Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кратки разкази, предизвикващи дълги размисли за живота

Снимка: Радио Видин

Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.

Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.

А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.

Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.

В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.

"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.

Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.

Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.

Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Неправителствени организации от Северозапада - "Кауза Северозапад" - Монтана, "Северозапазване" - Видин и "Приобщени в действие Ромакт Враца" обединиха усилия в поредица от благотворителни събития. Преди Великденските празници са с нова кампания  "Стари традиции за новото поколение". Сред първите, които посетиха, са децата от училище "Христо Ботев" в..

публикувано на 14.03.25 в 17:23

Какво се случва в една учебна кухня

В Професионалната гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин ученици сами приготвят храната, която след това се предлага в учебния ресторант.  Приготвянето на храната, която от предишния ден е поръчана за обяд, започва с първия учебен час, разказват ученици.  "В нашите часове по готвене готвим за учителите и за други ученици, които..

публикувано на 14.03.25 в 16:33

Има ли "Светулки зад решетките"

С годините сме свикнали с образа на Мира Добрева като журналист и телевизионен водещ. Дълго време тя беше лицето на сутрините ни, гласът, който ни пожелаваше „добро утро“. В този образ някак естествено се вписа и първата ѝ книга „Столетниците“, която се появи през 2020 г. като продължение на едноименния телевизионен проект. През 2024 г. обаче на..

публикувано на 14.03.25 в 15:00

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

Точиларството е един от изчезващите занаяти в наши дни. Все още обаче има хора, които го крепят. В малката, но кокетна работилница на Цветомир Боянов до видинското кино, звучи приятен рок, а той приема поредната поръчка от един господин да наточи самоделен нож и моята за заточване и полиране на едно старо острие. Докато говорим, ръката му..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Отбелязваме Световния ден на съня

На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Целта е на този ден да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората. Според множество изследвания на специалисти осемчасовият сън е оптималната норма, при която човек би следвало да се чувства в добра кондиция за да посрещне ежедневните си дейности. Според други изследвания, 7 часа..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Пролетта идва - как да предпазим кучето си от бълхи, кърлежи и комари

Настъпва пролетта и разходките на домашните любимци стават все по-чести и по-дълги. Как обаче да предпазим дългокосместите породи кучета, а и не само такива от опасните бълхи, кърлежи и дори от комари ще научим от международния съдия-кинолог Елена Павлова от Монтана. "Преди всичко трябва да знаем, че кучетата независимо дали са дългокосмести или..

публикувано на 14.03.25 в 13:00

В Деня на реките WWF се заема с опазването на дома на видрата

В Международния ден на реките природозащитната организация WWF започва активна работа по опазване дома на видрата – вид, застрашен от изчезване у нас. Възстановяването на влажните зони години наред е една от най-важните мисии на WWF в България. Сега с кампанията си  "Абонирай се за природата", в навечерието на Часа на Земята, WWF издига дейността си..

публикувано на 14.03.25 в 08:05