Иново пази спомена за загиналите румънски воини в битката край селото

През Руско-турската война край Смърдан, днешно Иново, румънски войски водят решително сражение с турците на 24 януари 1878 г. По време на битката губят живота си 119 войници и 4 офицери, ранени са 316 войници и 7 офицери. В селото има паметник на загиналите румънски воини. От този паметник всяка година започват и възпоменателните тържества за 3-ти март, организирани от Община Видин и на които съорганизатор е и местното читалище "Св.Паисий Хилендарски 1926“.

За тези събития преди 145 години разказва секретарят му, Анелия Младенова, която работи в читалището от 1987 година:

"Паметникът е посветен на всички онези войници и офицери, които са загинали тук за освобождението на видинския край. Много са загинали. Много хора и от Иново са им помагали с риск за живота си. И това не са легенди. Историята я помнят хората и се предава от поколение на поколение. Другото, което местните жители са направили за тези румънски войничета и офицери е, че когато виждат, че турската армия успява да надделее, преминават замръзналия Дунав и отиват в Румъния. Там обясняват, че румънските войници няма да могат да удържат фронта и тогава от Румъния идват още войски, които да помогнат на събратята си...

Този паметник е нашата прзнателност към тези румънци, които са дошли да защитават вярата Христова. Нито един от тях не е дошъл поради някакви политически причини- това са били орачи, животновъди, земеделци, съвсем обикновени хора. Те просто са дошли тук, за да помогнат на християнските си братя и за което сме им безкрайно благодарни...

Много са загиналите, дори в Румъния има село, което е прекръстено на Смърдан, защото 90 % от мъжете в него са загинали в тази битка. Освен това, в Букурещ и в Крайова има улици, които са казват Смърдан. Така румънците отдават своята почит към тези, които са загинали тук...

Много разкази и легенди има за тези боеве, но това, което е останало за нас и трябва да помним е, че румънците са направили всичко възможно да ни помогнат като братя християни...“

Паметникът в село Смърдан е важен за честването на 3-ти март и не слу;чайно тук всяка година идват както представители на румънското посолство в България, така и различни представтели на държавната и общинска власт, както и много жители на селото, обяснява иконом Ванко Ванков или отец Ванко, както го знаят в Иново. Той е председател на местния храм "Света Троица“ в селото и продължава с увлекателен разказ за историческите събития от преди 145 години:

"Тук трябва да говорим за два паметника. Първият паметник, който е бил построен е бил много внушителен. Аз също имам копие от снимката, която е запечатла едни прекрасни колонади, старите тежки вериги, вътре е имало помещение, което сигурно е било костница, а отгоре паметникът е завършвал със статуя на жена с факел в ръка, сигурно богинята та победата. Този паметник е бил висок над 10-15 метра...

По стечение на обстоятелствата обаче, през 1914 или 1916 година, паметникът е взривен и така приключва неговата съдба...

Новият паметник е под формата на кръст върху фундамент. Построен е през 1994- 95 година. Стана традиция, която продължаваме и до днес, на националния ни празник 3-ти март, началото на тържествата да започват оттук...

Интересна подробност е, че в националната галерия в Букурещ има картина озаглавена "Смърданската битка" на известния им художник Николае Григореску..."