Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

2
Снимка: Радио Видин

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Така нашата държава отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов, виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия, посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там именно Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици". Как този исторически акт се приема днес от младите хора? 

В студиото на радио Видин гостуваха Ивайло Петков от Видин, студент в Националната академия за театрално и филмово изкуство и Владимир Славчев, също от Видин, който е студент III-ти курс по право в юридическия факултет на Софийския университет. 

"Понятието "независимост" за мен самия е малко непонятно. Аз не съм склонен да вярвам в абсолютната независимост. За мен абсолютна независимост няма, защото човек във всеки един момент от живота си е зависим от някого или от нещо. За съжаление във времето, в което ние живеем, ставаме зависими от все повече неща ... Това, което мен ме притеснява е, че с материалния възход на цивилизацията все повече преобладава материалния процес и създавайки едни удобства за себе си, ние все повече ставаме зависими от тях."- коментира Ивайло Петков.


"Според мен преди години хората са били също толкова зависими, колкото и днес, може би една идея не толкова втренчени в технологичното, но по- скоро насочили погледа си към нещо друго. Тогава животът е бил повече фокусиран върху материалното оцеляване, така че хората са били също толкова зависими от това."- подчерта Владимир Славчев.

Независима ли е България днес- това попитахме нашите сутрешни гости:

"Аз не мога да кажа твърдо, че вярвам, че живея в една независима страна. Случват се определени събития, като например в близкото ни минало, на българска територия нахлуха американски войници в едно предприятие, в което работят едни изключително мирни хора- български граждани, които цял живот са изкарвали прехраната си с честен труд, без да навредят никому. Изведнъж на работното им място нахлуват въоръжени до зъби войници, прекосили океана и насочвайки към тях пълни автомати. Отзвукът от това беше никакъв. Гледайки репортажите, клиповете как американските войници се смеят, си задавам въпроса България готова ли е да защити своите граждани?"- каза още Ивайло Петков.

Как пандемията повлия на независимостта ни- темата коментира Владимир Славчев:

"Ако на нещо ни научи тази пандемия или по- скоро ни го припомни е, че хората не сме нищо в сравнение с това, на което е способна дали природата или откъдето и да е дошъл този вирус. Пред този невидим враг всички ние сме безсилни ... Преди да се случи пандемията живеехме нормално и много забързано, без много да обръщаме внимание на хората около нас, на тези хора, с които си пием кафето ... За съжаление пандемията формира у нас едни зависимости, които не са само положителни, но и един изкуствено създадени такива. Едва ли не маската е втората ти лична карта. Маската ни обезличава, защото се озоваваш в една среда, заобиколен от безлични хора, на които забравяш усмивката. Усещането е различно, не е същото и нещата се променят."

Има ли място за бунт в живота на човек, когато трябва да защити своята независимост?

"Маските и ваксините, като цяло защитните средства и тази социална дистанция ни отдалечават един от друг и ни обезличават. Ние жертваме в името на безопасността си своята душевност и се обезличаваме. Това именно докарва хората до тази бунтовност и това недоволство. В крайна сметка всеки е свободен да изразява своето мнение пред останалите, стига то да не пречи на безопасността на другите ... Тук става въпрос за здравето и човешкия живот. Това е един общ проблем и всички ние носим своята отговорност."- споделиха още младите хора.

Попитахме и видинчани независими ли са днес, и как приемат историческия акт по обявяването на независимостта на България.

"Не сме независими и няма да бъдем независими. Малка страна сме, бедна страна, пандемия и така нататък ... Правилата ни диктуват тия, които имат пари и икономическа мощ. Колкото си по- голям и по- силен, толкова повече диктуваш нещата ... Живеем различно от другите държави. По принцип не трябва да се съобразяваме много, много, защото те не могат да ни определят какво да правим ... Не мисля, че сме много независими. Зависими сме от Европейския съюз, от Америка може би?"- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00