Грижа за енориите и диалог с останалите религии са сред приоритетите на Никополския епископ

РВ: Здравейте, монсеньор Каваленов! Това е първото Ви посещение тук, откакто сте епископ. Какви са впечатленията Ви от католическата общност тук?

РВ: Какви са впечатленията Ви от католическата общност тук?

- Аз следя развитието на тази малка, но много жива общност още от самото й създаване. Всъщност тя възникна, като една група вярващи със свещеник преди 8 или 9 години. През 2016 година получи статут на енория и от тогава нейното развитие продължава и вече виждаме прекрасни първи плодове на присъствието именно на тази общност във вашия град.

РВ: Папа Франциск, сред толкова много свещеници, избра за епископ точно Вас, монсеньор Страхил. Какво означава лично за Вас това признание?

- За мен това е огромна чест. Огромна чест и огромна отговорност към тези братя и сестри, които са ми поверени, за да ги ръководя като техен пастир. С тези три задачи на епископа- да освещава, да поучава и именно да ръководи. Не зная защо Светият отец избра точно мен, но всъщност аз имам вече и доста голям опит в управлението на нашия диоцез, т.е. на католиците в Северна България, тъй като, както ви казах, бях генерален викарий от 2018 година на предишния епископ, след което администратор на овдовялата наша епархия след неговата кончина и накрая вече от няколко месеца - епископ ординарий, т.е. действащ епископ на Никополския диоцез.

РВ: След еуфорията по ръкополагането Ви, усетихте ли отговорността на това назначение?

- Да, усетих тази отговорност и... всъщност аз предвиждах нещата още преди да получа назначението. Наистина много са приоритетите, които смятам да следвам в моята работа като пастир, като епископ на нашия диоцез. Всъщност нашите енорийски общности тук са 20 и са доста различни. Имаме традиционни католически общности, които още от началото на 17 век са приели католическата вяра и са включени в новосъздадения през 1648 година Никополски диоцез. Имаме също така нови общности, градски общности, възникнали от преселването на католици от селата в градовете във времето на социализма. Имаме сред тези общности и такива, които са създадени в края на 19 век от завърнали се от Банат българи - католици. Това са села във Врачанско и Плевенско, също така Великотърновско, които имат своята особена духовност, бих казал, където присъства много от традицията и културата на българската католическа общност в Банат.

РВ: Възкресение Христово е първото, което посрещате като епископ. Как преминаха празниците за католическата общност?

- Тази година нашите храмове бяха отворени и наистина, при наличието на всички необходими мерки, предпазни мерки, имахме много голяма посещаемост. Хората се нуждаят от духовност. Хората се нуждаят от своята църква. Нашите католици, по традиция, са много свързани с живота на своите енорийски общности, на своята църква, затова тази година можем да кажем, че отчетохме изключително голямо присъствие на вярващи по време на великденските празници в началото на април.

РВ: Търсят ли хората по-често Бог в пандемията?

- О, да! О, да! Така е устроен човекът, че в моменти, когато съществуват проблеми, когато съществуват ситуации на трудности, хората се обръщат именно към Бог и това е правилно, защото това, което се случва в съвременния свят, а тези неща са се случвали във всяка историческа епоха, не можем да го определим като наказание Божие, а по-скоро като момент на изпитание, когато наистина, нашата сила, нашата помощ идва единствено от нашия Творец и Създател. И нашите вярващи добре осъзнават това.

РВ: В Никополската епархия, която обхваща цяла Северна България, живеят около 20 000 католици. Какви цели стоят пред Вас като ръководител на Никополската католическа епархия? 

- В момента, когато бях все още администратор на нашата епархия при посещение на едно от селата, където огромна част от населението е католическо - село Трънчовица, получих това вдъхновение. Просто, виждайки тези възрастни хора с жива вяра, които продължават да поддържат духа в своето малко село - тогава се роди в мен тази идея за енориите - майки, т.е. именно тези селски енории, откъдето са тръгнали на път и където живеят в градове на нашата страна и в чужбина много млади хора, които са получили своята вяра и я съхраняват именно благодарене на това, което са получили в енорията - майка, т.е. в своето родно село. Така че грижата за тези енории - майки, за тези села, които поддържат все още огнището на вярата, е един от приоритетите за мен. Също така грижата за новите малки енорийски общности в големите градове. Сред тях е именно тази енория във Видин, която е една от най-младите в нашия Никополски диоцез. И също така много важен за мен е добрият контакт, братският диалог с представителите на православната църква, на другите християнски вероизповедания. Диалогът също така и с другите религии, които присъстват на територията на Северна България. Между другото, по образование съм историк, като първо образование. Много важно е също така запознаването на нашите католици с тяхното минало, с тази славна история, можем да кажем особено този "Златен век" на католическата култура в България - 17 век, когато наистина културните факти са изключително много и изключително показателни. Това са някои от приоритетите, които засега съм набелязал в моята пастирска дейност.

РВ: Вие пътувате често. Как Ви приемат хората?

- Изключително радостно, с голям ентусиазъм. По традиция новият епископ посещава всяка една енория в своя диоцез и аз започнах именно с тези малки енории, енориите - майки, селските енории, както и с такива общности, като тази във Видин, но настина навсякъде ликуването, радостта, прекрасната организация беше на лице. Миналата събота бях в Трънчовица, преди това в село Ореш. Там чествахме и една важна годишнина - 370 години години от издаването на първата книга с елементи на новобългарски език "Абагар" в Рим, 1651 година. Дело на първия никополски епископ Филип Станиславов, роден в село Ореш. Така че наистина ентусиазмът на вярващите е много голям, още повече, че предишният епископ беше в последните години от живота си в сложно здравословно състояние и не беше в състояние да посещава енориите. 

РВ: През 2019 година през май Вие бяхте неотлъчно до папа Франциск. Разкажете ни вашите впечатления за Светия отец...

- Значи бях неотлъчно до него, защото бях натоварен от Епископската конференция на католическата църква в България да участвам в Комитета за организирането на неговото посещение в България и също така да бъда негов преводач, така че моето задължение беше наистина да бъда винаги до Светия отец. Но това за мен са изключително важни три дни, които няма да забравя никога. Срещнах се с един забележителен човек, забележителен пастир и забележителен духовник. Също така един човек наистина извисен, човек на духа. Никога няма да забравя тази близост до него. Освен това е един човек с голямо човешко сърце.

РВ: Бяхте част на срещите на Светия отец с хората. Какво научихте за себе си от отношението му към малкия, към обикновения човек?

- Това, което ме впечатли е, че Светият отец се интересува от всяка човешка личност, именно и особено от малките хора и проявяваше интерес към тях и търсеше контакт с тях в България. Освен това беше много добре запознат и със ситуацията в нашата страна, нашата култура, нашите реалности. Това, което научих за себе си, обаче, беше формулирано в благодарственото писмо на Светия отец до апостолическия нунции в България монсеньор Пекуреев, в което той ми благодари не само за отличната преводаческа дейност, но и за свидетелството на пастирска ревност, което съм му дал. Това за мен е най-големия комплимент и най-голямото признание за това, което съм правил през живота си като свещеник досега.

РВ: В трудни времена живеем. Какво мислите за дистанцирано общуване и за човешките човешките отношения? Как се отразява ситуацията на религията?

- Наистина, поставени сме в момент на изпитание и наш дълг, наша отговорност е да пазим здравето и живота на нашите близки. Затова сме принудени наистина да общуваме по този начин, но човекът е същество, което е призвано да общува. Църквата е тайнство на общение, можем да кажем също така, то е божи народ. И заради това независимо от дистанцията межди нас, стремим се ние, пастирите на църквата, да продължим да поддържаме това духовно общуване между вярващите, защото не е възможно ние да вървим по пътя на спасението, като самотни острови. Ние сме създадени именно като църква, като общност и такава ще останем, независимо от всички трудности, които преживяваме. Хората разбират това, хората се нуждаят от нормалното човешко общуване, макар че в момента сме принудени да поддържаме тази дистанция. Това пък виждам също така в моя ежедневен опит - прави по-силни духовните връзки между хората.

РВ: Какво ще пожелаете на слушателите на Радио Видин?

- Искам да поздравя всички слушатели на Радио Видин, да поздравя жителите на този прекрасен кът от нашата страна, от нашата Родина България, които толкова много харесвам и толкова много обичам. Искам също така да ви пожелая в тези светли Великденски дни, защото и нашите братя православни, които са повечето от жителите тук на вашата област празнуват в момента Възкресение Господне. Да ви пожелая именно да бъдат изпълнени сърцата ви с тази светла надежда и радост от победата на Господ Възкръсналия над всяко зло и над всичко онова, което ни измъчва и което ни кара да страдаме. Бог е този, който побеждава всички наши скърби и всички наши беди. Той е този, в който е нашата надежда и затова наистина да се радваме от неговата победа и да участваме с живота си, с присъствието си в нея. Така че тези, които нямат надежда, виждайки нашата радост, да признаят тази победа на Господ Възкръсналия за наше добро и за наше спасение над всяко зло и над всеки наш човешки проблем.