Шевицата - изкуството, което предава послания

Със Симона Панова вече сме ви срещали. Тя е автор на фентъзи романа "Змей закрилник", в който разказва легендата за крепостта "Баба Вида" през своя поглед. Днес обаче си говорим за нейното хоби - бродирането на шевици. Наследява го от прабаба си още когато е на пет годинки. 

"Моята прабаба се казваше Николина, живееше си на село, но когато бях дете, много често идваше при нас в града да ни гостува. Тя беше от тия хора, дето не могат да стоят, без да правят нещо с ръцете си, дори ако гледа телевизия, слуша радио - тя непрекъснато плете на една или две куки или бродира нещо, от нея се запалих. При нея съм виждала най-красивите шевици. Тя умееше да бродира шевици върху черно кадифе, което не знам дали си представяш колко е трудно, понеже е много трудно да направиш квадратчетата симетрични и в успоредни редчета. Аз съм пробвала, на мен не ми се получава с този успех. При нея бяха изключително красиви и върху черното цветовете сияят много хубаво... Тя ме запали, оттогава ми е любимо хоби и така доста често се сещам за нея".  

Симона споделя, че времето за направата на една шевица зависи от нейната сложност, но най-много време ѝ отнема да измисли модела на шевицата, тъй като предпочита да не гледа шевиците от готови схеми. Казва, че така ѝ е по-интересно:

"Да измислиш самия модел, как да подредиш формите, фигурите, след това да я окантоваш с черно, да добавиш тези мустачки, които се слагат на флоралните шевици, за да станат по-естествени- това отнема повече време. Самата изработка зависи, например шевица с размерите на пощенска картичка би ми отнела около 10-12 часа да речем, но например в едно коланче, което си направих - то е широко около 6-7 см, цялото е покрито с шевици, доста е дълго - то ми отне около две седмици, но пък стана...много си го харесвам".

С шевици Симона най-често изработва разделители за книги, а бродериите са повлияни от героите на нейния роман:

"С първата книга направихме изненада- на първите сто човека, които си бяха поръчали на сайта, им подарихме по един разделител, тематично с избродиран змей... Цветовете са най-лесния начин да предадеш емоцията, която ти имаш на този, който гледа шевицата. В случая, разбира се, червеният цвят като най-силен, най-ярък, най-често използван и най-традиционен, няма как да минем без него".

Любимата гама на Симона е жълто-оранжевата:

"Затова я използвам най-често, понеже на мен тези цветове ми носят най-много настроение, слънчеви са, лъчезарни са, на мен са ми приятни. Разбира се синьо и зелено, като по-природни, по-меки и цветове с много нюанси, в които могат да се включат по два или три тона в шевицата - създават много хубав контраст с червено".

Покрай книгата ѝ "Змей закрилник", Симона създава осем шевици, като всяка една от тях отговаря на един от осемте главни герои:

"Всяка от тях със символите, които са формите по нея и с цветовете, се свързва с характера на героя, със съдбата му, с това което му се случва. Исках да дам някакво визуално измерение на тези герои, да не са само описани в книгата и само с думи... Ако вземем Пламен като пример, като змей закрилник- той е по-слънчев, по-ведър. Неговият символ, който съм избрала е слънцето, цветовете му са жълто и оранжево и когато се окантоват с черно, става един много приятен контраст с по-светлия тон. Неговият характер е по-закрилнически, по-приятен и съответно шевицата става по-слънчева и по-светла. Ако вземем Йордан например като герой - той си пада малко злодей, неговият характер е по-особен и неговият символ, който съм избрала за него е змията. Тя е много двояк символ, хем е мъдрост, знание, може да бъде коварство, лукавство, може да бъде символ на злото, едновременно с това на науката... и съответно цветовете там са по-ярки, по-категорични - червено, синьо, черно".

Бродирането на шевици не остава в миналото, а продължава да бъде актуално в последните години, дори и да се изменят:

"Все пак това е народно творчество. Има една приемственост през поколенията. Не е нещо, което е изсечено в камък и винаги ще остане такова, каквото е в момента. Всеки един от нас, който хваща иглата и прави една нова шевица, допринася с нещо, отнема нещо и влага нещо от себе си. Съответно, променя самата шевица и променя традицията. Но това няма как да бъде по друг начин - традициите са живи".