Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е включил в играта им и използва тебеширените човечета, за да обърне играта в нещо ужасяващо.
„Тебеширения човек“ е първия роман на британската писателка Каролайн Дж. Тюдор. Написан е в ретроспекция, следвайки паралелно две времеви линии – настояще и минало. Разказът е от първо лице, от името на Еди, който през 1986 г. е едва на дванадесет години и просто обича да се забавлява с приятелите си, докато един инцидент в местния лунапарк не го запознава със странния господин Халоран. А после се случва и убийството, което сякаш взривява градчето, изваждайки на показ твърде нелицеприятни страни от живота на някои негови жители, и след което малката момчешка групичка ще носи последствията в продължение на десетилетия.
По онова време господин Халоран е нов в градчето, дошъл да преподава в местното училище. Еди пък разполага с твърде много време за себе си заради работата на родителите си и опитите им да се справят със собствените си проблеми. Майка му е лекар, който привлича нежелано внимание заради новата клиника за аборти, която отваря в града. Една консервативна част от населението е готова на всякакви изстъпления, за да я спре. Баща му пък се опитва да се утвърди като писател и журналист на свободна практика, борейки се с чувството си за неудовлетвореност.
Еди и господин Халоран просто са обречени да намерят общи неща и да започнат да си имат доверие. Може би не и за най-големите си тайни, но все пак доверие. А междувременно наоколо започват да се случват странни и зловещи неща, които сякаш са само подготовка за кулминацията – убийството на Момичето от въртележката. И всички си мислят, че знаят кой е убиецът. Всички, с изключение на Еди.
Тридесет години по-късно Еди все още е в градчето, все още живее в малко зловещата си родна къща, все още е в същото училище, макар и вече като преподавател, и си мисли, че е загърбил миналото. Докато един ден не получава странно писмо, съдържащо и пликче с парче тебешир в него. Дебелия Гав и Хопо получават същите. Само те тримата са останали от старата банда.
Дали писмата са нечия неуместна шега обаче или се задава нещо, което в крайна сметка ще разреши трийсетгодишната загадка?
Както може да се очаква, задава се ново убийство. Един от някогашните момчета ще умре. Същият, който твърди, че най-накрая е разбрал кой стои зад убийството на онова момиче през 1986 г. И Еди най-накрая признава пред себе си, че за да може най-накрая да продължи напред, трябва да разкрие всички зловещи загадки, чакащи вече три десетилетия.
Покрай криминалния елемент, романът поставя и сериозни въпроси с особена актуалност в днешно време. За правото на аборт и противниците му, за манипулирането на обществото и популизма, за домашното насилие и отношението на същото това общество, когато то се случва в семейства на хора с висок социален статус, за старческата деменция и отношението към хората, страдащи от това ужасно заболяване, за социалните политики по редица въпроси и за склонността на тълпата да заклеймява по презумпция различните, новодошлите, „чуждите“. Освен това романът говори за детските страхове и доколко детството ни определя в какви възрастни ще се превърнем. За грешките на младостта и разочарованието от порастването. А за края оставя най-хубавото – развръзката, която е колкото очаквана, толкова и изненадваща.
В книгата на Каролайн Дж. Тюдор читателят вероятно бързо ще открие поне няколко паралела с творчеството на Стивън Кинг. Запознавайки се с детската група около Еди, няма как да не си спомним за същата групичка, която Кралят на ужаса описва в романа си „То“. Самата Каролайн Дж. Тюдор не крие, че е заимствала от него някои похвати, без обаче да превръща „Тебеширения човек“ в поредния фен фикшън.Може би затова и до края на романа читателят не спира да си задава въпроса: „Кой все пак го е направил?“
Каролайн Дж. Тюдор е родена в Солсбъри, Великобритания. На шестнадесет години напуска училище заради анорексия. В последствие работи като копирайтър в рекламна агенция, репортер, радио сценарист и озвучител, а в един момент ръководи и фирма за разхождане на кучета. Докато работи във фирмата, започва да прави опити да пише, но в продължение на десет години получава откази от издателствата, докато през 2018 г. най-накрая не прави своя пробив с първия си роман, а именно „Тебеширения човек“.
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..