Стоян Панчев: Когато политиците харчат повече, винаги е за сметка на работещите и бизнеса

Изпълнителната власт задава параметри на парламента

публикувано на 17.02.22 в 10:25

Стоян Панчев

Снимка: БГНЕС

Стоян Панчев в ''Посоките на делника'', 17.02 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Единственото положително за предприемачите в бюджета са хранителните ваучери: възможност за по-голямо намаляване на данъците за работниците и работодателите чрез програмата. Всичко останало на практика са нови разходи на държавата, които ще се финансират от дълг и евентуално от Плана за възстановяване, а по някой момент - и от самата инфлация, която се повишат цените на продуктите. Този бюджет е концентриран политиците да харчат повече, а това винаги става за сметка на бизнеса и работещите хора, а понякога - и от бъдещето, защото това са дълговете, които някога някой ще трябва да плати", каза в "Посоките на делника" икономистът Стоян Панчев.

Експертът от ЕКИП обясни, че при процикличната фискална политика при ръст трябва да се свива дефицита, не да се разширява.

"Бюджетът е доста разпуснат. Инфлацията е 4,1 %, но като се добавят и прехвърланията на пари от миналата година, отиваме към 6 % дефицит, че и повече. Това значи, че при растяща икономика, това е типичен пример за бюджет, който не трябва да се използва в такъв тип стопанска конюнктура. Когато имаме растяща икономика, не трябва да имаме бюджетни дефицити, особено с такива размери. Аз съм съгласен, че това е левичарски, разпуснат бюджет. Дали този дефицит ще бъде изпълнен в края на годината - не е сигурно, защото когато се правят инвестиции като заявените от правителството, това отнема време, процедури и т.н - все неща, които по-скоро няма да се случат докрая на годината. Интересно ще е да видим какво ще стане с парите, които ще останат от тази капиталова програма - дали ще се прехвърлят към следващата година, което не че е правилният начин за следване на бюджетната процедура".

По думите на Панчев обявяването на актуализация на бюджета преди самото му приемане е нарушение на процедурата.

"Това ме навежда на друго - имаме обещание на този етап за 3 бюджета: този, който действа в момента, този, който се приема сега, и евентуално трети, който ще бъде след актуализацията лятото. Това също не е правилно, не е случайно, че се гласува един държавен бюджет. По този начин парламентът поставя ограничения на правителството. Това е и обратно на заявките, че парламентът ще контролира изпълнителната власт, която сега задава параметрите".

Най-бедните ще изнесат голямата доза негативи от инфлацията, прогнозира още председателят на Българското либертарианско общество и допълни, че капиталовите програми на правителството са проинфлационни.

"Аз честно казано независимо какво беше правителството, бих очаквал същото, а именно бюджетът да се опита максимално да покрие ефектите от инфлацията върху доходите: да вдигне възможно най-голямо количество нагоре, за да може да се покрие ефектът от инфлацията. Ръстът на доходите е между 10-12 %, докато инфлацията е към 8 %. Който и да е власт, бих очаквал да направи същото: да увеличи доходите. Другият момент е, че такъв тип изкуствено вдигане на доходите, базирано на дефицити, е проинфлационно. Прави се, за да изпревари инфлацията, но може да доведе до допълнителна такава".

Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, прогнозира финансовият министър Асен Василев при представянето на проектобюджета. Средносрочната инфлация тази година се очаква да бъде 5,6 на сто. Очакванията на БНБ са за ръст от 3.6% на българската икономика в края на годината и 7.5% годишна инфлация, като има допускания, че цените ще покачат по-значително през първото полугодие.

"Първата причина за разлика е, че се използват различни показатели. БНБ говори за годишната инфлация, а МФ за средногодишната инфлация, това са два различни показателя, не са сравними директно. БНБ смята, че инфлацията ще е по-висока, отколкото МФ. Данните на НСИ показват, че Индексът на потребителските цени вече е над 9 %. Финалният резултат може би ще е по-близък до прогнозата на БНБ, възможно е да достигнем и 10 %".

Възможен ли е по-голям растеж с по-малки разходи?

"В момента БСП и ПП са се договорили по тази линия, която коментирахме: отпуснат, ляв бюджет, с голям дефицит, имаме увеличение на данъците, макар и малки, ще има и при акцизите увеличение. Ще трябва да се взима дълг заради инфлацията, която от миналата година дава възможност на правителствата да харчат повече. Държавата в момента има повече пари, отколкото когато и да е, но просто е тръгнала по грешна крива, че могат да премахнат корупцията, а дори да не говорим за нея - дълбоко съм скептичен във възможността на държавата да инвестира тези пари, така че да доведат дългосрочно в растеж".

Интервюто със Стоян Панчев можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

При процикличната фискална политика при ръст трябва да се свива дефицита

Стоян Панчев: Когато политиците харчат повече, винаги е за сметка на работещите и бизнеса

Изпълнителната власт задава параметри на парламента

БНР подкасти:

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

За БНР

Радио Видин