Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва с минималната работна заплата?

Ще бъде ли обвързана със средното брутно възнаграждение?

Снимка: Радио ВИДИН

Миналата седмица депутатите одобриха създаването на механизъм, с който размерът на минималната работна заплата (МРЗ) да бъде не по-малък от 50% от средната за страната за предходните 12 месеца. Това реши на първо четене парламентът, като прие предложение от „БСП за България“ за промени в Кодекса на труда. 


Минималната работна заплата за следващата година да се определя до 31 октомври на настоящата година и да е в размер не по-малък от 50% брутната средна заплата за страната за периода от дванадесет месеца, предхождащи определянето ѝ, записаха депутатите в Кодекса на труда. Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите. Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот. Днес стана ясно, че депутатите ще разгледат предложение за въвеждането на минимално трудово възнаграждение от 770 лева от началото на следващата година. 


Попитахме видинчани доволни ли са от гласуваното на първо четене увеличение на възнагражденията.


„Аз не съм сигурна дали ще се случи това, но е добре и дано да се осъществи това, защото тук, в нашия район, на какво работят хората? Децата са ни по чужбина, за да можем ние да се разходим и да влезем в някой магазин … Инфлацията си е инфлация и няма начин да не съществува, но може би ще се справим с общи усилия. Това е добре за хората, нека се повиши“- коментираха видинчани.


Какво се случва в крайна сметка с минималната работна заплата (МРЗ)? Доволни ли са синдикатите от новия механизъм за определяне на МРЗ? Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:


„Към момента това е нещото, което искаме и ние. Разбира се, очакваме да бъде приета и приложена в пълнота Директивата за адекватни минимални трудови възнаграждения в Европейския съюз, но все пак това е крачка в правилната посока. Това е подкрепяно от нас предложение на БСП, но опасенията ни са свързани с допълнително внесеното предложение от страна на служебния кабинет минималното трудово възнаграждение да е не 850 лева, колкото би била, ако се приеме предложението на БСП, а 770 лева.“


В началото на ноември представителите на двата синдиката у нас – КНСБ и КТ „Подкрепа“ обединиха исканията си и излязоха на национален митинг- автошествие с искане за повишаване на минималната работна заплата. Ще бъдат ли обединени в исканията си и занапред- това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:


„Това предложение от 850 лева минимална работна заплата беше направено от КТ „Подкрепа“ още в средата на годината и именно поради неприемането на тогавашните управляващи доведе до това ние да не подкрепим актуализацията на бюджета през юни месец. Това е искане и на двете синдикални организации от дълго време, особено когато започна да се конструира Директивата за минималните трудови възнаграждения и в този смисъл беше нормално двете конфедерации да организират и проведат този протест и нямам никакво съмнение, че този натиск от наша страна доведе до това една парламентарна група да направи това предложение. Не трябва обаче да обезценяваме и тяхната роля. Това е плод на общи усилия.“


Потърсихме представител и на КНСБ. Разговаряхме с Росица Макелова, научен секретар на Института за социални и синдикални изследвания към организацията:


„Донякъде сме удовлетворени, тъй като това е инициатива, за която дълго настоявахме. Имаме известни противоречия, по отношение на дефииницията за брутно заплата с работодателите ли да бъде или както е записано в Закона- основна. И другото противоречие, което имаме е по отношение на времевата рамка, спрямо която ще съотнасяме минимална работна рамка към средна“ – уточни Росица Макелова.


Междувременно синдикатите и бизнесът започват обсъждането на проекта на правителството за вдигане на минималната работна заплата от 1 януари догодина от 710 на 770 лева. За днес е насрочено онлайн заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори ще представят становищата си.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

България остава сред държавите с високи нива на корупция, в Северозапада показалите за почтеност са различни

България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..

публикувано на 18.02.25 в 11:59

Мерки за ограничаване рисковете от наводнения обсъдиха във Видин

Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..

публикувано на 17.02.25 в 13:49

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52