45