"Регионалната ни политика в България след приемането в ЕС търпи доста критики, защото продължаваме в една тенденция за обезлюдяване на перифернитe територии за сметка на непрекъснато увеличаващо се население в столицата и още няколко големи областни центрове. Това променя облика на държавата, на социално-икономическия модел. От една страна, опитваме се да привличаме инвестиции, които да разпределим в равномерен порядък по територията, включително и за Северозапада, от друга страна, хората все пак продължават да търсят реализация на друго място - дали в София, ако ли не - емигриране в друга европейска държава. Не съумяваме да обърнем тази тенденция, която е съчетана с демографския ни проблем, идващ и от това, че не можем да увеличим младото население. Не можем да увеличим и трудоспособното население, което намалява за сметка на застаряващото. Ние нетно продължаваме ускорено да намаляваме".
По думите му коронавирусната му пандемията също възпрепятства инвестициите в региона, а причината - застаряващото население, което не може да осигури достатъчно работна ръка.
През 2019 година българският регион отново е на дъното на класацията за брутен вътрешен продукт на човек от населението, като дели последното място с Майот, отвъдморска територия на Франция, стана ясно от данни на Евростат, публикувани през месец март.
"Слабата ни регионална политика може да се види и по начина, по който усвояваме евросредства по програмите за регионалното развитие. Проектите не постигат тази ефективност, която е заложена в началото. Правим неща в населени места, където е очевидно, че няма да могат да се ползват, но и обратното - в други не правим това, от което има остра нужда".
"Ирландия и Финландия получиха добра специализация в годините, когато се произвеждаше основното от IT хардуера, включиха се в този процес. Словакия е удачен пример, защото успя да развие силна автомобилна промишленост, макар че това е малка държава. Ние в България стратегически да решим къде да се позиционираме. Имаме традиции в IT сектора, в outsourcing услугите, да ги качим на друго ниво.
Икономиката се нуждае от преструктуриране, каза още експертът.
"От гледна точка зеления и енергийния преход - да се позиционираме не толкова в производство на автомобили с двигатели с вътрешно горене, а на електромобили, пътнически, товарен и всякакъв електромобилен транспорт, да станем център за такива технологии, да минем на друго технологично ниво, свързано с двата приоритета по Националния план за възстановяване - дигитализация и зелен преход. В момента българска икономика е най-енергоемката в ЕС. За да продължим напред и да бъдем по тези две линии активни, трябва значително повече да си подобрим енергийната ефективност на икономиката, включително на битовите потребители, на домакинствата. Образно казано да ползваме повече технически средства, които са с клас А - ниско потребление на електроенергия, по-високо ефективни, с по-малко енергиен ресурс. Това е голямо предизвикателство за нас, защото високите енергийни цени засягат в момента именно държавите, които са с висока енергийна интензивност на икономиката си".
Бъдещото развитие на страната преминава през по-ефективно и целенасочено усвояване на евросредствата, посочи Гълъбинов.
"За последните 15 години, т.е откакто сме в ЕС, образно казано изконсумирахме два големи програмни периода на европейско финансиране - 2007-2014 и 2014-2020. От тези два периода виждаме какъв е ефектът: незадоволителен. Резултатите не ни харесват от това, което сме усвоили. Можеше да е значително по-добре като краен резултат - и в инфраструктура, и в комуникационна свързаност, и в държавна администрация - т.е въвеждането на електронните услуги. Липсва тази трансформация в икономиката за по-ниска енергоемкост и в образованието за по-добро качество, а същото важи и за здравната система. Не се справихме добре по тези социално-икономически дейности с помощта, която получихме. Надявам се в третия, в който се намираме, да е значително по-добре. Тук, освен просто усвояване, ще бъдат и по повече източници. Едното е бюджетната рамка на ЕС, а другото е планът за възстановяване, а има и цел за гонене - членство в Еврозоната. Насложени са няколко неща, които изискват отговорност и по-голяма ефективност".
Интервюто с Румен Гълъбинов можете да чуете в звуковия файл.
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..
България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..
Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно