Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По-малко ли учат българските ученици от връстниците си в други държави

МОН предлага учебната година да започва по-рано

Снимка: Катя Борисова


Натоварени ли са българските ученици? По-малко ли учат те, в сравнение с връстниците си от други държави? Колко дълги да са ваканциите? Министерство и синдикати имат различни отговори на тези въпроси. 

Според анализ на Министерството на образованието и науката българските ученици учат най-малко и почиват най-дълго в Европа. В анализа се посочва, че: "при тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници." Заедно с прегледа на учебното съдържание са разработени няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината. Според първия вариант началото на учебната година остава на 15 септември, а  продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни. Вторият вариант предвижда учебната година да започва на 7 септември, като краят й бъде удължен за учениците от I до VI клас. Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде на 1 септември, а учениците от I до VI клас да учат 10 учебни дни повече през юни. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време. 
Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба, посочват от МОН, а тя ще бъде направена след обществено обсъждане. Предложенията могат да се видят на сайта на Министерството на образованието и науката.

От синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа" обявиха, че приветстват началото на дебат за учебното време, ваканциите и натовареността на българските ученици и учители, учебното съдържание, учебните програми, учебниците. Началото на учебната година в този дебат е малка и незначима част от същността на тази важна образователна политика, коментира Юлиян Петров, председател на синдиката:

"Синдикат "Образование" анализира и събра малко информацията на някои европейски организации, които се занимават с анализи на учебната година, учебното съдържание и т.н. и затова коментирахме къде се намираме ние в контекста на европейските държави, всъщност не само на Европейския съюз, а и на някои други европейски държави. По критерия за началото на учебната година, всъщност се оказа, че не се различаваме много от съответните европейски практики. Имаме варианти, когато се започва на първи септември, дори някои държави започват в края на август, но държавите от нашия климатичен пояс са насочени по-скоро към началото или средата на септември. Другият ми пример за държава, която почва на 30-ти септември- това е Малта. Много е специфично и е свързано с цялостната организация на учебното време. не мога да кажа, че ние сме някакво изключение в средата на септември да започваме, но самото начало само по себе си няма фундаментално голямо значение. В България то е традиция на 100 години и всъщност много малко се е варирало с началото, по-скоро с края на учебните занятия."

"Синдикат "Образование" анализира и събра малко от информацията на някои европейски организации, които се занимават с анализи на учебната година, учебното време, учебното съдържание и така нататък. затова коментирахме къде се намираме ние в контекста на европейските държави, всъщност не само на Европейския съюз, а и на някои други европейски държави.  По критерия за началото на учебната година се оказа, че не се различаваме много от останалите европейски практики."

От синдикат „Образование“ посочват за пример традиционната коледна и новогодишна ваканция, която е по-кратка отколкото в други страни в Европа. Няма и голяма разлика в продължителността на лятната ваканция, която е между 11 и 15 седмици. В България за учениците от горния курс е 13 и се намира в позицията на други държави с подобно географско положение.

Сравнителният анализ, който ползва "Доклад на европейската агенция за образование към към Европейската комисия за за системата на началното и средно образование" показва, че у нас не се учи по-малко в сравнение с повечето държави в Европа и може да се спори дали престоят в училище и на ученици, и на учители дори не е по-продължителен, посочват от синдиката. Учителите да се освободят от несвойствени за тях задачи, за да могат да преподават, коментира Юлиян Петров.

Дебатът в образованието не трябва да е за началото на учебната година, а на съдържанието в учебниците и програмите, е мнението на Красимир Михайлов, дългогодишен преподавател в началния курс във Видин.

"За мен лично подобен дебат е изключително странен, защото има някои традиции, които би трябвало да се подържат в сферата на нашето образование. Традиции добри или лоши, но когато нещо е утвърдено във времето и е показано, че е работещо, много странно да се коментира. Плюс това, това не е някакъв съществен проблем, дали ще започне учебната година на 1-ви, на 7-ми или на 15-ти. За мен е изключително странно да се коментира това. Аз лично смятам, че трябва да продължи старата практика, учебната година да си започне на 15-ти септември, както е било от толкова много години назад. Мисля че в образованието има доста по-съществени проблеми, на които би трябвало да се обърне внимание- например на учебните програми, на съдържанието в учебниците, да се набляга повече на практически занимания... Не разбирам защо това трябва да е тема?"- коментира Михайлов.

Трудно биха приели предлаганите промени и самите ученици, сочи анкетата на Красимир Каменов:

"Според мен е по-подходящо от 15-ти септември да започваме, както винаги. По-добре се чувстваме като цяло. В началото на месеца е по-топло и по-неподходящо... Според мен е по-добре на 15-ти септември... По-удобно е. Свикнали сме си така и ще има много недоволни ученици, ако се започне от 1-ви септември или по-рано. По-добре е да си е както преди... Смятам, че 15-ти септември е по-добре, защото така сме си свикнали... Навик ми е вече. Навик е да се идва на 15-ти септември. Всички са свикнали да се идва на 15-ти септември. По-добре се чувстваме" - споделиха видински ученици.

Предложенията за промяна в началото на учебната година и продължителността на ваканциите са публикувани на страницата на Министерството на образованието и науката. Със сигурност началото на следващата учебна година ще е на 15-и септември, както и досега.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В „Музикална зона“: Росалия – фламенко и още нещо

  От уличен талант до световна суперзвезда Росалия не просто пее – тя създава музикални шедьоври, които смесват фламенко, регетон и модерни бийтове. O бича да нарушава правилата в музикалната индустрия и има милиони последователи в социалните мрежи. С “ Грами ” награди, милиарди слушания и неподражаем стил, тя диктува тенденциите в..

публикувано на 24.03.25 в 09:40

"Неделник" от 23 март 2025 година

В „Неделник“ ви водя в потайностите на пещерата Магура . 3-4 хиляди години преди Христа. Можете да научите от д-р Ваня Ставрева за резултатите от археологическото проучване в пещерата. Автентични кулинарни рецепти от Северозападна България бяха представени на конкурс в Монтана . За трета поредна година Териториалната организация..

публикувано на 23.03.25 в 13:10

На Твоя кръст се покланяме, Христе Боже!

Неделята, в която се намираме днес е Трета на Великия пост,  посветена на Кръста Христов. Кръст, на Който бе разпънато тялото на нашия Спасител и Господ Иисус Христос. "Нека размислим, братя, откъде е дошла тази изпитана сила на кръста и защо му отдаваме слава? Нека поразсъждаваме, за да може нашето поклонение на честния Кръст да..

публикувано на 23.03.25 в 08:00

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15