XXI век - времето, в което съвременната просвета е онлайн

Грамотността не свършва с граматиката. Какво е да си грамотен в 21 век? Днес съвременната просвета е онлайн. Как да използваме и разбираме технологиите, как да търсим и управляваме информация, да изграждаме умения и знания? 

Кампания, насочена срещу негативните феномени в интернет, стартира УНИЦЕФ. 

Просветата днес преминава и през дигиталните ни знания, обясни експертът Ивайло Спасов.

"Умишлено стартираме инициативата между два знакови празника - 24 май, Денят на просветата, културата и духовността, и 1 юни, когато е Денят на детето. Ще продължи по-дълго време. В позитивно-провокативен смисъл отправяме въпрос към обществото, дали да си грамотен и просветен през този век, значи същото като това, което е било в предишните векове? Краткият ни отговор е "не". Стъпваме на сходни корени, образованието като ценност, духът и културата. В 21 век всичко се случва преди всичко онлайн. Не само заради пандемията, която ни принуди да учим, работим, да общуваме, да се свързваме помежду си онлайн, но това е светът, в който днешните млади хора, ще функционират за дълъг период напред. По-добре е да бъдат дигитално грамотни, а това означава набор от знания, умения, подходи, ценности, така че младите хора да могат да ползват информация, да имат критично мислене, да имат достъп до технологии, да функционират безопасно в дигиталното общество, да могат да се предпазват от фалшиви новини, кибер атаки, език на омразата. Така ще се учат, развиват, ще натрупват нови умения в дигиталната среда. Надявам се един ден в България повече хора да гласуват онлайн, ще пазаруват, ще работят онлайн. Разбира се, физическият контакт остава незаменим, но дигитализацията е бъдещето. Затова искаме да изградим поколение с критично мислене, тръгвайки от понятието грамотност".

"Направихме преди няколко месеца първия в България дигитален хакатон с млади хора. Зададохме два въпроса: какви са проблемите, на които се натъквате в онлайн средата и какви са вашите решения. Младежите се обединиха около четири типа проблеми: фалшивите новини, кибер атаките към техните профили, онлайн тормоз, въвличаването в неетично отразяване на инциденти. Освен проблемите, които са техни, идентифицирани, ние стъпваме и на статистика от наши изследвания, която сочи, че едно на всеки седем деца в България става жертва на подобен онлайн тормоз. 56 % от тийнджерите в България отразяват собствените си дигитални умения като основни. Средният процент в ЕС е 82. Около 57 % от тийнейджърите заявяват, че са активни в това да разпознават активни новини. От тази статистика следва тревожна констатация: 47 % от тийнейджърите в България казват, че онлайн се натъкват на нещата, които ги тревожат. Децата предложиха да създадем технологична платформа - мобилно приложение, апликация, в която на едно място ще бъдат заложени чрез игри и куизове, чрез анимирани видеа, чрез експлейнъри, всякакви понятия, чрез които младите хора да могат да учат докато играят. Младите хора, казаха ни го самите те, имат нужда да преживеят някои от нещата, чрез собствен опит да изграждат умения. Ще направим онлайн игра, в която ще влязат в обувките на хакер, за да се научат как да си пазят профила. Тази платформа не е готова, но се опитваме да привлечем тийнейджърите да осмислят, че макар и родени в дигитална среда, има умения, които трябва да доразвият. Да направим така че повече млади хора да бъдат активни, да споделят съдържание, да се обединяват по каузи и интереси".

Българското образование трябва да има роля в развитието на уменията на 21 век: тези по дигитално-медийната грамотност.

Липсата на обучение по медийна грамотност затруднява учениците в ориентирането в съвременната информационно-медийна среда, отбеляза Радослав Пламенов, ученик от Видин.

"Моето докосване до медийната грамотност се изчерпва с презентациите, които съм правил. Относно как да търсим информация, коя информация е подходяща, как да боравим със сайтове - не, не са ни обучавали, а трябва. Занапред в живота е нужно да си изградил дадени характеристики, като например как да правиш сравнителен анализ. Сам можеш да направиш извод, ако разгледаш различните гледни точки".

Над 70 % от българските деца под 12 години са вече в социалните мрежи, което оформя тенденцията да спада възрастта, на която за първи път влизат в интернет.Затова и рискът за едно дете, което все още няма достатъчно познания и не е развило критично мислене, е да се подведе от фалшива информация и да започне да вярва в различни неща, които не са истина, а това може да доведе до проблеми в реалния живот. 

Дигиталният свят е отражение на реалния, а от това изхожда основната необходимост от изгражданетото на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание.

"Другият голям проблем е с видеоматериалите, които са един от най-важните източници информация, но когато човек на чете книга, не чете текст, а разчита единствено на тях, се отразява драматично на нормалното ниво на грамотност. Преглеждайки социалните мрежи в България - можем да се хванем за главата... Нещата, които хора пишат в интернет, понякога дори нямат смисъл. Така стигаме до най-големия проблем: че фалшивите връзки, фалшивите профили, все случаи, които зачестяват, заради това ЕС създаде нова агенция за защита на децата от тормоз онлайн. Разпространяването на подобно съдържание, подмамването на деца с цел сексуална експлоатация, а преминаването към дистанционно обучение доведе до взрив на сигнали за посегателства срещу деца в интернет. Това го няма в учебното съдържание, в учебния материал, изобщо темата за безопасността на децата в интернет се разбира доста ограничено, погледът е остарял, свежда се до неща, които отдавна не са актуални. Базата за сигурност е развиване на тази дигитално-медийна грамотност, работа със съдържание, анализ, критичното мислене. Това са базови неща, без които ставаме свидетели на негативни явления - такова е недоверието към ваксините. За да имаш мнение, трябва да се информираш, за да го правиш - да знаеш как да го постигнеш".

Младите трябва да се развиват като пълноправни участници, а не само консуматори в съвременната информационно-медийна среда.

"СЗО още през 2019 година заяви, че има пет ключови умения, от които ще зависи качеството и сигурността на живота през този век. Това са компонентите на дигитално-медийната грамотност, като се изреждат критичното мислене, проверка и търсене на съдържание. Нещата, без които другата грамотност - умението да четеш и пишеш, но ако нямаш уменията да мислиш, на практика си само на първото стъпало. Рисковете, почвайки от тези за измами в интернет, та стигайки от рискове дори за живота, са горните стъпала. В САЩ имаше смъртни случаи с пиене на белина, защото уж било защита срещу коронавируса, а в България тече битка срещу ваксинирането. Изобилието от информация поставя по-високи изисквания към човека и неговата грамотност, да може да търси и да се доверява на меродавната информация. Положителната страна е, че децата и тийнейджърите вече са по-грамотни от възрастните си, главно защото вече са се парили. При тях развитието на медийната грамотност става на принципа проба-грешка. Трябва да се върнем още към първи клас, да разгледаме учебните програми, защото като заложени цели и развиване на компетентности звучат добре, но когато се стигне до ниво учебно съдържание ние не виждаме в него да са отразени тези изисквания, нито как да се развиват. Има нужда от нова методика на преподаване, за която е нужна друг тип учебно съдържание". 

Настоящият век е доказателство, че грамотността не свършва с граматиката. Дигиталният свят се основава на технологиите, но е преимуществено социална и медийна среда. За да могат децата и подрастващите да се възползват от неговите възможности по безопасен и полезен за развитието им начин, те имат нужда от развиване на умения като критично мислене, търсене, оценка и създаване на съдържание, умения за работа в екип, емоционална интелигентност и други.