Кметският наместник на Черкаски: Необмислени наредби съсипаха живота по селата

"Селото ни съществува още от римско време, дори тук в близост е имало и римски град  с гарнизон, който е осъществявал охраната на заплатите, които са минавали оттук към Рациария и някогашната крепост в днешното село Лесковец, община Оряхово. В гарнизона е имало около 5 000 римски легионери... След освобождението селото се развива доста бурно, защото тук е имало 300 къщи с турско население, което се изселва, а тук идват хора от Лакатник, Гинци и др. Става нещо като Клондайк, защото тук цялата земя е била обработваема и това създало поминък на населението. Тук е имало и голям пазар за животновъдна и земеделска продукция..."

Днес населението в Черкаски, както и в целия този район е предимно възрастно, много от хората са и самотно живеещи.

"В момента жителите на Черкаски са около 170 човека. Има и доста хора , които са в чужбина. Най-често в Испания, също в Чехия и Италия. Има и много местни жители, които са се преместили в София и други големи градове. Тук нямаме предприятия, няма възможности за работа. Имаме трима земеделски производители, които обработват земята в землището на селото. Доста от хората в селото преди са живели в Монтана, Враца и Берковица и сега са се прибрали на село, за да си изкарат старините на спокойствие. Засадили са си градинки, гледат си кокошчици. Други животни тук почти никой не гледа заради многото недомислици, свързани със селата. Например за свинете- нямаш право да гледаш свиня майка, а прасето трябва да е от лицензиран животновъден обект. Сега в селото дали има двама души, които са си оправили животновъдните обекти. Единият от тях бе купил две прасенца от лицензиран свиневъден комплекс, които не станаха по-големи от едно ловджийско куче. В смисъл-  изядоха всичко, което би трябвало да стигне за 4 прасета да се угоят, но си останаха все такива, каквито ги взе. А това си е голяма разсипия, защото не може цяла година да го храниш, а то да няма никакъв прираст... 

Много неща не се обмислят добре от тези, които пишат законите. Същото се отнася и за ракията. Имам съседи, които са в Испания и те ми казват, че си имат 100 литра ракия. Никой не ги търси да им съставя глоби и актове, въпреки че са в ЕС. Аз съм бил в Кипър- там също нямат проблем с ракията. В Италия също съм бил при жена си. Семейството, при което беше, имаше 6 прасета. Нима и те не са в ЕС. Птици също имаха толкова, че не можеш да ги преброиш, а тук и за броя на птиците има ограничение. Ние все измисляме нещо, вместо да оставят хората заради недоимъка по селата сами да си помогнат. Постоянно се измислят някакви глупави закони, за да притискат хората..."

"Животът тук е спокоен, но селото се обезлюди и стана трудно", коментират живота в селото местните.

"Назначени сме само за 6 месеца и после през зимата оставаме без нищо. Няма работа. Оставаме само на една пенсия, а сме и с дете... За аптека и дума не може да става. То и във Вършец е само една. Ако се наложи, ходим и в Берковица... Лятото правим консерви, а зимата ги ползваме. И пестим от хляб и от всичко. Животни вече тук няма, защото няма кой да ги гледа... В селото има само две деца. Младите са напуснали и 95 % от тях са по градовете. В събота и неделя само някои от тях си идват... Кражби в селото сега няма. Преди имаше, но откакто сложиха осветлението, камерите, битовите престъпления намаляха много. Но то и хората намаляха... Живеем от пенсия до пенсия. А с една пенсия тук какво можеш да направиш. С тия пенсии от 500-600 лева... Ама като няма млади хора, какво може да се промени... Като във всяко село, така и тук- старци, старци, старци. Сега като увеличиха пенсиите сме малко по-добре, ама пък дървата сега са много скъпи. Аз съм болна. Докторът преди идваше в понеделник, сряда и петък. Сега идва само в сряда, а в петък минава само транзит и то не се знае кога точно минава. Трябва да го чакаш 3-4 часа. Аз си купувам моите хапчета от София, където е синът ми. Той ми ги праща..."
   
Целите интервюта и подробности за живота в село Черкаски- в звуковия файл.