Чемиш- селото с необичайно и запомнящо се име

Село Чемиш се намира на 17 км от Монтана. Близостта до областния град е преимущество за хората. Най-често до Монтана пътува кметският наместник Иван Генов, който пазарува за своите съселяни и им прави други услуги, тъй като магазинът в селото работи само вторник, четвъртък и събота.

От турски документи от 17 век е видно, че по онова време в Чемиш е имало едва 28 къщи, но това не е попречило на жителите му да имат смел и буден дух и да участват в Чипровското въстание от 1688 година. Предполага се, че тук е съществувало антично селище или светилище.

Днес в  селото  живеят 40 човека, повечето са в пенсионна възраст.

Иван Генов е първи мандат кметски наместник на село Чемиш. Не е местен, но си е купил имот в селото. Има техническо образование,  идва с желанието да е в помощ на местните хора. боли го обаче че местните си завиждат и не си помагат:

"Цял живот съм се занимавал с метални конструкции... Купих си къща в това село, така ме задуха вятърът... Направих си къщата така, че да ми е хубаво... Свикнал съм на тишина и спокойствие... Всичко е хубаво, само че сред хората има завист и злоба... Имах желание да помагам на хората... Разширихме гробищния парк, улиците трябва  да се пооправят, водоснабдяването, мостовете са ни добри ... "

В село Чемиш спокойствието цари навсякъде, пред кметството има движение, когато хората идват, за да си вземат полагащия им се топъл обяд.

Иван Генов разказва и за проблемите: 

"С тока имаше проблеми, но от две години не ни е спирал тока. Вода има, може да има загуби, но не е спирала, стара ни е канализацията... Лекарят ни е общински и идва по график в петък. Много ни е добър докторът... По програми имаме личен асистент. Бяха трима човека... Имаме 4 малки деца, но от есента почва едното училище и през седмицата ще си бъдат в Монтана... Помагам на хората, купувам им каквото искат, защото често ходя до Монтана... Автобусните линии са винаги на загуба, няма сметка да идва за двама човека... Затова нямаме автобусна линия... Помагам на хората, приятно ми е, най-вече им пазарувам. Сега осигуряваме дърва за огрев...Има хора, които през лятото харчат повече дърва отколкото през зимата, за да си сготвят нещо... Към 65 лв излиза кубик дърва, а долу в Медковец - 120 лв... Плаща се и да се нарежат. .."

Предстои в Чемиш да се направи детска площадка за децата, които през лятото идват при баба и дядо. 

В селото никога не е имало църква, но хората са си изградили параклис. Постоянна работа няма, но има интерес към общински площи за поставяне на слънчеви панели. 

 
Активен живот е кипял някога в село Чемиш, имало е много деца, които са посещавали училището, хората са имали работа, намирали са препитание най-вече в селското стопанство, било е  развито животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството, казва  Иван Генов:

 "Хубаво е да има млади хора, иначе е пусто... Хората тук гледаха доскоро животни, но сега овце, прасета, кози няма... Сега арендаторите садят всичко, царевица, жито, слънчоглед... Гледат и пчели хората, те са си регистрирани пчелари... Пожелавам на своите съселяни да си помагат, да не злобеят, за да преодоляваме трудностите по-лесно."

 
Гостувахме на семейство Йорданови. Те са родени в Чемиш и след като се пенсионират, се преместват от  Монтана.  Илия Йорданов е работил като шофьор, а баща му Първан  Първанов е бил кмет на село Чемиш 25 години:

"Сега се установихме тук... Моят баща беше кмет на село Чемиш и всичко по негово време е правено- и асфалт, и овчарници... Беше доста находчив и се справяше с много неща, по негово време водопровода през 1962 е направен... Сега живеем нормално, всичко сме си подредили тук. Искам - на първо време да се направи магазин като хората, трябва и улиците да се поддържат... Ние сме откъснати от света..."

Срещнахме и хора, с които разговаряхме за селото и живота в него, за възможностите и нещата, които им липсват: 

"Горе-долу добре живеем, е колко хора имаше едно време... Има много добри хора, но има и зрънца... Добре се живее тук, правя ремонт на износени пръчки, сина ми се занимава със земеделие, животът и тук е скъп като навсякъде... Може би някакви подобрения - пътя, аз съм земеделски производител, но хора за работа няма, предимно са възрастни... Хората живеят на мъката... Кметът много ни помага..."

Още за живота в Чемиш може да чуете в звуковия файл.