Икономическата цена на политическата криза

Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел, казва икономистът:

"Това е, когато се разпадне монолитното мнозинство, което стои зад изпълнителната власт. Обикновено започват да се струпват или да се организират така да ги наречем тематични мнозинства в парламента, т.е. по идеи на някои от партиите, които звучат популярни и всъщност се събират различни мнозинства от различни фракции. Когато няма ясно мнозинство, което да си е казало какви разходи ще прави и какви няма да прави, се получава подобно нещо. Това се случи и когато служебното правителство миналия август внесе актуализация и в парламента различните партии по някакъв начин се сговориха, както се казва и в дванайсет без пет пренаредиха и пренаписаха актуализацията, която тогавашният финансов министър Асен Василев, пак същия, но в качеството си на служебен министър предложи. Сега се случи нещо подобно- повече пари за заплати в някои сектори, както и дежурните, да ги наречем проектни финансирания, т.е. имаше за оборудване в болници и така нататък. Те сами по себе си не са много големи стойности, но се натрупват. Това е някак си рамката, когато нямаме стабилно мнозинство, ясно мнозинство в управлението. Очевидно става една надпревара за различни инициативи и тя най-често минава, защото по някакъв начин са популярни. Винаги политиците искат да кажат, че правят нещо за избирателите и това най-често се разбира като повече разходи, някакви харчове, които да стигнат до определени социални групи."

Според Лъчезар Богданов ако има правителство с по-дълъг хоризонт и ясно парламентарно мнозинство, то тогава ще има по-цялостна идея как да се действа, дори в кризисни ситуации. 

"Всъщност големият въпрос е, ако може правителството да си позволи да похарчи примерно един милиард за мерки, различни от вече утвърдения бюджет, дали това са най-умните и най-ефективни мерки".