Румен Гълъбинов: Еврозоната гарантира по-висок стандарт на живот

"Да, но искам да направя поглед към общата картина. Еврото е въведено вече повече от 20 години. Към момента в 19 държави в Европа, съответно има още 7, в които не е - България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Швеция и Дания. Преди дни Международната рейтингова агенция увеличи кредитния рейтинг на Хърватия на BBB+ с позитивен поглед в перспектива, какъвто е рейтингът и на България. Основният мотив, освен че имат макроикономическа стабилност, е перспективата да влязат в Еврозоната от 1 януари 2023 година. Следващите, които се очаква да се присъединят към Еврозоната, сме ние. Изглежда, че въпреки COVID пандемията, въпреки войната в Украйна, все пак има приоритети - такива основни като членството в Еврозоната, тези приоритети си вървят, те си следват. Държавите от Еврозоната и ЕЦБ проявяват разбиране относно критериите за членство съобразно конюнктурата и ситуацията. Такъв един критерии с голяма важност, който търпи известно изменение, е за инфлацията. Всички държави в Еврозоната изпитват сравнително висока инфлация заради натрупаните проблеми. Това увеличение се проследява и се адаптират кандидатите-членки съобразно новите реалности. Другите критерии са за бюджетния дефицит, където и там има толерантност, също и за съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт. При всички положения целта е да не се отлага членство и ново разширяване на еврозоната заради тези събития".

Радио ВИДИН: Част от икономистите обаче твърдят, че можем да повторим съдбата на Гърция и Словакия.

"Ние може, ако водим недалновидна политика, да повторим и собствената си съдба от 1996 година. Ако сме достатъчно адекватни като начин на управление на публични финанси и като цяло на държавата, не би трябвало да влизаме в такива тежки сценарии. Вече 25 години и повече сме във валутен борд. Това е култивирало в българската финансова система стабилност. Имаме фиксиран валутен курс, съответно в началото беше към марката, а сега към еврото. Ние сме до голяма степен изконсумирали част от ефектите на еврозоната - чрез фиксирания курс и чрез тези правила, които спазваме като валутен борд. Не би следвало да има такава аналогия с Гърция. България по-скоро трябва да се сравнява и да гледа какво е станало с държавите, които също имаха такъв фиксиран курс и подобен на нашия валутен борд - такива са балтийските държави. Да гледаме и близките държави, с които влязохме в ЕС - Румъния и Хърватия. Да видим Хърватия догодина как ще се развие, така ще си направим и текущи изводи".

Радио ВИДИН: Как ще се отрази еврото на ежедневния живот?

"Вижте, това не е само наш феномен. Такива са били опасенията на всички държави, влизали в Еврозоната. Населението е проявявало недоверие и скептицизъм. В самата Хърватия над 50 % от населението все още смята, че ще има увеличение на цени, че ще има други неудобства. Това, което ние тук можем да правим, е сега, тази година, следващата, да се опитаме да управляваме умело процеса на инфлацията и на цените. Имаме притеснения, че ще се вдигнат цените, когато влезем в Еврозоната, но те ще се вдигнат и преди това, даже вече се вдигат. Ние трябва да положим достатъчно усилия да управляваме този процес на цени и доходи. Еврозоната ще ни даде предимства - намаление на лихвени проценти, по-добър кредитен рейтинг, повече инвестиции, ще има по-ниски транзакционни разходи, бизнесът ще може да оперира още по-свободно, особено ако го съчетаем това с влизането в Шенген. Това още повече ще улесни бизнес и търговия. Ако вземем положителното от членството в Еврозоната, хората ще се убедят, че ще е полезно за тях - по-високи доходи, по-висока покупателна способност, изобщо по-висок стандарт на живот. Все по-малко хора ще се съмняват, че Еврозоната е добро решение за България".

Радио ВИДИН: Трябва ли да има референдум за въвеждане на еврото?

"Досега в България не е имало такъв за присъединяването ни към НАТО, не е имало такъв и за присъединяването към ЕС. Тоест ние присъединявайки се към ЕС сме демонстрирали и желание един ден да влезем в Еврозоната. Това е ангажимент, който сме поели. Никой не ни кара веднага, можем да го отлагаме с такива референдуми и други решения, но важното е хората да се убедят в полезността на това нещо. Няма да загубят, напротив - повечето ще спечелят. Това е най-добрият начин да отпаднат исканията за такива неща. Формално погледнато всичко може да се подложи на съмнение и гласуване. 

Радио ВИДИН: Обаче липсва широка информативна кампания за ползите и негативите от еврото, до този момент не е изнесен подробен анализ от страна на МФ и БНБ.

"БНБ и МФ, а и цялото управление и правителство, което и да е то, трябва да полага усилия да разяснява, да обяснява, да каже какви ще са мерките да се тушират недостатъците. Трябва непрекъснато да се обяснява. Това е много голяма крачка, която България ще направи. Такива кампании трябва да вървят постоянно, да има обясняване и разясняване, да се дават примери, да се правят съпоставки - къде е България спрямо държавите в еврозоната, как се развиваме ние, как те, какво е качеството на живота, къде страната ни ще бъде след 5 зона, ако стане член на еврозоната. Хората трябва да знаят как еврото ще влияяе на техния живот. Наистина има достатъчно възможности и в рамките на държавните институции, а се финансират и такива програми от ЕС, ЕЦБ също може да участва, но просто трябва да има информираност. Ако всичко това се разясни на хората, мнителността ще намалее".