Димитър Ганев: Нови избори са най-вероятният сценарий, партиите вече са в предизборен режим

Димитър Ганев в ''Гледна точка'', 8 ноември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Разговорите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" са формални от гледна точка на искания резултат за съставяне на редовно правителство. Реално да говорим, че те биха могли да спомогнат за сформиране на кабинет между двете партии, изглежда практически невъзможно. Това, което ми изглежда като реална цел на двете формации, е да покажат, че те не са на всяка цена за липса на разговори, за да не стане така, че в рамките на следващите няколко месеца, които могат да се окажат предизборен период, да бъдат обвинявани, че не са действали конструктивно, а единствено и само деструктивно, че не са седнали да говорят въпреки различията", така коментира в "Посоките на делника" днешната среща между представители на двете най-големи парламентарни групи Димитър Ганев от Изследователски център "Тренд".

Ако съществува някаква възможност за съставяне на редовен кабинет в рамките на 48-ото Народно събрание, тя е в третия мандат, смята политологът.

"Очевидно първият и вторият мандат няма да получат подкрепа. Да, ако има шанс да се състави, той е с третия мандат. Ключово обаче е при кого ще попадне третият мандат. Очевидно е, че ако попадне при, например, БСП, това би могло да стане по-трудно, ако попадне при "Демократична България", това би могло да отвори някакъв разговор за обединение, което да бъде подкрепено от ГЕРБ и "Продължаваме промяната", но това са варианти с малка степен на вероятност да се реализират. Заради това по-вероятният сценарий е да отиваме на избори към втората половина на февруари или първата половина на март."

Според Димитър Ганев в този парламент не е възможно съставянето на правителство на малцинството.

"Това означава партии, които нямат мнозинство, да бъдат подкрепени от някакво мнозинство в Народното събрание. Аз не виждам такава конфигурация. Всяко едно правителство на малцинството, както гръмко се обявява от някои политически лидери, трябва да има зад себе си в Народното събрание някакво мнозинство. Аз не виждам на този етап политическа логика за събирането на подобен тип мнозинство. Единият вариант е около ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", който очевидно се отхвърля категорично от "Продължаваме промяната". Другият вариант е мнозинство тип "Рашидов"- ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход". Политическата логика ГЕРБ да прави подобна коалиция е изключително слаба- да поемеш страната с предизвикателства, свързани със социално-икономическата обстановка, по време на зима, с нестабилен кабинет, с коалиция, която няма да бъде добре приета от твърдите ти симпатизанти и то по-малко от година преди местни избори... За какво да го правиш? Заради това и двата варианта ми изглеждат малко вероятни."

Засега президентът Румен Радев не бърза с връчването на първия проучвателен мандат.

"Президентът Радев използва конституционните буфери, които му е дал основният ни закон, за да проточи максимално това време за даването на мандата, за да се случат някакви разговори и да не бъде обвинен Радев впоследствие, че носи отговорност за несъставянето на редовен кабинет. Правилна политика от страна на президента, правилна линия. Това не означава, че от него зависи друго освен да удължава срока на преговорите. Би могъл и да бъде някаква платформа, както например Борисов предложи в Консултативния съвет за национална сигурност да се определи някакво мнозинство. Той не би могъл да направи повече от това."

Димитър Ганев коментира и т.нар. "коалиция на хартиената бюлетина" в парламента.

"Няма никакво съмнение, че партиите, които са в "хартиената коалиция" преценяват, че са ощетени от елиминирането на хартиената бюлетина по простата причина, че част от избирателите в България бяха дистанцирани от изборния процес, защото чувстват притеснение от това да гласуват на машина. Има такава група избиратели, те са предимно от по-възрастното поколение. Понеже БСП разполага с най-голяма относителна тежест в това поколение, тя е и най-активен мотор в подобна законодателна инициатива. Оттук нататък разговорът за машини или за хартиен вот вече влиза в разговора за оценките. Мога да ви кажа аргументи и в едната, и в другата посока. Аргументите против връщането на хартиената бюлетина са очевидни, а именно че с машинното гласуване се елиминира недействителният вот, който в България на някои избори достигаше близо 10%, което беше повод за много хора да смятат, че има манипулация и това да ерозира доверието в изборния процес. От друга страна няма как да избягаме от това, че част от хората (между 250 000 и 400 000 души) бяха дистанцирани от изборния процес, но не може да се каже колко точно души са дистанцирани от изборния процес заради въвеждането само на машинно гласуване. Друго, което наблюдавахме с въвеждането на машинние вот е, че създаде доверие у гражданите, оценяват изборите като "по-скоро честни", това го видяхме в социологическите проучвания след последните няколко избора."

Работата на парламента и говоренето на политиците в момента показват, че партиите вече са в предизборна кампания, каза още политологът.

"Основните играчи в Народното събрание ясно си дават сметка, че възможността за предсрочни парламентарни избори е по-голяма, отколкото за формиране на редовен кабинет. Заради това се бърза и с хартиената бюлетина, затова се правят опити за политическо позициониране и за трупане на точки пред избирателя, като оръжията за Украйна, защото на партии като "Демократична България" това им е важно в комуникацията им с техните избиратели, затова сега вероятно ще се приемат някакви антикорупционни закони, за да покажат партиите, че се борят с корупцията и други подобни инициативи, които са насочени към предизборна кампания или самия изборен процес, отколкото към по-дългосрочно планиране и позициониране."

Избирателите не очакват ли от парламента други приоритети в момента, като антикризисни мерки, например?

"Това безспорно е големият бич за българите в момента. Проблемът обаче е, че партиите не говорят по този въпрос, защото няма какво да направят. Те добре си дават сметка, че говоренето по този въпрос би предизвикало очаквания и за конкретни действия, а за реални действия в тази посока няма консенсус в Народното събрание, защото няма и редовно правителство. Тук освен да се вдига залогът в някакви социални мерки, всеки да предлага по-високи социални мерки и по-високи социални плащания, това би могло да ни вкара в много тежка криза на публичните финанси. Надявам се да се прояви отговорност в тази посока."

Предложенията за въвеждане на президентска република са в резултат на задълбочаващата се политическа криза, обясни Димитър Ганев.

"За съжаление не се вижда на хоризонта решение на политическата криза. Няма как, поради тази криза, в която се намираме в момента, определени играчи да не се опитват да "загряват" на пистата на "смяна на политическия модел" или "президентска република". Това е с цел даване на някакви решения, на алтернативи, с идея за някакво политическо позициониране на избори, за да се "уловят" тези хора, които са разочаровани по някакъв начин от състоянието, в което се намират нещата в момента."

Предсрочни избори в края на зимата са най-вероятният вариант към момента, прогнозира Димитър Ганев. Според него тогава ситуацията на политическата сцена ще е по-различна.

"Дори да не се промени конфигурацията в парламента твърде много, трябва да имаме предвид, че при едни нови избори политическата ситуация ще бъде различна. Вече общественият натиск за формиране на редовен кабинет ще бъде много по-силен от този, който е в момента, и тогава електоратите на партиите няма да бъдат толкова изискващи към своите лидери да не правят движения към коалиция с определени партии. Този обществен натиск за съставяне на редовен кабинет ще накара партиите поне да си говорят, а и партиите добре си дават сметка, че неформирането след поредни избори на кабинет би означавало много тежка санкция от страна на избирателите за този, който не иска да участва в подобен тип разговори за редовен кабинет. На цената на много тежки компромиси може би ситуацията вече ще предполага редовен кабинет."

Близо ли сме до изход от политическата криза?

"Не съм склонен да давам прогнози за решение на политическата криза, защото не виждам такова. Дори да се сформира кабинет сега или след нови предсрочни парламентарни избори, той няма да е вероятно за дълго, може би дори ще е с ограничен хоризонт и в този смисъл не можем да говорим за трайно решение на политическата криза. Мисля, че няма да е скоро решението на политическата криза."

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Димитър Ганев: Нови избори са най-вероятният сценарий, партиите вече са в предизборен режим

БНР подкасти:

Делейна - селото с бистри извори и сърцати хора

Тома Ушев: Скептиците първи ще кажат, че България без евроатлантизъм огън ще я гори

Можем ли да си позволим пълноценна лятна почивка?

Димитър Петров: Политическата криза ще свърши, когато се успокои международната обстановка и се появи достатъчно добра алтернатива у нас

Кои са предизвикателствата пред транспортния сектор

Млади хора се заселват в село Трифоново

Книжните инфлуенсъри - ренесанс в света на литературата

За БНР

Радио Видин