Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

| обновено на 21.03.25 в 15:15

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион. 

В рубриката "Добро утро кмете", днес ще посетим село Шипот в община Димово. За него няма много информация, трудно може да се намери такава и в самото село, където са останали само няколко местни жители, плюс две новодошли ромски семейства. 

Помня един събор в това село, на който преди доста години имах възможността да присъствам. Площадът бе изпълнен с хора- на празника на селото специално бяха дошли гости от цялата страна. Свиреше музика, цареше празнично въодушевление, виеха се хора, деца тичаха навсякъде, за тях имаше  люлки, а по сергиите - най-различни лакомства. 

Във външните фурни, каквито тук имаше във всяка къща, се печаха цели агънца. На масата хората се хвалеха по колко домашни животни имат, с колко са увеличили кошерите си и колко мед са добили, с какво са засадили градините си и как са постегнали родните домове. В язовира, намиращ се точно до крайните къщи, плаваха ята гъски и патици, а районът наоколо бе пълен с дивеч. 



Днес тук цари тишина. Това е и първото ни впечатление за Шипот. Хубавите преживявания са само далечен спомен. До селото едва се стига по надупчения и с напукан асфалт път. Табелата с името Шипот е стара и ръждясала, а за да не падне е подпряна с метален прът. От АПИ сякаш не са разбрали, че тук също има населено място, за да я сменят с друга, по новите изисквания. 

Обстановката в селото също навява тъга. Дори в центъра му растителността е превзела дворовете на къщите, селският някога магазин е с пробит покрив, от селското училище е останала само малка част от една стена, за да напомня може би, че тук някога е имало сграда, че в обраслия днес двор, в който не може дори да се влезе, някога са се се разпъвали дълги маси и всеки е носел храна за общата трапеза на 1-ви май. Единствено запазена тук е селската градинка в центъра, където се издигат два паметника. Оказва се, че са на двамата партизани, излезли от това село. И не само това- 35 години след началото на демократичните промени, в кметството се пазят и портретите им- поставени в рамки, а на сградата на бившия селски магазин са поставени и техни възпоменателни плочи.   

Галя Петкова, кметски наместник на село ШипотЗа живота в Шипот и странностите на съдбата разговаряме с кметския наместник, 73-годишната Галя Петкова:

"...Бъдеще няма за това село. Ние се надяваме оттук да минават повече хора към хижа "Извор" и манастира. Една чешмичка има там долу, която ние поддържаме. Ловджиите си направиха масичка, сложиха пейки и се събират там. Не виждам обаче някой, който да се върне да живее тук... 

И въпреки всичко, аз си го имам това село за наше, въпреки че не съм родена тук. Никога не бих го сменила за живота в града. То е малко, тихо, спокойно кътче, в което можеш, колкото и да си изморен вечер, сутринта да станеш и да бъдеш, както казват- "кукуряк". Аз никога не бих се върнала във Видин- там отивам, свършвам си работата и се връщам. Тук ми е спокойно и тихо..." 

А в селото се надяват, че тези, от които зависи бъдещето на Шипот, ще се намесят така, че жителите му да имат повод да запазят добри спомени и от последните години, не само от тези по времето на социализма. Така портретите на партизаните от едно време, сигурно няма да ни посрещат вече на стената в кметството...

Целите интервюта и подробности по темата- в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06

Ледниците във фокуса на Световния ден на водата

На 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Темата на Световния ден на водата тази година е "Опазване на ледниците".  На фона на проблема с безводието от минала година съществува трайна тенденция към поява на водни дефицити, каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, част от екипа на..

публикувано на 20.03.25 в 16:30