Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Професионалното образование - мост към пазара на труда

Снимка: Радио ВИДИН

Професионалното образование продължава да произвежда кадри – около 40% от завършващите всяка година ученици (и около половината от учащите след VIII клас). Така всяка година образователната система осигурява по близо 20 хиляди младежи с професионална квалификация. В същото време данните показват силен недостиг на подходящи кадри. Около ¾ от работодателите имат трудности при намиране на нужните им специалисти и работници, както показва редовното проучване на Агенцията по заетостта.


„Ние, от Института за пазарна икономика, изработваме един индекс на съответствието между професионалното образование и пазара на труда и виждаме голямо несъответствие. Обучават се ученици за придобиване на професионална квалификация в специалности, за които после няма насрещно търсене в икономиката. Така например, ето, от едно време са останали селскостопански техникуми, селскостопански професии, такива за готвачи, за фризьори, например, в които няма такова насрещно търсене. Ние го гледаме и по области, там се вижда още по-голямо разминаване... Видин, Враца и Монтана са от тези области с по-голямо несъответствие в образованието и заетостта, точно заради селскостопанските техникуми, които продължават да работят“, коментира Зорница Славова - старши икономист в Института за пазарна икономика.


Добри примери за успешна реализация на учениците на пазара на труда, след като завършат училище, са няколко професионалните гимназии в Северозапада.  


Снимка: ПГ- МездраПрофесионална гимназия „Васил Левски“ в Мездра ще отбележи 75 години от основаването на училището на 15 април. През 1948 г. в града отваря врати Практическо училище за земеделски машини, наследник на Допълнителното земледелско училище, просъществувало през периода 1931-1944 г. През годините учебното заведение се именува Машино-тракторно училище (МТУ), СПТУ по Механизация на селското стопанство „Георги Димитров”, Професионална гимназия по механизация на селското стопанство (ПГ по МСС), а от учебната 2022/2023 г. – е Професионална гимназия „Васил Левски“. Директор на училището е Мирослав Павлов.


„На този етап в училището, което ръководя, се обучават ученици в 6 паралелки в няколко специалности. Едната специалност е „Техник по железопътна техника", другата специалност е „Техник по автотранспортна техника", имаме „Електрообзавеждане на железопътна техника". Новото, което може да предложим на учениците за новата учебна година 2023/2024 е дуално обучение в направление "Железопътна инфраструктура" или така наречения "ръководител движение". Дуалното обучение се реализира на базата на подписани договори с фирмите работодатели. Ние имаме такива подписани договори с БДЖ- Пътнически превози, както и Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Учениците получават допълнителни договори с фирмите работодатели, след което могат да постъпят на работа при свое желание“, каза Мирослав Павлов.


100% от завършилите средно образование, които не продължават да учат висше, си намират работа, каза още директорът на Професионална гимназия „Васил Левски“- Мездра.


Снимка: ПГТ- ВладимировоОт 1958 г. гимназията в село Владимирово, община Бойчиновци, се трансформира в селскостопански техникум, като гимназията остава да функционира като отделно учебно заведение до 1961 година. 10 години по-късно, през 1968 година се открива Средно професионално техническо училище (СПТУ) за машинисти на пътно-строителни машини в с. Владимирово, а СПТУ по селско стопанство е закрито постепенно. Училището е било към Главно управление „Пътища“, защото по това време започва строителството на пътища. Директор на професионална гимназия по транспорт „Владимир Петков Минчев“ е Цанка Карчева.


„Нашата гимназия е професионална гимназия по транспорт с традиции в обучението по транспортни специалности. Когато е създадена в посока за обучение на машинисти на пътно-строителна техника и до днес всяка година ние приемаме ученици точно по професия „Монтьор на транспортна техника", специалност "Пътностроителна техника“. За следващата учебна година отново сме обявили такъв прием и той се реализира всяка година. А защо избираме него? Защото на пазара на труда има необходимост от такива кадри и като монтьори на такава техника, и като машинисти, които управляват пътностроителните машини. Учениците, които успеят да се дипломират и да придобият квалификация и правоспособност, веднага си намират работа по специалността. Т.е. тази специалност е обявена от Министерството като такава с недостиг на кадри на пазара на труда“, каза Цанка Карчева.


Другите специалности, по които се обучават учениците в гимназията са монтьор на автотранспортна техника, монтьор на селскостопанска техника, а от миналата година има още една специалност – "Организатор по експлоатация на автомобилния транспорт". Завършилите тази специалност ще могат да работят като управители на транспортни фирми, ръководители на транспорт, диспечери. За следващата учебна година освен пътностроителна, другата специалност е "Монтьор на автотранспортна техника", допълни директорът на Професионална гимназия по транспорт „Владимир Петков Минчев“- село Владимирово.


Снимка: ФСПГ- МонтанаФинансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски” - Монтана е първото търговско и първото средно професионално училище в Северозападна България. Открито е през 1921 г. В стогодишната си история гимназията е подготвила много финансисти, икономисти, счетоводители, администратори и специалисти в сферата на услугите. При определяне на специалностите за прием през учебната 2022-2023 година ръководството на училището се опитва да намери пресечната точка между потребностите на работодателите и желанията и възможностите на учениците и техните родите, да се съобрази с нивото на професионалните компетенции на преподавателите, с някои традиционни за училището специалности, които са широко приложими в днешните пазарни условия. Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски” – Монтана обучава ученици по специалността „Митническа и данъчна администрация“.


„Финансово-стопанска гимназия е единственото училище в област Монтана, което осъществява прием по тази специалност. Тази професия на данъчен и митнически посредник осигурява широко поле за изява и реализация, което улеснява намирането на работа след придобиване на професионална квалификация. Успешен старт в кариерата може да бъде положен като счетоводител, финансов ревизор, данъчен инспектор, митнически инспектор и митнически сътрудник. Втората предложена от нас специалност е специалност „Икономика и мениджмънт“. Специалността е сред най-предпочитаните във Финансово-стопанска професионална гимназия и в същото време е традиционна за нас“, каза директорът на училището Веселка Иванова.


Другата специалност, която училището предлага на вниманието на кандидат-гимназистите е „Бизнес администрация“. Завършилите могат да намерят успешна реализация в администрациите, да си намерят работа в международни екипи, в частни фирми от всички сфери на икономиката. Четвъртата специалност, по която ще има прием и през 2023-2024 година е „Организация на туризма и свободното време“. Училището разполага с модерна учебна база по хотелиерство за практическо обучение по тази специалност. Приемът ще е в 3 паралелки. „Икономика и мениджмънт“ и „Организацията на туризма и свободното време“ са предпочитаните специалности от учениците, допълни директорът на гимназията.


Още по темата може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45