Страхил Делийски: В политиката не се играе мач за мач

Въпреки повечето гласували, невалидните бюлетини отбелязват рекорд, а най-сериозна е ситуацията в Северозападна България, където на места недействителните гласове достигат половината от целия вот. 

Премахването на гласуването с машините върна картината от предходните избори на местна почва, в които над 15% недействителните бюлетини повдигат същия въпрос, както и сега: за легитимността на кметовете и общинските съветници.

Изводите, победителите, обратите и зададените посоки - потърсихме за коментар политолога Страхил Делийски, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Радио ВИДИН: Първи тур остава в историята. Над 412 хиляди недействителни бюлетини, а това сякаш остава едно такова горчиво усещане у избирателя, че се връщаме към старото положение. При предходния вот на местна почва имаше такива схеми.

"Да. Това е проблем. Единият начин да го адресираме е да го погледнем от технологичната страна - нали, хартия, машини и т.н. Много се говори по темата. Заслужава си да се направи такава оценка. За мен е по-важно другият начин, по който да подходим, другият подход към този проблем: той е свързан със смисъла на изборите отвъд това как се преброяват и се отчитат гласовете, а как се печелят гласове, как се мотивират гласове. Това е по-важният разговор: разговорът за способността на политическите партии да произвеждат доверие, а тук виждаме, че нещата не стоят никак добре. Имаме местни избори с изключително ниска избирателна активност, която говори, че политическото представителство не си е свършило работата. Това е много проблематично. Второто, което е свързано с първото: какъв е политическият пейзаж на местна почва, защото с малки изключения в по-големите областни центрове, за съжаление, не от вчера при това, ние имаме една местна власт, която тотално е доминирана от корпоративни интереси, частни корпоративни интереси. Ние нямаме партийна система, политическа партийна система. Ние имаме корпоративна система. Можете да видите в не малки градове и общини, в които кандидати на някакви партии, които под 0.1 % на национално равнище, печелят, някъде даже на първи тур, на други места - имат кметове с по 3-4 мандата. Нека да не казваме точно къде, за да не създаваме в предизборната кампания излишно напрежение. Тя още не е свършила. Това са симптоми на тежка криза на политическото представителство, които няма как да не се отразят. Тук абсолютно валидни са разговорите за това как да направим, как най-коректно да отчетем вота на гражданите, но още по-валиден би следвало да е разговорът за това как да провокираме вота на гражданите, как да повишим легитимността".

Радио ВИДИН: Ако позволите, едно впечатление, с което вероятно ще се съгласите. Слушам и наблюдавам дебатите по телевизията, по радиата. Обикновено обаче те са съсредоточени върху това кой ще насади повече дръвчета и кой ще мие улиците по-често. Това се подразбира... Липсва визията. 

"Така е. Този разговор е много комплексен и много дълбок, едва ли в рамките на няколко минути можем да го изчерпим. Ще дам пример със София: имахме една кампания, която тотално постави разговора за София по друг начин. Това беше единствената кампания, която излезе от този навик, изговори нещата по начин, по който ние не сме свикнали да се говорят, успя да мобилизира по-голямата част, като гледам екзитполовете, близо 60 % от вота извън партиите, които подкрепят тази кандидатка. Тук става въпрос за нещо много различно като кампания, сравнено с това, което направиха останалите кандидати. Това е симптоматично за това, което казвате: в крайна сметка местната власт заслужава разговор отвъд плочките, отвъд технологията. Един много по-солиден политически разговор. Няма човек, който да не смята, че един кмет трябва да върши работа, нали така? Тук сме съгласни. Големият въпрос, на който се избягва отговорът, е, на кого да свърши работа? На кого? В един контекст на задълбочаващи се неравенства, в един контекст на олигархизиране на местната власт, не само в малките населени места, въпросът, на кого да върши работа кметът, се превръща в ключов по отношение на потенциала за мобилизация. Тук не става вече въпрос просто да си върши работата, а в името на кого, в името на чии интерес? Това вече е политически въпрос. Това не е въпрос на технология".

Радио ВИДИН: Тези листи в малкия град, знаете, пълни са с бизнесмени, които управляват фирми. Истината е, че служителите на тези фирми по-скоро не гласуват по сърце.

"Тук няма никакъв спор, че всеки има право да е в листи, да се кандидатира за политическо представителство. Абсолютно всеки. Това е наше политическо право, демократично политическо право. Фокусът на въпроса, според мен, е на друго място. Добре, всеки, но въпросът е, какъв интерес защитава общинската власт? Нормално е, когато тези хора имат доминиращо представителство в общинската власт, тя да откликва на техните потребности и интереси. Това е големият въпрос. Когато се смята за нормално, че този интерес ще доминира общинската политика, тогава хората не излизат да гласуват, защото всичко щеше да е прекрасно, ако интересът на тези с големите пари отговаряше на интереса на всички останали. За съжаление, все по-ясно става, че не е точно така".

Радио ВИДИН: Как изборите и това, което се случи на местно ниво, ще се отрази на национално ниво? Знаем за щекотливите отношения между участниците в Сглобката, които от вече станаха и досадни. 

"Ясно е, че местните избори до голяма степен са функция и на това, което се случва на национално равнище. Ясно е, че партиите в управляващата коалиция гледат на местните избори, на резултатите от тези избори, като контекст въз основата на който ще има разговори за взаимоотношенията и балансите в тази сглобка. Без никакво съмнение. От тази гледна точка - да, те са важни. Със сигурност ще произведат някакви разговори вътре в коалицията. Какъв ще е резултатът от тези разговори? Трудно можем да кажем. Все още ми се струва, че все пак общият интерес на участниците в коалицията - да бъдат на власт, засега е много по-мотивиращ, близостта до властовия ресурс и до всичко останало, това е много по-мотивиращо от някаква дългосрочна собствена политическа представа. Да, може би не е най-доброто, което можем да имаме, но пък е най-доброто за нашите партии в момента. В момента. Тук перспективата е ден за ден. Ако ми позволите тази метафора, малко като това клише от футболни интервюта: играем мач за мач. Само че... политиката и управлението не са футболен мач, колкото и тази метафора често да се използва. Когато играеш мач за мач, можеш да печелиш някакви победи - непосредствени, от днес за утре, от тази седмица за следващата, но какво става нататък? Политиката касае всички ни. Това да играеш мач за мач касае само твоя отбор".

Радио ВИДИН: По-новите формации, освен ГЕРБ, ДПС и БСП, прави впечатление, че по места бяха издигнали народни представители за кметските столове. Имам предвид, че това говори за дефицит на ресурс.

"Има. Първо - нека все пак да кажем, че това са достатъчно нови партии, ако вземем аргумента на времето, темпоралният аргумент, то е нормално все още да нямат сериозно изградени структури, хора и т.н. Това е едната страна на въпроса. По-важното в случая е, че те не са мислени като партии. Те са мислени, те самите се наричат проекти. Мислени са като проекти. Проектът трябва нещо да свърши за определено време. Партията е нещо съвсем различно. Партията трябва да представлява интерес. За да го представлява този интерес, трябва да има достатъчно представители на този интерес. Изисква много политическа работа. Докато проектът - той трябва да свърши, да се изпълни някаква бърза цел, независимо и безотносително някакъв голям социален интерес. Това е проблем. Забележете, много е трудно с тези листи, коалиции, по места всякакви, много е трудно абсолютно коректно да изчислим абсолютният брой гласове за различните партии. Все пак София отново е пример: ПП-ДБ имаха април месец 190 хиляди гласа. В местни избори, които трябва да са по-мобилизиращи, те са около 120. Това е загуба на 1/3 и то само в София. При ГЕРБ е същото. Сривът в София, спрямо парламентарните избори, е огромен. Това трябва да се замислят партиите и партийните централи, да търсят самокритично в себе си, а не на друго място. Ако този извод не могат да си го направят, нашата демокрация не я чака нищо добро. Това е слонът в стаята, който сякаш се правим, че не забелязваме. Как се губят 1/3 от гласовете? Какво се случва? Нещо очевидно се случва. Тук обясненията "Путин, мафията" и т.н. - не работят.

Радио ВИДИН: Тези обяснения така или иначе станаха доста елементарни.

"Те само самоуспокояващи, защото винаги ще кажеш "нещо на проекта средата му попречи". Ако си партия, ще започнеш да мислиш по друг начин. Ако тези избиратели те интересуваха като хора, чиито интерес ти представляваш, щеше да задаваш въпроса, защо ги няма? Мафията и Путин ли ги отказаха да гласуват за теб или нещо друго? При ГЕРБ е по-различно. Там текат процеси на ерозия, в София това е видно. Самият Борисов не направи никакво усилие за София, имам предвид положително. Случаят Хекимян едва ли се класифицира като положително усилие. Виждаме, че в страната ГЕРБ поддържат някакво ниво... спрели са голямата ерозия. Не по силата, ще си позволя да направя тази хипотеза, но не по силата на собствените си достойнства, а по силата на слабостта на техните противници".

Радио ВИДИН: Ако трябва да бъдем честни, този речник, тези послания, които изразят от демократичното обединение, те не достигат до хората от провинцията. Колкото и клиширано да звучи, те са си за хората от паветата.

"Аз имах възможност да го кажа някъде, мисля в Националното радио. Проектът работи с брандове. Брандът Демократична България, брандът ПП, брандът Терзиев в случая. Брандовете са насочени към гражданина-консуматор. Той е индивидуалист. Той мисли политиката и местната власт през "какво ми дава за парите, които аз си плащам", нали, като услуга. Мотивира се през брандове. Тук не е важно нищо, освен брандът. Това е както си купуваме маратонки. Значи ние си купуваме някакъв голям бранд, без да ни интересува, че това е материал от гума и кожа, който се шие от ниско платени работници, понякога и деца. Защото това е характеристиката на маратонката, но ние си купуваме бранда. Публиката на такъв тип бранд политика, която е характерна за проектно-ориентираната политика, това е корпоративна логика, това не е политическа логика, това е консумативна логика, не демократична. Публиката е основно в София. Аз така си го обяснявам. Но тук има и един проблем с подобен тип бранд политика или гражданина-консуматор: той си казва "аз си плащам, затова общината трябва да направи нещо за мен". "Ако тя не направи за мен, а за някой друг, тя е лоша община" - тук има дълбока антиполитическа логика в този индивидуалистичен подход към местната власт и не само към нея. За мен в основата на феномена, който отбелязахте - да, не достигат, не достигат, защото за този тип бранд няма такава публика извън София, Пловдив, Варна".

Радио ВИДИН: Активността ще бъде по-висока на балотажа, смятат дадени анализатори. Исторически погледнато - тя винаги е по-ниска.

"Няма логика активността да е по-висока на балотажите. Трябва да е нещо много необичайно, за да се случи. Да, по-ниска ще е, но аз не бих обвинил избирателите. В цялата кампания двете големи управляващи партии в коалицията правеха всичко възможно да натискат изборите надолу - те са решени, ние сме най-големите и т.н, особено в големите градове. Разговорът за плочки и дръвчета не мобилизира, правилно го отбелязахте. Нямаше от големите партии с ресурс никакъв опит да се потърси политическа мобилизация. Даваха си сметка, че за тях е по-удобно ядрата да гласуват и те да решават крайния изход от изборите, а не да се мобилизира периферията. Те знаят, че не могат да мобилизират периферията. Кампанията остана затворена в ядрата. Защо? Просто защото популярността, подкрепата за двете водещи партии в коалицията, като абсолютна стойност, е ниска. Доверието е ниско. Да, взимаш 30% някъде, но това е минимален дял от всички избиратели. Когато знаеш, че трудно можеш да излезеш извън тези избиратели, просто не правиш усилия и е по-добре периферията да не гласува. Вероятно от партийна и стратегическа гледна точка това е правилно, но от гледна точка на демократичното представителство - струва ми се, че това е изключително лош знак за начина, по който то бива разбирано. Да спрем да обвиняваме гражданите, че не са активни".