Кратки разкази, предизвикващи дълги размисли за живота

Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.

Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.

А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.

Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.

В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.

"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.

Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.

Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.

Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...