Днешните туристи- млади хора, които търсят преживяване

От 2011 година Кирил Кирилов започва да води туристи в Белоградчишкия регион. Привлечени са от негови публикации и проявили интерес да видят това, за което е писал. Занимава се с няколко основни неща- търси какво още интересно има наоколо и как да го представи. 

"Има най- различни интересни места наоколо, които не ги знаят хората, даже и местните хора, защото не се разхождат. Като съм посещавал някои от тях, след това разказвах в интернет. Конкретно, примерно, пещера "Лепеница", над нея звездната карта, светилището на Чачин камък и други от този род. Исках да кажа, че и около Белоградчик, който е толкова западнал, където няма нищо интересно, че всъщност наоколо има интересни неща. И по онова време и аз не очаквах да стана толкова интересен за хората", разказа Кирил Кирилов.

За него най- интересни са останките от древна обредна дейност. По-късно обръща внимание и на църквите, и установява странности. Например тази в село Праужда се оказва, че е направена близо до древен храм, посветен на слънцето. Част от камъните от този древен храм са вградени в църквата. По нея има символи, които нямат нищо общо с християнството.

"Има и една друга група хора, които искат да преживеят някаква загадка. Понеже животът е доста уреден. Всичко е ясно- събуждаш се, отиваш на работа, събота и неделя почиваш. Това са предимно млади хора до 40, до 50-годишна възраст, които търсят нещо различно, нещо, което е трудно уловимо, което не се поддава на програмиране и управление. И те обикновено пътуват сами, двама- трима или максимум до 10 души. Няма нищо общо с предишните представи за туризма. Тези хора, с които работех, са хора, които искат да преживеят нещо неочаквано, нещо неподозирано."

Красимир Цеков добре познава Балкана, защото прекарва повечето от времето си в мездренското село Лютиброд, само на 3 километра от Черепишкия манастир. Заедно с местни родолюбци възстановява стари кръстове, които са поставяни около манастира от монасите, завършили семинария. Със съпругата си обичат планината и освен че се разхождат в нея, правят и два къта за отдих с подръчни средства. Пътеката тръгва от Челопек, с едно разклонение към Лютиброд, следващото е през Рашов дол и се стига до "Кръста" над спирка Черепиш на скалите, където са кръстовете. Оттам може да се слезе или до спирката, или да се продължи до ВЕЦ- Черепиш. Това са стари пътеки, по които местните са водили животни.

"Единият кът за отдих е над Рашов дол, а другият е при слизането в посока Лютиброд. С подръчни средства, с приятели, със спонсори, даже едно осветление слагахме там на един от кръстовете... На много от кръстовете само основите им стоят, останали са дупките, като дървото е изгнило с времето. Има още два- три за възстановяване. От дърво ги правим и ги изнасяме после, монтираме ги на място", каза Красимир Цеков.

Възстановя старите кръстове и екопътеката, защото му харесва. Занимава се в свободното си време, защото:

"Искам да се възстанови интересът към разходките, към природата."

Борислав Леонкев - Бочи е дългогодишен планинар, последните години маркира екопътеките около река Искър и Мездра, прави и монтира около тях пейки и маси. Прави го за хората- да видят, че има толкова красиви места в природата и защото иска да остави нещо след себе си. 

"Аз съм пенсионер вече и маркирам района. Тука има едни хубави пътеки до околните села. Правя тези пътеки и съм ги маркирал, пейки правя, маси. Правя го заради хората, местните. Да видят, че около тях има такива хубави места. Не само да се захласват по чуждите работи, а да обиколят тука. Живеят в Мездра, ама не знаят какво има около Мездра."

Казва, че е обиколил всички планини. Когато човек си подреди задачите, ще намери време за всичко, а времето в планината за Бочи Леонкиев е здраве.

Митко Иванов е хижар на "Горски рай". Хижата се намира в Северозападната част на Стара планина, на 17 км от село Чупрене, близо до границата със Сърбия. Оттам тръгват маршрути към връх "Миджур", до Горни Лом, до прохода "Свети Никола", връх "Поповица", връх "Ветреник". Туристи не посреща само когато пътят е непочистен.

"За съжаление най- малко хора идват от Видин- иначе повечето, които идват, са туристи от София, но те са от цяла България. Споделят, че в Балкана, може би заради резервата, е запазена много природата, има хубави гледки, чист въздух, хубава вода. То това е на планината. Връщат се отново. Имаме постоянни клиенти, които идват по няколко пъти в годината... Все по- млади хора идват. Летните месеци семейства с деца за по няколко дни. В последно време идват много туристически дружества от страната... Към пешеходния туризъм определено има засилен интерес", смята Митко Иванов.

Доброволци помагат за маркиране на маршрут от 9 км от селото. Помощ отникъде другаде не получава. Казва, че чистият въздух и спокойствието са предимствата в Балкана. 

Митко Илиев е от Видин, организатор и член на планински клуб "Лудите мечки"- "CRAZY BEARS". Клубът е създаден през 2020 година. Групата организира  планински преходи с нощувки на палатки и по българските хижи, преходи за малки и за големи, всичко е за здраве и тонус. Членовете са обединени от любовта към планината и природата.

В клуба членуват опитни, и не толкова опитни планинари. Организацията за преходите става през социалните мрежи- с пост във фейсбук и който иска, се записва. Туристът в планината търси спокойствието и красотата на природата. В Световния ден на туризма Митко Илиев пожела:

"Това, което искам да пожелая, е най- вече здраве, за да може да се ходи в планината. Защото и планината дава здраве, но трябва да си здрав, за да ходиш в планината."

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.