Тодор Сапунаров: Няма безплатен обяд в икономиката

Има ли готовност България да въведе еврото от 2025 година? Постига ли основните цели, за които е създадена еврозоната? Какъв би бил животът с новата валута? "За" или "против" еврото? 

Потърсихме за коментар икономиста Тодор Сапунаров.

Радио ВИДИН: Има ли готовност България да въведе еврото от 2025 година? 

"Самата еврозона няма готовност да приеме фискален ястреб като нас при себе си, защото самата еврозона е един фискален и монетарен гълъбарник. Там са свикнали с много ниски лихви, които де факто водят до създаването на финансови балони, до натрупването на големи дългове, което постоянно вкарва еврозоната в някакви перманентни кризи. Това беше наш проблем през 90-те години, който ние си го разрешихме с Валутния борд, който Валутен борд нас ни принуждава да бъдем и фискален, и монетарен ястреб, да не разрешаваме на Централната банка да монетизира дълговете на правителството. По този начин нашето правителство е дисциплинирано, за разлика от много правителства в еврозоната, които трупат дългове, защото знаят, че зад тях е ЕЦБ, която е кредитор от последна инстанция и по този начин те се чувстват с отвързани ръце да трупат дългове. За съжаление, това води до перманентни кризи в еврозоната. Ще изредя някои: гръцката дългова криза, испанската имотна криза, която доведе до огромен срив на испанската икономика и натрупването на огромни дългове в Испания, италианската банкова криза, която беше веднага след гръцката дългова криза... това всичко води до все по-ниски лихви в еврозоната, които зомбират стопанството и в крайна сметка - до още по-ниски лихви. Там вече пък няма никакъв икономически растеж, получава се т.нар. японизация. Знаете, че вече три десетилетия Япония заради огромните си дългове по същия начин не може да регистрира икономически растеж. България със своята ниска задлъжнялост в момента, за разлика от еврозоната, ако влезе там, ще бъде обречена на същия нисък икономически растеж като тези развити западни държави, за съжаление, вече са се вкарали в този капан. Ние нямаме тези дългове. Защо да се обричаме на подобен нисък икономически растеж?"

Радио ВИДИН: Като че ли ситуацията в Хърватия, случилото се преди малко повече от 10 дни, не се коментираше толкова в българските медии. Какво се случи там? Какви са причините за инфлацията?

"Инфлацията в цялата еврозона и в цяла Европа, включително и в държавите, които не са в еврозоната - Швеция, Унгария, Хърватия до скоро, навсякъде тази инфлация беше причинена от твърде разхлабената парична политика на ЕЦБ, т.е. от дълговите проблеми на еврозоната. Тази парична политика на еврозоната беше толкова разхлабена, защото трябваше да се спасяват фискално разюздени държави като Гърция и като Италия. Може би им е трудно на хората да си представят как така инфлацията в Хърватия е била преди влизането в еврозоната заради проблемите на еврозоната? Това го обяснява най-добре шведският централен банкер Стефан Ингвес, доскоро гуверньор на Шведската централна банка. Швеция не е в еврозоната. Той казваше следното: "ако не следваме разхлабената монетарна политика на ЕЦБ, шведската крона ще се оскъпи спрямо еврото и целият ни износ към еврозоната ще стане де факто непродаваем". Една Швеция, която е фискално тотално дисциплинирана страна, беше принудена в продължение на десетилетие да следва твърде разхлабената парична политика на еврозоната заради дълговите проблеми на Гърция и Италия. Де факто Швеция сега също има инфлационен проблем. Тя просто нямаше избор. ЕЦБ е един слон, който като печата пари този слон, около него малките централни банки на държави като Швеция, Унгария, Хърватия, те нямат друг избор, освен и те да са с разхлабена парична политика. Трябва да се знае и да се отбележи: инфлацията в Хърватия, в България, в Швеция, навсякъде е заради дълговите проблеми на еврозоната. Проблемът на Хърватия сега, след влизането в еврозоната, е че тя стана вечен заложник на тези дългови проблеми. Разликата между България и Хърватия е, че България все още не е част от единната парична политика, защото е във Валутен борд, т.е. имаме самостоятелни монетарни инструменти, като коефициентът на задължителни минимални резерви на търговските банки, с които ние можем да смекчаваме трансмисията на паричната политика на еврозоната, т.е. ние можем да си вдигаме задължителните минимални резерви на търговските банки с цел да поохлаждаме инфлацията в България. БНБ прави това нещо. Последно го направи на 26 април, когато вдигна от 10 на 12 % този коефициент. Това е първото ни огромно предимство пред Хърватия в момента, бидейки в Борд, а не в зоната. Второто ни такова е, че ако еврозоната наистина изпадне в нова екзистенциална дългова криза заради огромните и колосални италиански и гръцки дългове, а сега вече и френски, то България във Валутен борд, имайки валутни резерви над 60 милиарда, винаги може да трансформира валутния си борд и да се закачи към долара, ако види, че еврото се разпада. По този начин българите ще изпитат почти никакви валутни сътресения при един евентуален разпад на еврозоната. Това са двете огромни предимства, които България има в сравнение с Хърватия. Хърватия вече е вечен заложник на италианските дългови проблеми. Ако утре Италия тръгне пак да фалира, ЕЦБ ще бъде принудена ударно да сваля отново лихвените си проценти, за да спасява държавата. Това ще означава, че Хърватия, която сега последно отчете над 8 % инфлация, ще трябва да бори инфлация с ниски лихвени проценти. Това го правеше Турция до съвсем скоро. Знаете какво се случи. В момента са почти над 50 % инфлация на годишна база. Това ги чака хърватите. България е в много по-изгодна ситуация с Валутния си борд".

Радио ВИДИН: Трябваше да приемем еврото на 1 януари 2024. Сега стана ясно, че датата се измества с година напред. Това обаче е пожелателната дата, определена от българската власт. Тоест не е гаранция, че наистина ще се случи тогава, нали така?

"Има си критерии, Маастрихтските критерии. България засега не изпълнява инфлационния критерии със сигурност, но както видяхме в случая с Хърватия - тя не изпълни два от трите такива критерия. Тя имаше по-висока инфлация, но специално за нея по някакви неведоми пътища премахнаха двете държави с най-ниска инфлация в еврозоната - Малта и Португалия, та по този начин вдигнаха изкуствено инфлацията за цялата Еврозона и Хърватия прескочи това препятствие. Тя също не изпълнява критерия за дълг към брутен вътрешен продукт, защото има 60 % дълг към БВП, а трябва да си в тези рамки, за да влезеш. Еврозоната в момента си търси нови кредитори - всякакви държави такива, които са слабо задлъжнели, сравнение с високо задлъжнелите държави от еврозоната, те де факто представляват свежа кръв за еврозоната и не бих се учудил и за България да бъдат направени подобни изключения, говореше се заради войната в Украйна и т.н, което си е престъпление, защото една страна, която не е конвергирала, влезе ли в подобен валутен съюз... знаете какво стана с Гърция. Гърция по същия начин използваше услугите на инвестиционните банкери от Goldman Sachs, фалшифицира си статистическите данни за дълг към БВП и бюджетен дефицит и влезе неподготвена в еврозоната. След 13 години фалира. Гърция фалира в самата Еврозона. Неподготвени страни, които влизат в еврозоната, това ги чака. Не бих се учудил по подобен начин да вкарат и България, защото България със своята ниска задлъжнялост е изключително апетитна хапка за високо задлъжнелите страни в Еврозоната".

Радио ВИДИН: Наскоро попаднах на мнение, че "участието в еврозоната - завършващ етап на европейската интеграция на България". Някои от най-качествените европейски страни не са фенове на еврото, но са доста интегрирани в европейските процеси.

"Швеция и Дания са типичен пример за такива страни. Швеция 94 година, влизайки в ЕС, също подписва, че един ден ще влезе и в еврозоната, само че 2003 година, 9 години по-късно провежда референдум, на който шведският народ казва еднозначно, че иска да си запази националната валута и да отхвърли еврото. Насетне 20 години шведското правителство стриктно изпълнява мандата, даден от народа - да си пази националната валута. Това го постига много лесно. Просто Швеция не влиза в чакалнята на еврозоната, т.е не може да изпълни условието за две години стабилен валутен курс на шведската крона спрямо еврото. По този начин никой в Европа не смее дори да надигне глас и да каже "защо Швеция няма да приема еврото?". България по абсолютно същия начин, ще кажете, да, България вече от няколко години е в чакалнята, т.е. ние сме в различна ситуация от Швеция, но реално нищо подобно. Един от критериите е за хармонизиране на законодателството. Ако България реши да не си хармонизира финансовото законодателство, по същия начин като Швеция няма да изпълнява един от критериите за влизане и може да не влиза дълго, даже практически вечно - това е опция де факто, без фиксирана дата. Никой нищо не би могъл да ни каже. Както виждате, при нас никой не разрешава на хората да проведат референдум. Това няма да се случи, за съжаление. Няма да можем да чуем изобщо мнението на хората в България. Не само в Швеция, в Дания през 2000-та се проведе подобен референдум, на който датчаните също отхвърлиха еврото категорично. Това е още по-страшно - че не искат да чуят мнението на хората, защото в еврозоната авторитетни икономисти като френският Марк Туати заговориха за наближаване на нова екзистенциална дългова криза или потенциален частичен или дори пълен разпад на еврозоната. Този френски икономист дава пет много солидни икономически аргумента защо еврозоната може да е на ръба на нова дългова криза. Първо - доходността по 10-годишните облигации на най-задлъжнелите страни като Италия, Испания, вече и Франция, започва да достига вече критични нива, при които тези държави трудно обслужват вече дори лихвите по дълговете си. Скоро Франция ще трябва, прогнозите са, че само лихвите, които ще плаща по дълговете, ще бъдат колкото целия военен бюджет на цяла Европа. Вторият аргумент е, че ЕЦБ е с изпукани патрони след десетилетия на печатане на пари и на програми на количествени улеснения и на отрицателни лихви, т.е. тя сега вече е изправена пред собствената си и създадена от нея инфлация. За да спасява високозадлъжнелите държави, тя трябва да понижава лихвените проценти, но за да бори инфлацията - трябва да повишава лихвените проценти. ЕЦБ е в шизофренно състояние - тя де факто е с вързани ръце заради дълговото бреме на тези фискално разюздени страни от Юга. В миналото, по време на Гръцката криза, евентуална спасителка беше Германия. Сега и Германия е в много тежка рецесия. Италия, която е най-големият дългов проблем, цъкащата дългова бомба на еврозоната, не е малка Гърция. Тя е в пъти по-голяма икономика, за която спасението ще се нуждае от стотици милиарди евро заеми, а Германия е в рецесия. Нито ЕЦБ този път може да помогне на Италия, защото трябва да бори инфлацията, причинена от самата нея, нито Германия може да и помогне, а и вече имаме още една голяма страна, която върви по този път - Франция, която наскоро премина 3 милиарда публичен дълг. Франция вече облигационните пазари я считат за толкова рискова, колкото Португалия. Това е огромен проблем. Потенциалната дългова бомба става все по-рискова. Италия вече облигационните пазари я считат за по-рискова от Гърция. 10-годишните италиански ДЦК (държавни ценни книжа) доходността им вече стига 5 %. Целият този микс фактори, според френският икономист Марк Туати, може да доведе до нова криза или пълен разпад на еврозоната. Нашите политици е хубаво да се запознаят с това какво академичната мисъл в Западна Европа мисли по този въпрос. Има и един много авторитетен немски професор - Гюнтер Шнабел от Лайпцигския университет, той е бивш сътрудник на Бундесбанк, който също е много скептичен за бъдещето на еврозоната заради всички проблеми, свързани с твърде разхлабената парични политика на еврозоната вече десетки години".

Радио ВИДИН: Какъв би бил животът, ако приемем еврото? Видинчани се интересуват от отговора на този въпрос. Ще обеднеем ли? Какво ще е ежедневието през 2025?

"Приемането на еврото е пълна загуба на паричния ни суверенитет. Цялата ни парична политика ще се управлява от Франкфурт, това трябва да знаят хората във Видин. Те ще бъдат подложени, могат да бъдат подложени на всякакъв вид икономически или политически шантаж от тези наднационални централни банкери във Франкфурт, които не се избират от никого де факто и не са отговорни пред никого. Ако се чудят хората във Видин как това точно пряко може да ги засегне - в Гърция, когато стана дълговата криза и местните казаха "не, не искаме повече заеми, ще се връщаме към драхмата", а след това гласуваха и на референдума Oxi на новите тъй наречени спасителни, а реално поробващи заеми за Гърция, то ЕЦБ просто спря кредитните линии към гръцките търговски банки, което доведе до това, че гърците, цялото гръцко население, беше принудено на ден да се реди пред банкоматите с дневна дажба от мизерните 60 евро. Ако нещо на наднационалните централни банкери не им хареса в поведението на населението във Видин, примерно бунт за нещо, ЕЦБ по всяко време може да блокира парите им и после няма да могат да се оплачат на абсолютно никой. Не е както сега във Валутния борб - ако нещо БНБ направи, може да се вдигне протест в София, но тогава всичко ще се решава във Франкфурт. На гърците така им блокираха парите. Въведоха 4-годишен капиталов контрол над гръцките търговски банки, който постепенно се отпускаше. Представете си унижението за Гърция, страна в еврозоната, една от най-развитите страни... Това може да се случи в България. Просто еврото ще даде възможност тази фискална дисциплина, която налагаше Валутният борд, да изчезне мигновено, да се натрупат бързи дългове, защото виждаме, че за нашите политици най-лесно е, но това важи за всички политици по света - да решават проблемите си чрез емитиране на дългове, които в еврозоната има кой да ги купува, това е ЕЦБ. Трупат се бързи дългове, но след това по едно време винаги... няма безплатен обяд в икономиката. Идва дълговата криза, идват кредиторите, които ти казват да разпродаваш тези активи и това, иначе ти блокират парите. На гърците това им се случи, блокираха им парите от Франкфурт. Те трябваше да продават на безценица. Националната железница в Гърция беше продадена на италианци, острови, пристанища, каквото е нужно, за да задоволят нуждите на кредиторите си. И последното останало държавна собственост във Видин може накрая да бъде разпродадено на потенциалните нови кредитори, които ще дойдат след въвеждането на еврото. Ние си имаме невероятен Валутен борд 26 години, въвел страхотна монетарна и фискална дисциплина в българските публични финанси. Въвеждането на еврото ще бъде един абсолютен експеримент. Най-вероятно резултатът ще е същият като в Гърция".

Радио ВИДИН: Има ли предимства от евентуалното въвеждане на еврото? Сещам се за теза, на която съм попадал, макар че елементарната логика не я подкрепя. С новата валута, ако сега заплатата ти е 900 лева, това не значи, че изведнъж ще започнеш да получават 1600 евро.

"Ако имаше такива огромни предимства, то хора с много висока финансова грамотност, каквито са шведите и датчаните, защото аз съм учил специално в Швеция, образованието ми е от там, тези хора веднага биха се присъединили към еврозоната, биха свикали нов референдум и биха се присъединили, ако имаше каквито и да е изгоди. И днешните социологически изследвания в Швеция показват, че дори процентът на тези, които са за кроната и срещу еврото, нараства - стига до 70 %. Преди 20-ина години е бил 55 %. Ако имаше аргументи, то шведи и датчани биха се юрнали към еврозоната, но нищо не се случва подобно. За съжаление, както казах, влизайки в еврозоната, ние губим този частичен суверенитет в паричната си политика, който притежаваме с Борда. Няма да можем да смекчаваме трансмисията на паричната политика на еврозоната. Тъй като тази парична политика е доста разхлабена, а нашите цени са догонващи, по-ниски са от европейските, в крайна сметка ние сме принудени да поемем по-голяма инфлация. Нямаме този инструмент, с еврото ще го загубим, няма да можем да смекчаваме последиците. Цените на стоките ще растат по-бързо дори от това, което е в останалата част от еврозоната. Заплатите естествено, че не само, че няма да растат толкова бързо, в един момент, когато натрупаме дълговете и ако има асиметричен икономически шок, който да засегне само България, това е напълно възможно, защото ние сме в края на континента, то тогава без този инструмент, който Борда ни е запазил - на паричната политика на коефициента на задължителни минимални резерви... то тогава ние ще трябва да връщаме конкурентоспособността на икономиката ни посредством пазара на труда. Ще се налага намаляване на заплатите. В Гърция точно това се случи. Там преди еврото, а в Италия също, когато се изпадне в подобна неконкурентоспособност или в асиметричен икономически шок, то преди еврото Централната им банка можеше да девалвира леко валутата и по този начин да върне конкурентоспособността на икономиката. В еврозоната нямаш този инструмент, тя е единна парична политика, единна лихвена политика. Приспособяването на икономиките към асиметрични икономически шокове е чрез пазара на труда, което означава понижаване на заплатите. Това ли търсим ние в България? Ние сме догонваща икономика, вместо да седим отвън, да си пазим инструментите на Борда, много по-добре е да си запазим всичко това, не да решаваме икономическите проблеми с намаляването на заплатите на хората. Това се случи в Гърция".

Радио ВИДИН: Вие сте автор на мащабен труд, аудиокнига, озаглавена ""40 причини да не приемем еврото". Преработихте вашите тези. Какво го наложи?

"Наложи го това, че изникнаха, даже честно казано постоянно изникват все повече аргументи. Аз чета много активно западна икономическа литература по темата. Постоянно изникват нови и нови аргументи в ползи на запазването на националната валута. Аргументите ми в полза на запазването на лева вече набъбнаха до цели 55. Всичките са икономически, не се занимавам с никаква политика или геополитика. Почти всички аргументи са базирани на видни френски, британски и германски професори по икономика. За тези, които наистина искат да осъзнаят какви са структурните проблеми на еврозоната и защо паричната и политика е изначално сбъркана и как това води до перманентни дългови кризи, а и инфлационни кризи, то препоръчвам искрено моята книга, която е синтез, обобщение на всички тези изследвания на западни научни умове".