Любен Добрев: Не можем да сме напълно независими, но трябва да бъдем българофили

Радио ВИДИН: Чухте мнението на хората. Прави впечатление, че не се чувстват независими. Защо?

"Преобладава песимизмът, той е следствие, че хората се чувстват несигурни в обикновения си живот, в бита си, непрекъснатият ръст на цените, притеснението да не останат без доходи, това поражда този песимизъм. В няколко от изказванията имаше доста истината от гледна точка на това, че трябва да разберем какво значи да си независим. Всеки зависи от някого в нещо, както хората сами по себе си, така и държавите. В световен мащаб няма независима държава, включително боготворяваната САЩ, които са зависими от суровини и технологии, от каквото се сетиш. В този контекст не може да има независимост. Въпросът опира до това, че трябва да си изберем зависимостта. Там, където е по-добре за националните интереси, за живота на хората, за просперитета на съответната държава. На практика ние не си избираме сами, дори да се представя като собствен избор, далеч не сме независими. Да се сетим приемането ни в ЕС и НАТО беше свързано с унищожаване на армията и икономиката. Това ли означава независимост?"

Радио ВИДИН: Влизайки в Европейския съюз, ние имахме намерение за прогрес. Вече толкова години обаче оглавяваме негативните класации.

"Държим твърдо последното място, няма да го отстъпим на никой".

Радио ВИДИН: От манифеста на цар Фердинанд, който посочва, че "копнеем за културен и икономически напредък" веднага в мен изскача едно сравнение. Днешните политици обичат много да използват думата приоритети. Вече никой не говори за напредък. Думата стана досадна.

"Въпросът не е в приоритетите, а в това, че приоритетите на тези, които искат да управляват, не съвпадат с това, което е приоритет на управляваните. По отношение на манифеста за обявяване на независимостта: преди 1908 година в своята политика България е била достатъчно независима - от тежките санкции на мирните договори, например. Българските политици са успявали да проявяват далновидност и да избягат от ограниченията. Имали са национална отговорност. Това е златен период в развитието на българската икономика. Дръпваме бързо, това ни дава възможност да чувстваме определен кураж. Това е акт, с който ние на практима отхвърляме наложения ни васалитет спрямо Османската империя. Силата на този акт е, че България става равен политически субект на останалите европейски държави по отношение воденето на преговори, участие в организации и т.н. Това е положителен акт, въпреки че почти веднага след тази независимост ние изпадаме в зависимост от Руската империя. Това, което трябва да изплатим на османците, започваме да го плащаме на руснаците. Самият акт съвпада със знакови събития от онзи период. Примерно, ако не бяха толкова мощни амбициите на Австро-Унгария да си анексира Босна и Херцеговина, може би и ние нямаше да имаме този кураж да обявим независимостта. В самата Османска империя започва Революцията на младотурците. Султанът възстановява конституцията, започва демократизиране, а това ги поставя в неудобна позиция в международно отношение по отношение на по-резки действия спрямо България".

Радио ВИДИН: Това е пример, че България е зависела от голямата политическа игра, но най-вече е знаела как да потърси собствения си интерес. Да бъде опортюнист. Това е разликата между тогавашните държавници и днешните политици: смелостта и умението да се възползват от ситуацията.

"Изключително е важно да се отстояват националните интереси и кауза. Хората да живеят по-добре. Не можем да бъдем тотално независими. При тази глобализация светът е толкова силно обвързан, че да говориш за независимост е равно на това да се капсоловаш, да спреш всякаква комуникация и контакти със света около теб. В този контекст трябва да водим като държава такава политика, която да защитава националните интереси. Това, че сме толкова малка държава, аз не бих се съгласил толкова. В рамките на ЕС ние сме около 10 място по население и територия".

Радио ВИДИН: Ние много обичаме да се оправдаваме с това, че сме малки. Нагледен пример обаче е Унгария, Швеция, Финландия. Все малки държави, които бележат постоянен прогрес.

"Всичко опира до политически умения, не толкова до воля".

Радио ВИДИН: Ние обаче сме разделени на фили и фоби. Историческа тежест, която се наблюдава още в Учредителното събрание. Не успяваме да надскочим тези настроения.

"Няма и да ги надскочим. Но идеята фили-фоби, изток-запад, тя е още преди Освобождението, изразява се в църковната борба, кой ще ни освобождава... Какво значи фили и фоби? Мен винаги са ме обвинявали, че съм русофил. Може би, защото съм завършил в СССР. Аз винаги съм казвал, че съм русофил що се касае руската култура, не руската политика. Руската политика, както политиката на всяка империя, е да си гонят интересите. Ако погледнем исторически, англичаните са ни направили повече мръсотии и от руснаците. Да, признаха ни първи, за да се противопоставят на Русия. В сложната политическа игра ние сме територия, на която се разиграват събитията".

Радио ВИДИН: Някога били ли сме сравнително независими?

"Ако погледнем исторически, имаме периоди, в които сме водили собствена политика и от нас са зависили много неща. От основаването на Дунавска България до 20те години на VIII век България играе особено важна роля на Балканите и в света. Благодарение на нас арабите не успяват да влязат в Европа. Това е едно от малкото неща от нашата история, които влизат в учебниците по световна история. Имаме още такива моменти, в които имаме относително самостоятелна политика и влияяем върху европейската история. Това са такива епизоди, които, разбира се, зависят от фактори. Самият факт, че по отношение на династиите - нали, владетелят взима щерката на друг владетел от друга династия, това показва обвързаности и зависимости".

Радио ВИДИН: Исторически парадокс е, че 22 септември е противоречива дата. Според част от историците с този акт започва царския режим. Неминуемо е било, а и нужно, да се отхвърли васалността от султана.

"Тук има няколко нюанса, просто ще ги загатна. Трябва да имаме предвид, че и в самата страна актът не е приет еднозначно. Земеделците са твърдо против, искат свикване на ВНС за това кардинално решение. Русия изначално подкрепя този акт, но иска да е под нейната егида. На автрийците им е готино, защото анексират Босна и Херцеговина и така няма всички удари от Европа да са по тях. Царският режим - по негово отношение малко се бъркат нещата, защото този ден е празнуван едновременно с възкачването на владетеля на престола. Това е и причината да се отрича от режима след 1944. Това събитие е изключително важна, България става равноправен политически субект. Годините на васалитет не са попречили драстично на развитието на държавата, но самият факт, че ти не си равен на другите те поставят в неизгодна позиция от гледна точка защита на националните интереси".

Радио ВИДИН: Често разпространено мнение в последните години е, че 3 март не трябва да е националният празник, а посочват 6 или 22 септември, понякога 24 май.

"Всички празници са национални. Ние сме държава с над 1300 години история, много събития са ни гордост. Въпрос на традиции е. Крайности винаги е имало. Най-яростните противници на 3 март са русофобите. Всеки празник си има своето място в нашата история и своите достойнства. Всяка една от тези дати си има своето място в нашата история, по някакъв начин трябва безпристрастно коментирана, без значение дали си фил или фоб".

Радио ВИДИН: Какво знаят и какво не знаят учениците за 22 септември?

"Достатъчно запознати са със събитията. Има си отделни уроци. Всяка година на тези празници се посвещават определени уроци. В основни линии най-елементарните неща са понятни за децата. Няма бели петна за тях".

Радио ВИДИН: За съжаление, основният проблем на българската политика, пък и общество, е филството и фобството. Реално можеш да харесваш руско кино или американска музика, но е редно да искаш България да е самостоятелна.

"Ние нямаме политическа класа. Нямаме традиции в тези неща. Това можем да го отдадем и на 500те години, в които сме част от Османската империя, 150те част от Византийската, след това в Германска, Руска, Американска... Трябва да ни е ясно, че всяка една империя гони собствения си интерес. Няма империя, която да освобождава, империята завладява. Как ще го поднесе това завладяване е въпрос на ситуация, на конюнктура. Ние трябва бъдем българофили. Аз наблюдавам политическите събития в страната още отпреди зората на демокрацията. Това донякъде ми е било и професия. От всички тези политици имаше един през 90те, който ми направи впечатление с изказването си, когато му казаха, че е краен националист. Той отговори, че е безкраен националист. Трябва да бъдем безкрайни националисти от гледна точка на българското. Да не би Америка да ни прави нещо безвъзмедно, Германия? Целият ЕС е напълно зависим от САЩ".

Радио ВИДИН: Това, че ние сме си избрали евроатлантическият път, не означава да бъдем безгласна буква.

"Всяка държава да отстоява собствената си политика. Въпреки че по отношение на ЕС аз нямам никакви скрупули, притеснения, претенции, но по отношение на НАТО... нещо не ми се връзва".

Радио ВИДИН: Огромният грях на политическата ни класа, че успяхме да превърнем думата национализъм и същността на патриотизма в мръсни думи.

"Това не е от вчера. Това е основната стратегия на неолиберализма и глобализма. За да създадеш световно правителство, което да контролира света, е да избиеш националното - ти не си българин, французин, ти си космополит, дете на света. Защо да те управляват 50 правителства, когато може едно? Ако си националист, все едно казваш, че си фашист, убиец, касапин".

Радио ВИДИН: Този сблъсък между консерватизма, доколкото той е останал, и либерализма, е виден в българския политически живот. Виждаме партии, които са готови да зачеркнат българското, за да следваме общоевропейското. Това са такива жълтопаветни партии, които поставят чужд интерес пред нашия.

"Те всички са такива, отдавна нямаме класически политически партии. Битката е за нов световен ред - дали ще бъде еднополюсен или двуполюсен, това е, че в момента развитието на света няма нищо общо с това, което беше преди 30 години. Следствие е на тази идея за глобализма, за унищожаване на всичко, което може да ти напомня на нещо национално. Не се учудвайте от такива неща. Въпросът е, това искам да кажа, че този процес ще се наблюдава още достатъчно дълго. Същото е с войната в Украйна - не е първа, няма и да е последна. Това е мъчителен преход към по-различен свят".

Радио ВИДИН: Според мен провалът в днешната политика си проличава със Зелената сделка. Германия побърза да затвори централите си, след това се оказа, че тази зелена комунистическа утопия не дава резултат, напротив. България веднага откликна, беше готова да затвори Мариците. Световни тенденции, които са доста тревожни, защото са насочени към националното.

"Обслужват се икономически кръгове. Въпросът е, пак казвам, да защитаваме нашият интерес. Дали е в унисон с пазарната икономика ограниченаването на цените, таванът на цените? Да не се учудваме".

Радио ВИДИН: Основният извод от 22 септември?

"Да си защитаваме нашите интереси. Поздравявам всички с празника. Отпуснете душите си, насладете се на мига, въпреки че хладилникът е празен".