Приключиха спасителните археологически разкопки по трасето на бъдещата магистрала край видинското село Слана бара. Проучван е терен от 30 декара с римски некропол и средновековно селище на метри от него. Открити са стотици находки, разказва Александър Манев от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководител на археологическото проучване:
"Работата на обекта започна в края на месец април и в рамките на три месеца установихме два периода на трайно човешко присъствие на това място. Установихме също нещо, което е известно на местното население и на краеведите, че в тази част на област Видин поради чести разливи на река Дунав се е стигало до заблатяване и трайно оставане на вода, което затруднява живота в тези места."
Римският некропол, който е проучван край Слана бара е от периода 3-4 век:
"Особеното за него е, че ритуалът е смесен, т.е кремация и инхумация. Има гробни съоръжения с кремирани останки на починали индивиди и трупополагане. Това е съвсем нормален процес, който се случва в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Трупополагането е новият погребален ритуал, който започва малко по малко да измества стария- кремацията, който е типичен римски погребален ритуал… Гробовете са със сравнително богат инвентар, който се състои от керамични съдове. Имахме късмет да открием доста изцяло запазени съдове, не малко отново изцяло запазени стъклени съдове, накити от различни метали, основно от бронз. Можем да кажем, че население с не особено висок статус е живяло в тази част и е погребвало своите умрели. Свързваме некропола с някаква сграда, комплекс, който би трябвало да е в околността, но за съжаление откриваме само вторични свидетелства за него- останки от строителна керамика, също от битова керамика, вероятно тази сграда или комплекс не попада в рамките на сервитута на новостроящия се път."
На възвишение, на метри от римския некропол са открити следи от средновековно селище от края на 14-началото на 15-ти век, период, който в региона не е достатъчно проучен. Било е обградено от канал, който вероятно се е ползвал за отводняване. От намерените находки може да се предположи, че хората, които са го обитавали, са се занимавали със земеделие:
"Като цяло селищните структури в тази област, по това време не са добре проучени, което е един добър шанс за нас да разкрием повече особености. За начина на живот от този период. Разкрити бяха четири вкопани жилища с доста сериозни размери, неочаквано за нас, множество ями, които първоначално вероятно са имали функция на хранилища, но в последствие са били запълнени с отпадъчни материали и не малко битови пещи, които са били изграждани извън жилищните структури, но на територията на селището. В рамките на сервитута попада една малка част от него, която е по източния склон на възвишението, за което споменах преди малко. Вероятно епицентърът на самото селище е бил на върха на това възвишение, на най-високата точка, т.е далече от прииждащите води. Друго свидетелство за доста честите наводнения е един доста дълъг канал, обграждащ възвишението. Ние сме засекли част от един сектор от окръжността му, което най-вероятно е играело ролята на отводнително съоръжение, предпазвало структурите на най-високата точка сухи, извън обсега на наводненията."
Стотици находки са открити на терен, сред които изцяло запазена стъклена кана, пръстен от стъкло и каменна плочка, ползвана вероятно за стриване на помади и гримове.
Всичко, което е открито на терен, е документирано. Най-интересните находки ще бъдат представени във временната експозиция, която Националния археологическият институт с музей при БАН организира след края на всеки археологически сезон.
"Като всеки един подобен обект, който очевидно има висока научна стойност, приемателна комисия определя съдбата му, като в този случа не можем да препоръчаме запазване на останките, тъй като те не съдържат експозиционна стойност и не биха представлявали чак такъв интерес, който да спре строителството на този важен път", каза ръководителят на проучването Александър Манев.
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...