Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Институтът за пазарна икономика анализира причините за бедността и неравенствата

Пандемията показа слабите страни на социалната политика

Снимка: Радио Видин

Пандемията показа слабите места на социалната политика, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Институтът проучва причините за бедността и неравенството на възможностите и дава оценка на ефективността на социалните помощи и услуги в България. Според изследването има дефицити в някои от социалните услуги и липса на ефективност  при повечето социални плащания.  Резултатите показват ниския ефект от системата за социална защита върху неравенствата, липсата на адекватни инструменти за подкрепа на най-нуждаещите се и предизвикателствата пред социалните услуги на местно ниво. Нужни са промени за социалните помощи, чието изплащане е обвързано с доходния критерий, каза за изследването старши анализаторът Петър Ганев:

"Това е едно събирателно събитие на анализи, становища и данни, които сме публикували през последната година. Не е просто едни доклад, който се представя, а по-скоро събирателно събитие, затова и са покрити различни теми. Това, което се опитахме да поставим във фокуса е, че тъй като пандемията даде различен поглед върху икономиката и социалната политика в страната, много рязък удар и ефект имаше върху много групи, в това число и най-уязвимите и беше интересно да проследим дали реагират нашите социални програми на такъв шок. Това, което видяхме в общия случай, е очаквано. Обезщетенията, особено осигурителните такива, които са през НОИ, реагираха много бързо, с ръст на обезщетения за безработица, моментален, тъй като имаше ръст и в безработицата, но чистите социални програми, като да кажем месечните помощи, те почти не реагираха, те са толкова малки и както сума, и  като покритие и толкова рестриктивни, че първо нямат кой знае какъв ефект върху бедността и неравенствата в страната и отделно те не успяват да реагират на такъв тип събития, които със сигурност водят до влошаване на състоянието на много домакинства. На практика това, което достигна да хората, беше или както казахме автоматичните механизми, които са по-скоро в обезщетенията, в осигурителната система, като това за безработица или нови мерки, нови програми, които трябваше да измислим, тъй като нямахме такива готови - тип подпомагане на бизнеса и 60/40 за запазване на работни места. По патронажна грижа имаше допълнително средства по европейските проекти, насочени за топъл обяд и т.н."

Според  Петър Ганев при старите програми, при които критерий са доходите, няма нито ефект, нито промяна. Затова вниманието трябва да се насочи към тях и да бъдат променени, за да имат по-голямо покритие и по-голям ефект върху бедността. Реформа трябва да има за месечните помощи, както и за тези за отопление, които са ориентирани към най-бедните. Нужна е правилна оценка на потребностите на местно ниво и общ модел за някои от услугите, коментира икономистът Петър Ганев. 

Социалната политика, насочена към деца, лица от уязвими групи, възрастни хора в нужда, е сред приоритетите в управленската програма на Общината Видин,  отбеляза заместник- кметът по хуманитарните дейности и социалната политика Борислава Борисова:

"Спазвайки законовите разпоредби, новия закон за социалните услуги, в началото на 2021 година направление "Социални услуги и здравни дейности" бе трансформирано в общинско предприятие "Социални дейности", което съвместно с Община Видин развива 22 на брой социални услуги с делегирани от държавата дейности, съответно за деца и възрастни в неравностойно положение, с капацитет общо 364 места, а реално са обслужвани много повече от 380 лица. Към тях можем да причислим и потребителите на проект "Топъл обяд" в община Видин, където безплатна храна получават в момента 500 лица с много ниски доходи... Социална услуга е  и домашния социален патронаж. Капацитет е 200 места, но в момента 95 потребители получават храна от патронажа, като той е общинска дейности и издръжката му е от общинския бюджет. Диетично-социална кухня предлага храна на пенсионери по болест от град Видин и в зависимост от заболяванията, личният лекар определя вида на диетата  и към момента от там получават храна 83 лица в нужда."

По програмата  "Асистентска подкрепа" 186 потребители получават почасово социална и здравна помощ. За тях се грижат  62-ма социални асистенти. Програмата е финансирана от Министерството на труда и социалната политика  и голяма част от хората, включени в нея са с удостоверения от ТЕЛК. Общината се възползва и от всички възможности, които се предлагат от националните програми за заетост в партньорство с Бюрото по труда, каза още Борислава Борисова и допълни, че още над 530 души в общината получават подкрепа по механизма за лична помощ. Тя коментира също, че без държавата общините не могат да се справят сами със социалния сектор. 

Потърсихме и мненията на видинчани дали социалната подкрепа от държавата или общините достига до хората, които се нуждаят:

"Не мога да кажа, че това, което се прави е достатъчно. Трябва да се помисли най-вече за възрастните... Не достига до всички. Много хора останаха неосведомени... В тази държава има, аз го наричам скрит глад."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05