За рисковете от дистанционното обучение за учениците

Продължителното учене от дома носи риск не само за качеството на знанията, които децата получават, но и за психиката и здравето им. Обездвижването и дългото ползване на смартфоните и компютрите води до последствия, казва педиатърът д-р Пламен Филипов, завеждащ детското отделение в болницата във Видин:

"При всички положения това явление е неблагоприятно за развитието на децата и то главно в два аспекта. Първото и основното е, че се откъсват от своята естествена среда - колектива, детския колектив, заниманията, игрите, учебния процес в пряк досег с преподавателите.  Това има значение за усвояването и запаметяването на учебните предмети. Другото, което от здравословен характер е много неблагоприятно, е действието на екрана. Цял ден са пред екраните. Сега вече говорим за епидемия от миопия - късогледство,  което се дължи на дълго взиране в екрани. Децата в днешно време не само, че са на компютъра и на лаптопа по време на учебните занятия, а след това те и дори когато не са в час, пак гледат телефони с игри. Това не важи само за пандемията и е голям проблем за това поколение, което в момента е в ученическа възраст. Когато сега заниманията са онлайн, има все пак някакъв шанс, за да учат, но това не може да отмени прекия контакт с преподавателя по отношение на учебните предмети."

Престоят пред екраните трябва да се намали, казва д-р Филипов. Препоръката му е децата да прекарват възможно повече време на открито. Друг проблем е обездвижването, което води и до повече случаи на наднормено тегло сред децата. Неправилната поза пък е причина за изкривяване на гръбначния стълб.

Затрудненията от ученето от дистанция при отделните възрастови групи са различни, казва Деница Каменова, психолог в училище "Христо Ботев" в Козлодуй. Най-малките нямат самоконтрол или го губят, а потенциалът на родителите им да помагат се изчерпва. Тези между пети и седми клас са по-самостоятелни и с по-малко контрол от страна на родителите, затова не винаги се включват ефективно в учебния процес, обяснява Деница Каменова. Най-големите пък изграждат характер, а това се случва в процеса на общуване, което сега не е достатъчно:

"Много несигурност, незнание и неясноти и съпътстват в момента учебните дейности, особено с тестването, което не настъпи при всички ученици. Смятам, че всички имат равен шанс да посещават училище и няма по-малко нуждаещи се и повече нуждаещи се. Всички деца имат нужда да се социализират. Това е много важно за тях. Изгражда характерите им. Изгражда умение да се спазват правила. Ние трябва да имаме едни личности, които да са работоспособни, да са научени на правила, на точност, на умения за работа в екип, нещо, което в дистанционното обучение не се получава, или пък се получава, но в по-малка степен. Това е едно сериозно притеснение. Децата понякога с толкова часове в социални мрежи, образователни платформи и така нататък губят представа за реалния живот. Аз лично като училищен психолог съм разтревожена. Смятам, че този период, в който се наложи учениците ни да бъдат в дистанционна форма, трябва да е вече на финала и те да си влязат вече в класните стаи, да общуват с приятели, да имат корективната функция на учителя и там да прекарват по-голяма част от деня си със заниманията които са съобразно възрастта им. Това са нашите деца и те второ детство няма да имат и няма как този престой вкъщи да бъде заменен с училището на живота."

Ученето в електронна среда е възможно. Има плюсове и минуси, но не трябва да е основен начин на комуникация в училище, казва Мариета Георгиева, директор на Професионална гимназия "Професор д-р Асен Златаров" във Видин. Допълва, че присъственото обучение е важно не само от гледна точка на придобитите знания, но и за уменията на децата, а ефективната практика в онлайн среда не е възможна:

"Когато децата са онлайн, е много лесно тези, които са склонни към по-безотговорно отношение, изключително лесно да се възползват от това. Ние нямаме постоянен директен контакт. В много от населените места не може да се работи с включени камери. Като цяло ние сме приели, че обучението се провежда без да са включени навсякъде камерите. Това в някаква степен създава риск да не може да бъде овладяно вниманието, концентрацията на учениците. Много зависи. Нещата са много различни. За хората, които не са мотивирани, нямат особено желание, нямат някакви лични цели, при тях е лесно да правят други неща, да са уж на линия, а да казват "да" и да казват "не разбрах, може ли да повторите" и така нататък и да не са особено ефективни в учебния процес. От друга страна за деца, които са отговорни, концентрирани, с лични планове и интереси, това възможност в известна степен да получат максимума от учителя, защото се намират в директен контакт с него и в защитена среда, защитена от това да има шум, да има постоянни забележки, да има някаква динамика в стаята, която учителят да трябва да овладява. В общи линии не може да се даде еднозначен отговор. Освен това при онлайн обучение учителите контролират всеки един ученик, за да могат  да са сигурни от резултата от участието му в часа всеки ден, което изключително натоварва учителите, но пък изисква от всеки ученик във всеки един час за деня да е направил нещо, да е направил някаква крачка напред. Изводите могат да са разнопосочни, но определено това не трябва да бъде основен начин на комуникация и на комуникация и на учене."

Децата влизат в един виртуален свят, в който основно им занимание са компютрите, обяснява писателят Стоян Николов-Торлака. Баща е на трима ученици, а организацията за училище е сложна. В семейството му се опитват да приемат ситуацията с хумор:

"Организацията наистина е сложна и я наричам организация поради липса на друга дума и защото не искам да използвам "анархия", но специално на децата не се отразява много добре, въпреки че свикнаха. В самото начало, миналата година, когато беше първото затваряне, беше много сложно, защото те са свикнали да се виждат с други хора. Свикнали са да могат да излизат, да ходят насам-натам и да има с кого да излязат, защото сега също могат, когато не са на училище да обикалят, но всъщност са си самички и им е много по-сложно. Влизат в един виртуален свят, в който основното им занимание е да седят на компютрите, защото докато са на училище трябва да ги използват по предназначение, а през останалото време си намират извинения, че ще пишат домашни или нещо друго, за да играят на игри и да сърфират в интернет. Започват да живеят един живот, който не е особено реален, пък да кажем за най-малкия, който е миналата година беше първи клас, а сега втори или за най-големия, който вече е в пубертета, това е доста притеснително, защото ги асоциализира и по по-различен начин им се залагат жалоните, върху които ще градят целия си живот нататък."

Според Тея Тошева, ученичка в Гимназия с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин, трудностите са най-вече за малките ученици, особено за първокласниците, които още не са се докоснали до реалната училищна среда:

"Като цяло смятам, че онлайн обучението се отразява не много добре, когато е в продължителен период от време, както сега. Може би месец, месец и половина  е най-доброто време, което може  да се отдели за такова обучение."

Дали обучението онлайн е пълноценно зависи както от учителите, така и от учениците, допълва Тея. Признава, че за нея натоварването по време на дистанционното обучение е по-голямо отколкото, ако урокът е в класната стая.