Предпочитаме ли стоките с ниски цени?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Високата и продължителна инфлация, която свива покупателната способност, както и икономическата несигурност, изразена в страх от евентуален недостиг на храна, горива, ток и газ, промениха поведението на европейците, включително и на нас - българите. В резултат на това хората избират все по-внимателно и разумно стоки и услуги и пазаруват целенасочено повече нискобюджетни стоки, без да се срамуват. Това показва годишното проучване на голяма европейска банка, проведено сред 14 200 души в 15 страни на стария континент. Заради липса на избор и финансова алтернатива преследването на ниските цени се превръща в осъзнат интелигентен избор. Добрата цена се преследва все повече - било то при нискобюджетни продукти или промоционални стоки или други. Така и Европа стига до ерата на нискобюджетното потребление без предразсъдъци. Това потребление доскоро се усещаше като белег за социален статус, но вече не е така и е пестелив избор за разумна промяна в бюджета и белег за финансова грамотност. Затова и в него се вижда сериозен потенциал. Знаят ли какво е "low cost” и какви стоки предпочитат жителите на Северозапада? Според проучването 72% от българските потребителите казват, че знаят какво означава “low cost". В превод от английски, този термин означава "ниска цена“. В по-развитите държави концепцията е позната и добре развита. Проучването показва, че повишените цени предопределят избора. За 61% в Европа и за 58% в България цената е най-важният фактор, който направлява избора на клиента. Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Това го видяхме още в началото на по-високите инфлационни тенденции. Това се случи още през миналата година, като търговските вериги още тогава много ясно демонстрираха, че по-активно се търсят стоките на промоция. Това е на този етап поведението. Дали потребителите са преминали към по-евтини стоки засега не знаем, но това обръщане към промоционалните стоки демонстрира това, че по-високите цени карат потребителите много по-внимателно да харчат парите си... Свиване на количество на този етап в България по-скоро няма, дори и при най-скъпите стоки. По-високите цени се отразяват откъм потребление на по-евтини стоки, на промоционални стоки, а не толкова на свиване на потребление, но това зависи много и от типа домакинство“- обясни Адриян Николов. 

Проблемът в България е, че българските потребители неизменно свързват стоките с ниски цени с по-ниско качество и по-ограничен набор от характеристики. Все пак, все повече европейци, а и българи пазаруват нискобюджетни стоки и услуги, и то целенасочено. Каква е ситуацията в магазините в Северозапада? Потърсихме за коментар Теодора Минкова, собственик на магазин за обувки във Видин:

"Хората предпочитат по-евтините стоки и най-вече си ги поръчват онлайн. Вече по-рядко ходят по магазините, както беше преди. В онлайн платформите има по-голямо предлагане и това се получи заради пандемията от COVID-19. Търговските обекти се справят все по-трудно“- каза Теодора Минкова. 

Цените на хранителните стоки през последната година отбелязаха значителен ръст у нас и това принуди много видинчани да правят компромис при избора си в магазина. Разговаряме с Валентин Горчев, собственик на хранителен магазин във Видин.

"Хората обедняха доста и търсят все по-евтините стоки. Може и да са некачествени, но да са евтини, за да имат пари за лекарства, за ток. Качеството на храната е до долу, като е евтино, то е до долу. Олиото спадна като цена доста, говори се, че кашкавалът и млякото ще понижат цените си, но досега няма нищо такова. Хората се лишават най-вече от яйца, те са много скъпи.“

Потреблението на продукти или услуги с ниски цени е разпространено в България, колкото и в Европа. Над половината от хората имат такава нагласа, познават този пазар и са готови да се преориентират към него в бъдеща ситуация. В България едва ¼ от хората смятат, че нискобюджетното пазаруване е унизително, особено младите и това се свързва със стремежа им да демонстрират определен стандарт. Попитахме видинчани какви стоки пазаруват и предпочитат ли по-евтините?

"Има такава тенденция и това се усеща при сиренето, например, при кашкавала, определено при хранителните продукти. Но наистина вече се усеща при всичко, не само при хранителните продукти... Аз живея близо до един хранителен магазин и преди съм виждал хора, които преди са си купували хранителни стоки и други, които им трябват, купували са си по-скъпи храни, по-скъпите варианти и тези дни просто не се вижда подобно нещо вече... Купувам си това, което на мен ми е необходимо - дали е скъпо или евтино, щом на мен ми трябва, си го купувам. Аз си взимам пенсия, мъжът ми работи и взима пенсия. Защо да не си направя удоволствието? Едно време беше добре - имахме наши магазини, а сега къде са нашите магазини“- коментираха видинчани.

Проверихме каква е ситуацията и в чужбина. Светослав Ставрев е родом от Видин, но вече повече от 20 години живее и работи заедно със семейството си в Мадрид. Собственик е и на жилище, което изплаща.

"Малко преди пандемията заплатите се качиха с 10%, сега в момента 70% от цените са с 35- 40% по-нагоре, което си е доста и се отразява. Няма ги вече тези пътувания и хората се посвиха доста и хладилникът се пълни по един и същ начин, както и преди, но с по-оскъдни стоки. Тук големите хранителни вериги изцяло контролират нещата, малките магазинчета преди години ги затвориха. В германските големи магазини е по-евтино отколкото във френските. Качеството на стоките не е лошо, но хората си предпочитат да им е по-евтино“- обясни Светослав Ставрев.

В крайна сметка “low cost” пазаруването е осъзнат избор. В България за момента все още нагласите не са много големи, защото отново се смята, че качеството няма да е добро. Нагласата е, че този пазар ще продължи да се развива, тъй като хората ще стават все по-чувствителни към цените.