Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заради кризите правителството не получи толеранс от 100 дни

Първан Симеонов: Украйна воюва, а сякаш ние се разпадаме

Свръх очакванията са резултат от прекалено много говорене

Първан Симеонов
Снимка: Борислава Борисова

Правителството на Кирил Петков пое управлението на страната на 13 декември миналата година. 

За 100 дни управлението се изправи пред редица кризи. Поредната вълна от пандемията на COVID-19 провокираха първите протести срещу властта. Високите цени на електроенергията доведоха до смут и притеснение. Бизнесът предупреди за фалити, а потребителите се уплашиха от инфлацията. На международната сцена избухна война и правителството беше изправено пред редица избори. 

99-ото правителство в историята на страната ни дойде със заявка за нулева толерантност към корупцията, край на бедността и обещания за мащабни преобразувания. 

За равсносметката на първите 100 дни от управлението на четворната коалиция разговаряхме с Първан Симеонов, социолог от "Галъп интернешънъл".

Радио ВИДИН: Без значение дали човек харесва сегашното управление или не, акуратността изисква да кажем, че друга власт в нашата скорошна история не е имала подобен старт, идващ в условията на уникална и невиждана световна криза?

- Аз поне не се сещам за ситуация на толкова повишена трудност. В това отношение на тази власт трябва да ѝ се признае, че нямаше никакъв толеранс, камо ли 100 дни. Имаше глобална инфлационна криза и война. Може би наистина трябва да сме снизходителни, доколкото е възможно.

Достатъчни ли са 100 дни - ако не за оценка, то поне за задаване на посоката, в която ще действа управлението?

- 100 дни са добро начало. Трябва да кажем, че имаме управление, което започна с грамадни, но добри стартови нива на доверие. Грамадни стартови нива на доверие има тогава, когато е дошъл някой супергерой - Сакскобурготски или Борисов през 2009-а. Сега такъв няма, но във всеки случай за първи път от много време насам имахме доверие, което е малко по-високо от недоверието в първите месеци. Разбира се, после настъпва кацане. Можем да говорим за кацане, макар и твърдо кацане, в случая на това правителство, но в никакъв случай не и за срив или падане. Това, което виждаме в данните, трендовите показатели, които следим всеки месец, показва ясно, че обществото не иска резки движения - падане на правителството, нови избори. Да, разбира се, има ерозия в образа на властта. С всяка власт се случва така, повече или по-бавно/бързо. Това зависи от обстоятелствата, а те не са особено благоприятни.

Ако позволите, едно мое впечатление: по един странен начин, защото са различни, Кирил Петков наподобява Борисов. И двамата обичат гръмките изказвания, обичат да бъдат пред микрофона, да се изявяват. Това обаче не е ли равно на следната ситуация: свръх очаквания, които пречат по-скоро, отколкото помагат?

- При Кирил Петков има харизматичен момент несъмнено. Това е, което му помогна по пътя към властта. Има я и хиперактивността, има я и гъвкавостта. Все неща, които помним при Борисов в първия му период. Има и една голяма разлика - управление, което се опитва да бъде много по-мениджърски, бизнес ориентирано, модернизаторско управление, за разлика от онова, което имахме при Борисов. Стилът на Борисов беше много по-балкански, така да се каже. Това е основната разлика. Иначе вашето наблюдение е вярно - понякога в активността си властта забравя, че има право и да не говори. Когато отговаряш на всичко, което правиш, създаваш свръх очаквания. Тук е един от подводните камъни пред властта, а другият е - самата коалиционна формула. Изглежда, че има сериозни вътрешни проблеми. Има и известен шанс в такива военновременни ситуация - сериозен шанс е фактът, че имаме коалиционно управление. Това позволява гъвкавост, означава диалог и общо вземане на решение. В такава ситуация е хубаво, че управлението има прозападен и произточен крак, за да може да остане балансирано.

Прехвърчащите искри по оста Петков-Нинова и БСП, пък и изобщо имайки предвид сложния състав на тази власт, можем ли да очакваме, че може да видим пълен мандат?

- Очакванията, че можем да видим пълен мандат, са малки. Това не е изненада. Дори пълният мандат не е изключен обаче. Понякога, когато властта се разпредели на отделни ресори, тя се оказва учудващо стабилна, защото никой не гледа в ресора на другия. Когато има военновременна ситуация, трудна ситуация, понякога настъпва вътрешна консолидация, а народът не иска резки движения. Колкото и парадоксално да изглежда, тези обстоятелства, които изглеждат проблематични за това управление, са и залог за неговата дълготрайност. В момента никой не мисли за края на мандата обаче. Сега всеки мисли за края на тази или онази криза.

Каква роля ще изиграе поляризацията на обществото по отношение на НАТО и Русия, по отношение на ГЕРБ?

- Тази поляризация е опасна доколкото това управление има две съставки: ДБ и БСП, които по оста Изток-Запад се разминават диаметрално. Откакто започна сагата с арести се върна старото разделение в обществото Борисов и антиБорисов. Това разделение е по-удобно за властта, защото всички са на едно мнение. Има проблем наистина, коалицията скърца.  От друга страна, с връщането на темите за Борисов и Гешев, тази коалиция намира шанс отново да изглежда сплотено. Тук и Румен Радев е техен съмишленик, защото се видя, че вече е на много по-различни позиции спрямо управленската коалиция. 

Какво място в родния политически живот заема ГЕРБ? 

- ГЕРБ не са напускали сцената. Това е основната партия на местната власт в България. Освен това е една от най-подготвените формации в парламента. След случилото се, разбира се, те ще се консолидират. Ако тези арести продължат, ако има нещо реално, може да започне разпад, но поне засега случващото се консолидира партията, която застава в кръгова отбрана. ГЕРБ си е жива и здрава партия с всичките условности. Може би трябва да дойде моментът, в който да разберем, че ротацията във властта е нещо нормално. ГЕРБ ще поседи известно време в опозиция, после може да дойде момент, в който да претендира отново за властта. България не може да се управлява без коалиции. Аз намирам всичко това за съвършенно нормално обаче. Не разбирам защо българското общество постоянно се истеризира. ГЕРБ някога дойде по същия начин на власт някога - замени Тройната коалиция, имаше идея за ревизия на тази коалиция. Тези неща са наблюдавани много пъти.

Има ли нагласи за поредни избори, за смяна на властта?

- Отрицателни. На хората не им се ходи на избори. Няма обществена поръчка и за смяна на това правителство. Данните ясно показват, че малко се свива ножицата между Продължаваме промяната и ГЕРБ, но това е нормално. Тя и на изборите не беше много голяма. Всяка партия в управлението си получава ерозия на доверието. Като че ли започнаха да растат шансовете на Възраждане, защото се позиционират в много популярен сегмент, много благодатен - да се разполагаш опозиция на всичко и всички, навигирайки върху вълната на проруските сантименти, които не са малки в нашето общество. Обществена поръчка за връщане на ГЕРБ на власт няма. По-скоро има обществена поръчка властта да си върши работата. Хората вече ще гледат как властта си върши работата, няма просто да се радват, че има власт. Винаги след края на такава политическа криза, каквато преживяхме, има радост, че се е формирала някаква власт. Това дава първоначална инерция, въпреки че този период приключи. Сега е периодът да гледаме какво и как прави тази власт.

- Изниква един цитат в мен от Александър Стамболийски, който казва "Да не ви е чудно, ако ви кажа, че нашето управление не е управление, а една война, една същинска вътрешна и външна война; война с железничари, война с разбойници из горите, с разбойници и в градовете, война с учители, война с партии, война с военна лига, война с омраза и недоверие вън от нас, война с чиновничеството, война с благонравния Св. синод. Кажете ми с кого в България не сме се карали, кажете ми на кого не сме отворили война, за да отворим по-скоро". Ситуацията ми наподобява от тази гледна точка тогавашната поради една причина - изключително тежкото наследство от ГЕРБ.

- Ако трябва да сме съвсем честни, самият ГЕРБ прилича на БЗНС. В зародиша си това е партия на масовия градски българин, а в онези години - масов селски. Борисов има и част от характеристиките на Александър Стамболийски. Историческият паралел тук е възможен, но по-скоро ГЕРБ е онова, което можем да оприличим на БЗНС. Идват на вълната на негодуванието срещу старите партии, както се случи с ГЕРБ, дошли заради негодуванието срещу партиите на прехода. Преди това НДСВ проби този път. НДСВ не успя организационно да укрепне, за разлика от ГЕРБ. Бойко Борисов има много сериозни качества на оперативен политик, докато Симеон Сакскобурготски някак трудно излизаше от ролята на цар. Проблемът е, че след управлението на БЗНС настават смутни години. Искрено се надявам това да не се повтори. Няма да стигнем онзи радикализъм, но по всичко личи, че битката е много сериозна. Битка между изпълнителната власт и Прокуратурата, битка между МВР и Прокуратурата, сериозно ожесточение на тема къде въобще да е Прокуратурата. Вибрациите са много силни. Най-тъжното е, че агресията на Владимир Путин в Украйна направи така че Украйна се сплоти, а не се разпадна. А в България виждате ли какво става? Имам чувство, че политическият ни елит се разпада. Украйна воюва, а ние се разпадаме. Това е щура работа. Искрено се надявам да не съм прав в опасенията си.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56