Доц. Стойчо Стойчев: Избори 2 в 1 може да изкривят вота

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 14 септември 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът Румен Радев ще разпусне Народното събрание в четвъртък, 16 септември. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Радев вече обяви, че ще насрочи третите за тази година парламентарни избори за 14 ноември, заедно с вота за президент. С какво ще запомним 46-ото Народно събрание? Да очакваме ли по-различни резулати от изборите на 14 ноември? Ще имаме ли най-сетне редовно правителство? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника".

"За разлика от 45-ото Народно събрание, където трите партии на протеста демонстрираха желание за обща работа, то в 46-ото Събрание стана ясно, че те не просто не могат да формират едно мнозинство, но не могат да се понасят. 46-ия парламент показа несъстоятелността на опитите да се търси обединение в тези три партии върху някаква принципна основа", смята политологът доц. Стойчо Стойчев.

Предстоят трети парламентарни избори тази година, очаквате ли да бъдат с нещо по-различни от предишните два?

- Все още има въпросителни- дали Кирил Петков и Асен Василев ще участват под някаква форма в тези избори. Това би могло да пренареди донякъде картите. Очаквам повишена електорална подкрепа към т. нар. партии на статуквото. Повече гласове за ГЕРБ, малко повече за ДПС, защото летните избори от юли до голяма степен спряха от гласуване активната част от населението, което почива обикновено през тези месеци, а това са хора, които обикновено искат повече предвидимост, повече сигурност и за това гласуват за партии, за които знаят какво ще реализират като политики. Отделно от това, в рамките на протестния вот очаквам да има някакъв вид свиване на гласуването за "Има такъв народ" и увеличаване на гласовете за Демократична България. Това ще дойде основно по линията на разочарованите хора, които търсят промяна, но са се обезсърчили да подкрепят "Има такъв народ" в поредните опити да правят самостоятелно кабинет и управление на базата на 600 000 гласа. Но ако участват Кирил Петков и Асен Василев биха могли да вземат гласове както от "Има такъв народ", така и от Демократична България, където имат доста симпатизанти.

Има ли потенциал такъв нов партиен субект да се намеси сериозно в сметките, ще премине ли бариерата?

- Разбира се, защото най-малкото гласоподавателите зад поредната коалиция на Мая Манолова не са твърди симпатизанти. Там по-голямата част от хората са мобилизирани на чисто такъв принцип за промяна и като цяло търсят нови лица. Тези хора с много голяма готовност биха гласували за Кирил Петков и Асен Василев. Имат съвсем реални шансове да преминат бариерата, просто ще заменят да кажем Мая Манолова и Хаджигенов в парламента. Какъв би бил таванът на подобен политически проект трудно може да се каже, защото като всеки един проект, изграден върху харизмата на един или няколко лидери, бихме могли да прогнозираме в твърде широки граници- може да вземат и 5%, но може и 25%. Но при всички случаи имат доста стабилен шанс, тъй като поне визуално и като послания формулираха и пакетираха доста смислена алтернатива. Като реализация трудно можем да кажем какво ще бъде, тъй като сме се напатили в България от красиви обещания и формулировки, които в крайна сметка излизат ялови.

Разочарованите от двата ялови парламента няма да гласуват този път или ще се върнат към т.нар. системни партии?

- Така или иначе мобилизацията към гласуване предполага завишен интерес към политическия процес. Това обикновено се получава във време на нестабилност. Ако се задържи до такава степен политическата нестабилност или в някаква степен прехвърли границите си и премине към финансова, икономическа, социална нестабилност, тогава вероятно бихме могли да очакваме по-завишен интерес към изборите, следователно и хората, които не биха отишли да гласуват, ще бъдат малко. А как ще се разпределят техните гласове зависи до голяма степен от идентификацията "подкрепям познатото старо" или "търся на всяка цена промяна". И в двете пространства има доста широк избор от партии. За мен е любопитно да видя дали БСП ще се върне към живот на тези избори или състоянието на клинична смърт ще се запази, тъй като видяхме изключително слаби резултати за системната лява партия, а в партиите на протеста няма смислена лява алтернатива. Т.е. лявомислещите хора, тези, които искат да намерят смислена алтернатива, нямат друга опция освен БСП, а тя не може да ги привлече и дори ги отблъсква поне що се касае за младите леви избиратели.

Ваши колеги- политически анализатори, бяха сигурни преди изборите на 11 юли, че 46-ото Народно събрание ще излъчи кабинет, но това не се сбъдна. Можем ли да прогнозираме какво ще се случи в 47-ия парламент?

- До голяма степен тези прогнози бяха подхранвани от заявяваното желание на трите партии на протеста да формират общо мнозинство, но бяха минирани от непознаването на "Има такъв народ" и на неговите лидери и на това как те ще се държат в ситуация, в която трябва да договарят коалиционно управление. Сега вече е ясно какво ще бъде тяхното поведение, така че по-лесно бихме могли да кажем, че въпросителните и пред следващия парламент са твърде големи. Виждате, че без излъчен кабинет нищо страшно не става в държавата. Политическо ръководство ще има, когато бъде договорено някакво устойчиво мнозинство в парламента. Безсмислено е да се излъчва кабинет от Народното събрание самоцелно при положение, че той ще загуби много бързо своята парламентарна подкрепа и няма да може да реализира каквато и да било програма. Това само би могло да направи ситуацията още по-лоша, защото би направило подобен кабинет заложник на корпоративни интереси и нерегламентиран лобизъм. Концепцията за "кабинет на всяка цена" в нашата ситуация е по-скоро вредна. Говоря за модела, по който бяха тръгнали "Има такъв народ" да правят кабинет на малцинството, заявен и неконсултиран с никого, който да бъде подкрепен първоначално, но без никакъв писмен ангажимент от другите партии да го подкрепят текущо. Това е на практика изцяло нов порочен модел на управление. По-добре за България е, че не се състоя.

Това, че изборите ще бъдат 2 в 1, ще даде ли предимство на някоя от политическите сили?

- Това не е добър подход особено за България, защото нашата осведоменост като граждани на какви избори ходим, какво е значението на институциите, с какво те се занимават, е твърде малка и гражданите често сместват тези неща. Често се подхожда към някакъв вид чисто агиткаджийски сантимент- гласуваме за тези, които ни харесват и срещу тези, които не ни харесват и мразим, в пакет. Така че би могло да донесе плюсове за някои и минуси за други. Последният ни опит за комбинирано провеждане на подобен тип гласувания беше негативен. 2016 година заедно с президентските избори се проведе и въпросният референдум на Слави Трифонов, който след това му даде пет години да твърди, че 3 000 000 души стоят зад него, формира дори и въпросната ситуация в момента. Видя се, че не са 3 000 000 души зад него, максимумът са 650 000, но за сметка на това партийната система е срината и какво ще се произведе след това един Господ знае. Но на тези избори е възможно да се произведе отново някаква такава илюзорна представа, че народът масово подкрепя някого или нещо, което няма да бъде съвсем така, и в крайна сметка да залитнем към нова серия от конфликти. Директно ще кажа, че опасността да залитнем към президентско управление е твърде голяма, а опасностите на президенстко управление в държава като нашата не е нужно да ги изброявам, те се виждат навсякъде около нас, където има президентски режими- в Турция, Русия, Беларус, Украйна... Изобилства нашият регион от примери за безкрайно провалени демократични режими, които разчитат на президентската форма на управление.

Как очаквате да се развие президенската надпревера?

- Досега в България не съм наблюдавал президентски избори, за които да се каже, че са непредизвестени. Винаги се твърди, че предварително е ясен победителят. И в крайна сметка от всичките тези избори, в които беше предварително ясен победителят, само веднъж или два пъти нямаше драма. При всички останали случаи се получаваше точно обратното на това, което очакваха анализаторите и спекулираха политиците. Предимство сега по всичко личи, че има Румен Радев, но не е ясно дали в последния момент няма да сработи това, което го направи него президент- антивотът, всички останали да се обединят срещу него. Или пък да почерпи негативите, както навремето на Петър Стоянов изигра лоша шега подкрепата, заявена от НДСВ, по подобен начин заявената подкрепа от Трифонов за Радев може да му изиграе лоша шега и да загуби изборите от някой кандидат, който не е задължително да бъде изявен и публичен оратор от неговия ранг. Може и съвсем по-скромен кандидат да се появи и да обърка сметките. Непредвими са до голяма степен изходите от гласуванията, особено ако са, както се очертава, две гласувания- с балотаж на 21 ноември.

Позицията на ДПС спрямо президента Радев е по-скоро в негов плюс или в минус, както очакват от Движението?

- Публичната позиция на ДПС обикновено е в минус на този, когото подкрепя и в плюс на този, когото не подкрепя, така че, ако са се изразили крайно негативно спрямо него, по-скоро биха му донесли някаква подкрепа от тези хора, които като цяло демонизират ДПС. По-важна обаче е незаявената позиция на ДПС- дали ще подкрепи системно, истински алтернативния кандидат- този, който ще отиде с Румен Радев на балотаж, защото подкрепата на ДПС е важна и се реализира по време на втори тур. Ако резултатите се решат на първи тур, те нямат значение, но когато дойде балотаж и имаме двама кандидати, тогава тези над 300 000 гласа, които ДПС може да мобилизира, са изключително важни за крайния изход.

Политическата криза към задълбочаване ли върви или има шанс за разрешаването ѝ към края на годината?

- Зависи в каква степен парламентът ще възпроизведе същите условия за политически раздор. Ясно е, че ще се формира нова партийна система в България. Ако следващият парламент изкара по-дълго от 2-3 месеца, това би могло да даде шанс тя да бъде стабилизирана в този ѝ вид, който, между другото, прилича на доста такива подобни партийни системи в Европейския съюз. Т.е. ние вървим към някакъв вид нормализация на партийната система, съответстваща на политическия процес - умерена многопартийност, липса на еднопартийни мнозинства в парламента и незаобиколимост на коалиционното управление, което ще изисква все по-добре развита коалиционна култура. Къс живот на парламентите- не повече от две години и половина средно, съответно и къс живот на кабинетите- около две години. Ако това успее да се стабилизира в България, бихме могли да кажем, че след 30 години преход най-накрая сме достигнали нивото на узрялата многопартийни парламентарна демокрация, която, между другото, по всички стандарти на сравнителната политология е най-адекватната за мултикултурни общества като нашето.

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Доц. Стойчо Стойчев: Избори 2 в 1 може да изкривят вота

Опасността да залитнем към президентско управление е твърде голяма, смята политологът

БНР подкасти:

Как МИГ- Лом помага на местната общност

Тома Ушев: Крайнолявата заплаха се олицетворява от самото статукво

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Институциите декларират готовност за изборите на 27 октомври

Политическа стабилност искат българските общини

Село Винарово съхранява традициите и вярата в младите

Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

За БНР

Радио Видин