Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?



Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти. 


По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:


"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците. 


Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство. 

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи. 

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация". 

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06