Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хората са най-голямото богатство, казват в Пишурка

16
Снимка: радио Видин

Екипът на Радио ВИДИН днес гостува на монтанското село Пишурка, което носи името на известния поет и народен будител Кръстьо Пишурка, роден във Враца и свързал своята просветителска дейност най-вече с град Лом и Българския Северозапад. 
Пишурка е малко крайпътно селце, намира се в община Медковец и по-точно на стария главен път до пристанището на Дунав в град Лом. Пътят през селото е къс и докато се обърнеш, си го отминал. 
Първите заселници идват от Банатско, по-късно, след 1920 година идват преселници от Босилеградско, които намират препитание в имението на голям румънски земеделец. 
До 1927 година селото носи името Надежда. По-късно е преименувано на Пишурка.
Около 50 души са с постоянен адрес тук. В селото има будни хора, които милеят за него и се включват в различни инициативи за почистването и освежаването му.
Къщите в Пишурка са всякакви - от запуснати до напълно реновирани и примамващи със своя уют да живееш именно тук, самите хора са гостоприемни и усмихнати. 

В Пишурка има проблем с интернет връзката, както и с покритието на мобилните оператори, казва Огнян Първановсекретар на читалището и временно изпълняващ длъжността кметски наместник. Уличната мрежа се нуждае от асфалтиране.

"56 са хората в селото с постоянен адрес... Обществените работни места са три, има и земеделски производители... Общината ни помага в почистването, включват се и хората, има хора с будна съвест, така почистихме гробищния парк... Има и хора, които са живели в чужбина и искат да им е хубаво и тук... Интернетът ни е много слаб. Имаме топла кухня за възрастните хора, улиците са ни проблем, трябва да се асфалтират..."

Църковният храм "Успение на пресвета Богородица" отскоро вече е с нов покрив, измазан отвън и боядисан. Сградата е красива и достолепна, но вътрешното ѝ пространство е само на зидария, няма под и олтар. Отново ще трябва да се събират пари, за да се довърши интериорът на храма. 8000 лева за ремонт на църквата са събрани от местните хора с помощта на Видинската света митрополия. 

Много неща са важни за едно село, но оказва се човешкият фактор е най-важният, казва Огнян Първанов:

"Хората са най-голямото богатство, искаме хора да се заселят, да няма пустеещи къщи! През август си идват най-много хора и тогава е най-оживеният месец. Пожелавам им здраве и да има разбирателство!"

Отбиваме се и в къщата бившата учителка, преподавала в училището в Расово, Катюша Евгениева, която има прекрасна зеленчукова градина. В нея отглежда червено цвекло, манголд, зелен боб, който вече е обран. Посещаваме и дома на младото семейство, което стопанисва църковния двор. Говорим и с мъжа, който работи към кметството и поддържа чистотата в селото. Той казва: 

"Спокойно се живее в селото, работата не свършва никога и винаги си ангажиран. Включвам се в поддържането, озеленяването. Хората няма къде да работят. Бъдещето - ако сме единни всичко ще бъде наред."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00