Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 11 февруари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни данни, дефицит няма, а дори има излишък. От "Възраждане" и други политически организации пък отново организират протест срещу приемането на страната ни в еврозоната.

"Излязоха вече данните, които показват, че бюджетният ни дефицит за 2024 година е в рамките на 3%, т.е. което е необходимо за изпълнение на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Оказа се, че дори и за началото на тези година ние не сме на бюджетен дефицит, а всъщност сме на излишък около 500 млн., така че и това отпада като опасение. Мисля, че много скоро всички ще разберат, че обрисуваната преди време апокалиптична картина не е чак толкова отчайваща. Даже напротив - България изпълнява всички показатели за членство в еврозоната - дефицит, инфлация, лихвени проценти, валутен курс, ниво на дълга... С внасянето на новия бюджет ще се спази същият ред на изпълнение на критериите, включително 3% дефицит и за 2025 година", коментира в "Посоките на делника" икономистът Румен Гълъбинов. Според него 3-процентният дефицит в бюджета е осъществим, ако се оптимизират разходите и се увеличат приходите. 

"След като се внесе проектобюджетът за гласуване в Народното събрание, много скоро след това правителството ще има основание, а то е и задължено с решение на парламента от миналата година, да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, които се надявам да са положителни и да ни бъде определена дата за влизане в еврозоната. Най-вероятна такава дата би могла да бъде 1 януари 2026 година."

Решението за приемане на еврото не е прибързано, а напротив - дори е закъсняло, смята финансистът.

"И по силата на Валутния борд, който е вързан към еврото, автоматично предполагаше даже много отдавна България да е влязла в еврозоната. В този смисъл България отлага вече 15 години влизането си в еврозоната. Отлага и последните три години фактическото въвеждане на еврото, след като влязохме 2020 година в механизма ERM II. Това е продиктувано от някои геостратегически и геоикономически настроения както със събитията, които стават около нас в Европа, така и в целия свят. Евроскептицизмът като цяло като че ли започва да влияе и на тази тема. Аз не виждам икономическа и финансова причина ние да не сме членове на еврозоната, защото това ни дава далеч по-големи възможности, по-голяма сигурност, по-голяма предсказуемост за бъдещето ни и е завършек на нашата евроинтеграция. След влизането ни в ЕС преди почти 20 години, постигнахме Шенген и сега остава да постигнем еврозоната, това е нещо съвсем естествено. Ако има други виждания и други алтернативи, нека бъдат изложени с аргументи. Да се докаже по някакъв начин, че бихме направили по-добър избор, ако не сме в еврозоната. Пред мен не стои такова съмнение."

Според Гълъбинов е необходима по-широка разяснителна кампания за приемането на еврото като основна валута у нас.

"Необходима е и мисля, че ще стартира в момента, в който ни бъде определена дата и тази кампания ще си продължи и след като влезем в еврозоната, защото винаги има някакви въпроси, някакви дискусионни ситуации, които е добре текущо да бъдат обяснявани и разяснявани. Нужна е такава информация, държавните институции, които отговорят за това, трябва да влязат в роля, за да не остават съмнения в правилността на избора, който правим."

Освен цените, трябва да догонваме и средните доходи в еврозоната, посочи още икономистът.

"Това е една непрекъсната гонитба. В цял свят е така. Всички искат да имат изпреварващ ръст на доходите спрямо цените. Дали се получава навсякъде? Не. По-разпространената практика е изпреварващ ръст на цените. България има какво още да развива и увеличава като доходи. Трябва да продължим да си увеличаваме и минималната заплата, и минималната пенсия, и социалните плащания... Това може да стане с по-конкурентна, по-производителна и по-ефективна икономика, защото само с държавни решения и административни актове трудно би се постигнала тази цел и не е това начинът за нейното постигане. Трябва да се оптимизират и доста разходи, специално в държавната администрация, защото в противен случай реалната икономика няма да може да издържи на натиска да издържа толкова раздута и скъпа държавна администрация. Няма как в държава, в която расте броя на пенсионерите, расте броя на инвалидизираните... хора, които не внасят в системата данъци и осигуровки, останалите работещи да издържат тази система. Пенсионната система при нас не може сама да се издържа, същото се отнася и за здравната. Имаме доста проблеми, включително и демографски, да решаваме, за да има по-добър баланс в обществените взаимоотношения и в публичните финанси. Една от възможностите и предпоставките за такъв по-добър баланс е да влезем в еврозоната. Там ще сме в група с държави, с които можем да обменяме опит и информация и да си помагаме взаимно за тези неща."

Следващата цел пред България би трябвало да е членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

"Това ще ни даде възможността да можем да решим вътрешните си финансови въпроси със съдействието на ОИСР, тъй като това е най-голямата световна икономическа организация, която събира знания, опит, изследвания, за да ги поделя като ноу-хау между своите членове."

България ще запази темпото на икономическия си растеж и през тази година, прогнозира икономистът Румен Гълъбинов.

"Мисля, че ще стигнем ръст на БВП 2,5-2,6% на годишна база, което е по-добре от средното очаквано за еврозоната, тъй като там някои държави все още изпитват затруднения с икономическия си растеж. Т.е. България и през 2025 година ще расте два пъти по-бързо като ръст на БВП от средното за еврозоната. Инфлацията също мисля, че ще е около тези нива - 2,4-2,5% средногодишна инфлация в България. В еврозоната допускам инфлацията да е по-висока, тъй като тече процес на намаление на лихвените проценти, което цели активизиране на икономическите дейности и предотвратяване на рецесионни рискове, но би могло да провокира леко увеличение на инфлацията. Като съотношение на дълга ние ще продължим да сме сравнително ниско -  между 25 и 30%, валутният ни курс е фиксиран, той ще си остане такъв и при влизането в еврозоната. Като ниво на безработицата мисля, че ще запазим сравнително ниска безработица в България. Разбира се, имаме демографски проблеми да решаваме, имаме образователни проблеми да решаваме, свързани с повишаване на квалификацията и обучение в повече търсещи се професии. Това са предизвикателства, които не са само в България. Така че България тази година ще продължи да стои сравнително добре макроикономически. Не виждам някакви глобални рискове за България, още повече че ако се постигне споразумение за прекратяване на военните действия в Украйна и започне мирен процес за уреждане на конфликта там, България само би имала полза от това. Шенген тази година ни създава големи възможности за развитие в различни сектори. Сухопътният Шенген ще ни окаже много благотворно влияние тази година, особено във втората половина на тази година ще усетим вече истинските ползи. Това ще допринесе за вдигане на Брутния вътрешен продукт, както и за приходите в бюджета, а и за подобряване стандарта на живот и благосъстоянието на хората. 

Тези, които в момента яростно критикуват по някаква причина нещата в България, не знам дали си дават сметка как живееха българите преди 20 години и как живеят сега. Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а след това и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот."

Повече - в прикачения звуков файл.