Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябва да се мисли за фиска и финансовата стабилност със зрялост

Михаил Кръстев: Бюджетът на Асен Василев е продължение на всички леви политики на ГЕРБ

Липсва разбирателство между силите в управляващата коалиция

Снимка: СИПП


"За съжаление, продължава се политиката от последните 10 години, особено налагана от ГЕРБ, за раздаване на пари на калпак с цел опазване на добрия имидж на кабинета пред евентуалните гласоподаватели. В един момент, когато имаме такава сериозна финансова криза и нестабилна финансова обстановка, не може да се мисли само за избори. Това може да обслужва политическата класа, но реалната икономика и хора, които са участници в нея, имат нужда от по-бистър и дългосрочен поглед върху финансовата обстановка", коментира Бюджет 2022 в "Посоките на делника" Михаил Кръстев от Съвета по икономически и политически и публични политики.

Има огромна разлика как българските управляващите, европейските институции и финансовият регулатор БНБ виждат развитието на икономиката, подчерта още той.

"Бюджетът като цяло няма как да подобри икономическото състояние на държавата, по-скоро отразява каква е българската икономика към настоящия момент. В настоящия бюджет са заложени доста по-високи разходи, отколкото през минали години. Това се дължи както на инфлация, така и на по-високата приходна част, а и на парите, заделени от излишъка от миналата година - имаме за харчене над 2 милиарда лева, които бяха налични в БНБ. Ако съдим по това колко харчим, да, действително България се превръща в една по-богата държава, отколкото е била. Огромният проблем обаче е с нереалистичната прогноза за увеличие на българската икономика, която се разминава драстично с тази на БНБ и на Европейската комисия - разминаване от над 1 % за растеж на икономиката е много значително, не може да става въпрос за семантика".

Според думите на експерта в бюджета се забелязват идеологически капани.

"Ако в политологията тази фраза може да мине "няма ляво, няма дясно", в икономиката това е невъзможно. Няма как да бъдат постигнат леви цели с десни мерки. Най-доброто доказателство е, че се опитваме да постигнем леви цеви с леви мерки. Бюджет 2022 е откровено ляв. Финансовият министър го нарече социален, но по-скоро е социалистически. Имаме повишаване на данъчната тежест върху населението, което генерира най-голяма стойност в икономиката. Повишава се максималният осигурителен праг. Според настоящите власти това не е увеличение на данъчната тежест, но според всички закони на икономиката това е именно такова. Имаме огромно наливане на средства, които за 2022 ще са с 12 милиарда повече, отколкото за предната, но пък дългосрочната визия на кабинета е, че ще имаме забавяне на икономическия растеж, т.е няма увереност, че тези средства, които бъдат наляти, ще доведат до повишаване реалната стойност на българската икономика. Всяка една власт иска да даде на най-уязвимите групи, но откъде ще дойдат тези средства, това е въпросът. Логичното обяснение е, че ще имаме повишаване на данъчната тежест именно върху бизнеса и работещите хора, които понесоха тежестта от пандемията и финансовата криза, породена от нея. Десни мерки към момента не откриваме. Всяка една от левите мерки на ГЕРБ, които бяха налагани през годините, продължават и при сегашната власт".

Кръстев допълни, че трябва да се мисли за фиска и за финансовата стабилност на България с повече зрялост, да не се правят резки промени в движение спрямо това кой може да извлече най-добра електорална полза. 

"Имаме тежък рецидив във финансовото министерство, а именно, че на годишната финансова рамка се гледа като на месечна. Актуализациите на бюджета се превърнаха в нещо нормално, преосмислянето къде да бъдат държавните плащания се превърна в нещо нормално. Напротив, би трябвало да има многогодишна финансова рамка, която да дава предвидимост. В икономиката, за външните инвеститори, на които уж настоящият кабинет ще разчита за вдигането на жизнения стандарт, всеки един такъв инвеститор разчита на стабилност. Когато актуализираме бюджет, който е приет през февруари, и след няколко месеца имаме нова актуализация, която не се знае каква философия ще изповядва, а вече имахме актуализация на бюджета за 2021, осъществена от същия финансов министър, то това са лоши индикации. Непрестанните актуализации бяха особено критикувани от тогавашната опозиция, когато бяха правени от ГЕРБ, но в момента същата тази опозиция няма проблем да продължи тази лоша практика".

Разбирателството между управляващите липсва, категоричен е анализаторът.

"Трябва да се избистри философията, която имат участниците в икономиката и в управлението на финансовите ресурси. Има огромен разнобой между Кирил Петков и Корнелия Нинова. Петков беше казал, че планира да ликвидира един от най-големите държавни холдинги - ДКК, а Нинова е против това да се случи. Това са две философии, които се сблъскват и са в сериозно разминаване. Нинова твърди, че държавните предприятия могат да се управляват толкова добре, колкото частните. Примерите от реалния живот казват, че това не е така. Банковата система се представя стабилно във времената на тази криза. ББР с новия мениджмънт, който получи, бележи притеснителни резултати. Имаме обезценяване и активите на банката с половин милиард само за 6 месеца от 2021 година. Това доказва колко е добре да се управляват от държавата конкретни институции. Частните банки бележат стабилни банки, показват добра ликвидност. Ликвидността на ББР е изключително важна, защото ДКК има кредити към ББР.  Подобно би могло да е положението в много други предприятия. Време е да се помисли за нова философия за управление на държавните предприятия. За такава загатна Кирил Петков, но като че ли беше бламиран от останалите участници в кабинета".

Интервюто с Михаил Кръстев можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42