Само едно дете е родено за последните 5 години в Раброво

"В селото имаме проблем с електричеството. Прекъсва, има аварии. Имаме много пусти улици, непочистени жици, клони в тях и аз много пъти съм се обаждала на Енергото по този въпрос. Те идват, кастрят или чистят по някоя улица и другите пак остават непочистени. За мен проблемът е в Енергото, защото те не си поддържат електрическата мрежа в добро състояние. Много пъти съм се обаждала и все ми казват- вашето населено място не е включено в графика за поддържане на електрическата мрежа...   

През 2021 година, още от март-април до към септември, снабдихме цялото село с дърва. Всеки си е закупил необходимото количество. Климатици в Раброво имат 2-3 къщи, останалите са на дърва. Дори и тук, в кметството, в пенсионерския клуб, в читалището и в патронажа се отопляваме с печки и от Община Бойница са ни докарали дърва за огрев.

В патронажа ни работят три жени. Те обслужват 41 души на платена храна. Имаме и безплатна трапезария, в която се хранят 45 социално слаби пенсионери с ниски доходи. Можем да кажем, че почти цялото село е на патронажа. Имаме два магазина, всеки ден имаме хляб, хранителни продукти. В селото има и лекар, който идва три пъти седмично- преглежда и купува лекарства на възрастните хора. Ние в това отношение, в сравнение с други села, сме много добре..."


Населението на Раброво бавно се топи. В миналото тук е имало болница, но тогава в селото са живеели 3000 души, днес са около 250.

"Населението ни е повечето възрастно. Хората са на по 70-80-90 години. Имаме и двама пенсионери на по 96 години. Преди време в Раброво имахме и столетници... Какво да кажа? Проблемът е, че няма работа. Преди години нямахме ученици- закриха училището. За последните 5 години едва през 2021 година ни се роди едно момиченце. Нямаме млади хора, няма къде да работят, нямаме и деца. Детската ни градина трета по ред година е нулева- не е закрита, но няма деца. Не сме много далеч, пътищата към Бойница, Кула и Видин са хубави, но младите трайно се ориентираха към по-големите градове и към чужбина. Тук се завръщат само пенсионери. В селото дори имаме и чужденци- три къщи са закупени от англичани. Но и те не са млади. Надявам се в бъдеще тези, които са на Запад или в големите градове да се завърнат. Защото селото е хубаво, приветливо е, въздухът е чист, спокойно е, тихо, природата е прекрасна.   

Проблеми с дивите животни нямаме. Миналата седмица една лисица се разхождаше из центъра на Раброво, лично я видях. Но иначе нямаме нападнати домашни животни и птици. А в селото имаме и кокошки, и патици, прасетата са малко, но имаме овце, кози, магарета, два коня, зайци, които хората гледат. Имаме и един човек, който има фазани и пауни. В сравнение с минали години обаче, животните доста са намалели. Хората тук остаряха и не могат да ги гледат. Сега имаме общо около стотина овце и кози, а така също и 20 магарета. Преди години във всяка къща имаше по 2 магарета с каруца. Днес единствено моето семейство има 2 магарета...", разказа кметският наместник на Раброво и Каниц, Галина Вакарицова и на шега или с гордост добави, че освен двете магарета, които гледат вкъщи, имат също 4 овце с агънца, 5 кокошки и един петел, и 4 кучета, а така също и лозе с хубаво грозде за вино.

Цялото интервю и анкета с местните жители - в звуковия файл.