Силаги Тодоров: Традициите трябва да се спазват

В "Думата имат старейшините" ви срещаме със 68-годишният Силаги Тодоров. Той е родом от видинското село Кутово. От 3 години е в самодейният състав на местното читалище, но народните танци го съпътстват през целия му живот. Работил е над 20 години в завода за помпи във Видин и над 20 към общината. Запалва се по народните танци като ученик в гимназията.

"Завършил съм първо на село. Имаше училища по селата до осми клас. След това гимназия във Видин и дотук ученето. Беше много строго. Много се държеше, учителите бяха строги. Имахме уважение, респект, страх най- вече, че ако нещо се изложиш, бая ще патиш. Само при мисълта като кажат, че те водят до директора, и настръхваш до там. Сега вече не е така. И учителите вече не ги държат строго. При нас беше много строго. След това казарма. 22 години съм работил в завода за помпи. Бях началник склад. След това в община Видин бях оперативен дежурен по община 22 години. По време на трите години в гимназията имахме състав и съм играл към гимназията. После две години в казармата и там сформирахме състав, и там съм играл. Бил съм танцьор. След като се уволних, бях 10 години към Профсъюзния дом тогава. Ама имаше състави - Профсъюзния дом, Ансамбъла беше към общината, имаше Димово, имаше ТИХ-а и бяхме конкурентни. Тогава имаше голяма конкуренция."

Работата в завода за помпи е била тежка и отговорна, сподели още Силаги Тодоров.

"Защото това беше основен склад на завода за помпи. Отговарях за над 2000 вида партиди, но живота беше много по-спокоен. Хората си правеха майтапи навсякъде. Беше весело, свободно. Сега не смееш да си направиш майтап с някой. Ще ти скочи на главата веднага. След това в Общината - оперативен дежурен по Община. Отговаряхме да има ток, вода, комуникации навсякъде. Поддържахме цялата област Видин. Бяха 10 общини и поддържахме връзки с тях. Зимно време пътищата трябва да са проходими. Поддържахме връзка с Пътното, с Енергото, ВиК. Сработвахме и имахме език - тръгваш с майтап и върви. Особено зимно време техниката тръгнала в едната посока, блокирал пътя на друга посока. С лошо не може. Трябваше с добро навсякъде. Много народ имаше преди. От начало като се ожених 6 години живяхме на село и там се почваше с януари месец - Йордановден, февруари - Трифон Зарезан, март - пролетта. 4 групи бяха. Надпревари, кой пръв ще хване салона и се редяхме четирите недели. Като тръгне от януари до март всяка неделя имаше веселба. Е, сега няма. Няма хора."   

Ето какво пожела на слушателите на Радио Видин Силаги Тодоров.

"Най-вече да са живи и здрави и да не изневеряват на традициите. Традициите трябва да се спазват, защото нашите хора са хубави, интересни. Нашите хора́ са автентични. Характерни за нашият край и никъде другаде не се играят. Носиите ни са уникални, така че трябва да имат желание и да спазват традициите."

Припомняме, че преди два месеца ви разказахме за знамето, което направи за самодейците към читалището в село Кутово Силаги Тодоров. Освен това, всяка година прави календари с колажи от изяви за самодейците и те го определят като талисмана на състава.