Работа на открито- рискове и мерки

"Ние имаме достатъчно вода, която е докарана специално на обекта. Тя е за сметка на фирмата. Опитваме се там, където е нужно, да въведем ново работно време, не от 8 до 5, а сутрин от 6 до 2 примерно, така че да може да не се стои на горещините. Техниката си работи целодневно... По принцип сега почнаха да ни спират малко, защото е много топло, не може да работим. Работим до обяд... Иначе си е работа на 100 процента...", казаха пред Николай Хараламбов строителни работници.

"В зърнопроизводството земеделските дейности почти са сведени до нула, тъй като са извършени основните агротехнически мероприятия и в момента се извършва основно ремонт и поддръжка на селскостопанската техника и подготовка за есенната кампания. Но въпреки това ние сме променили организацията на работа, като се започва сутрин рано от 6-7 часа и приключват докъм 10-11, най-късно 12 часа, в зависимост от температурите. Естествено, работното време е при съблюдаване на по- големи почивки".

Работата на полето при зеленчукопроизводството и лозарството не спира, тъй като има процеси по прибиране и третиране на реколтата. Работи се в ранните часове и вечер късно. Стопаните се приспособяват към температурните условия, за да могат работниците да понесат по-добре високите температури при работа на полето, допълни земеделският производител.

Поради започналото повишаване на температурите Инспекцията по труда напомня, че работодателите са длъжни да предприемат мерки за минимизиране на риска при работа в горещините. Те могат да бъдат организационни или технически. Работата при високи температури е рискова при сърдечно- съдови заболявания, инфаркти, инсулти. Има наредба, която задължава работодателите при определени температури да взимат мерки при работа навън и в затворени помещения.

"При затворените помещения има ограничения за температурите, които важат съответно през летния и през зимния период. Докато при работата навън се взимат организационни мерки. Те означават да се направи такъв график на работа, че при възможност да се избегне работата в най-горещите часове на деня, да се избегне работата на площадки, на места, където има пряко излагане на слънце, където температурите са още по- високи. И това се случва чрез промяна на работното време най- често. Другата мярка, която често се използва от работодателите е да дават по- чести почивки",  каза Дина Христова от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Работодателите трябва да са осигурили и съответните разхладителни напитки. При работа на открито наредбата е вменила на работодателите задължение да предприемат мерки, когато са подадени оранжев и червен код за опасни метеорологични условия. Проверките на Инспекцията показват, че работодателите се съобразяват с горещото време и осигуряването на нормални условия на труд.

"Разпитах колегите,  които са в областите в Северозападна България и те са единодушни, че няма... Мисля че има три сигнала и то единият е за студено време. Обикновено сигналите са от закрити, затворени помещения. Тъй като там и усещането е малко по- субективно", допълни Дина Христова.

В зависимост от извършваната работа, през топлия период трябва да се работи при температури между 18 и 25 градуса, максималните гранични стойности могат да достигнат до 28 градуса. Проверките на микроклимата са приоритет в дейности като строителство и селско стопанство, където трудът се полага основно на открито. Контролните органи от Инспекцията по труда извършват проверки както по сигнали, така и по време на текущата си инспекционна дейност. 

Високите летни температури на въздуха са свързани с намалена производителност на труда, нарастване на трудовия травматизъм и все по-големи загуби за обществото. Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 - 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3 % в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. 

"Високите температури на въздуха са свързани с увеличена сърдечно- съдова смъртност. Могат да засегнат жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците, белите дробове. Също така, ако времето е горещо и влажно, това може да усили симптомите на астма. По-топлият удължава сезона на алергиите към цветен прашец. И другото неблагоприятно нещо е, че се усилва влиянието на замърсителите на въздуха", заяви Зорница Спасова- главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването и един от авторите на "Климатека". 

В България, проучване в големите градове показва, че летата са с около 2 градуса по-топли. При 24-26 градуса температура на въздуха работоспособността започна да намалява, а при 33-34 градуса спада наполовина. Най- опасни са горещите вълни за хората, които работят на открито и в неклиматизирани помещения. 

"Както трудовите злополуки, така и примерно, пътнотранспортните произшествия са повече при горещи вълни. Мога да дам един пример за проучване в Италия, което установява, че всъщност през юни има най- много трудови злополуки, свързани с горещото време. Най- вероятно, защото тогава още не са се адаптирали работниците и тогава трудовият травматизъм е най- висок. Друго проучване в Испания установява, че загубите при тези трудови злополуки са равни на 0,03 процента от брутния вътрешен продукт на Испания за 2015 година", допълни Зорница Спасова.

Топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа, посочва още здравният експерт. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.