"Дадена ни е възможно най-слабата оценка в цели шест категории, което е най-много спрямо останалите страни от ЕС. Тези 6 показатели са: преждевременно напускане на образованието; неравенство в доходите; риск от бедност и социално изключване; младите хора, които нито учат, нито работят; влиянието на социалните трансфери върху намалението на бедността; индивидуално ниво на базови дигитални умения. По всички тези показатели страната ни е на последно място в ЕС", обясни икономическият експерт от КНСБ Любослав Костов и добави:
"Неравенството в доходите се измерва по методологията на Евростат- съотношение на доходите между 20-те процента най-богати и най-бедни. Неравенството по този показател в България е 8,2 пъти, а ако вземем доходите на 10-те процента най-богати спрямо 10-те процента най-бедни, там вече разликата е 15 пъти. Това е рекордно високо равнище, по-високо дори от Северна Македония. Средно в ЕС неравенствата са около 5 пъти."
Според председателя на Търговско-промишлената палата във Видин Красимир Кирилов, причината за фрапиращото неравенство на доходите в България може да се дължи на нерегламентираното заплащане на възнагражденията при част от бизнеса, което изкривявя официалната статистика:
"Основно, според мен, се дължи на това. Европейският доклад отчита единствено статистиката, която е подавана, а тази статистика няма как да отчете тези заплати, които се дават "под масата", така че реалната разлика между най-ниските и най-високите доходи не е толкова голяма, колкото се отчита. Разбира се, има такава разлика. Това се дължи и на нискоквалифицирания труд, особено в нашия регион. Нямаме високотехнологични компании и такива, които да водят след себе си високо заплащане. Освен това тук са занижени изискванията и от страна на работодателите, и на служителите. Всичко това води до немалка разлика в заплащанията."
Неравенството в доходите се измерва и с т.нар. Gini индекс. Това е количественото определяне на степента на различие в разпределението на доходите. Коефициентът на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от перфектното. Ако коефициентът е равен на 100, това би означавало, че един човек получава 100% от доходите (максимално неравенство). Ако коефициентът е равен на 0, това би означавало, че всички в икономиката получават равни доходи (перфектно равенство). Колкото по-ниска е стойността на Коефициента на Джини, толкова по-равномерно са разпределени доходите в икономиката. В България коефициентът на Джини е най-високият в ЕС- 40,8%. Преди 10 години- през 2010-а, той е бил близо до средния за Евросъюза- около 30%, оттогава обаче започва постепенното влошаване на показателите.
"Ние имаме най-голямо различие в доходите между бедни и богати", обясни икономистът Румен Гълъбинов:
"Неравенството по отношение на доходите в България се задълбочава и поради ковидкризата. Освен неравенството на доходите, тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. Има механизми, с които тази тенденция може да се преодолее. За България като конкретна мярка срещу бедността е например, въвеждането на необлагаемия данъчен минимум за хората с най-ниски доходи. А също и сваляне на ДДС за храните и лекарствата, както е в повечето държави от ЕС. Трябва да използваме разумно Европейския фонд за възстановяване през 2021 г. Потреблението и публичните разходи са важни сега, защото износът и инвестициите скоро няма да се възстановят. "Похарчете колкото можете и след това похарчете малко повече", посъветва Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Държавно харчене-да, но то трябва да е целенасочено и ефективно. Като цяло разходите за социално подпомагане в България все още продължават да са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност у нас."
По отношение на доходите и социалната политика трябва да се поучим от нашите партньори в ЕС и най-вече от държавите в Еврозоната, е мнението на Румен Гълъбинов:
"Много добри примери са Германия, Австрия, Нидерландия, скандинавските държави. Дори и държави, които изпитаха сериозни затруднения по време на коронакризата, като Италия и Испания, също имат нелоша социална политика. Да видим какво правят и нашите съседи Гърция и Румъния, като членки на ЕС, така че да можем да съберем това, което е най-полезно, и да го прилагаме в България. В момента имаме достатъчно източници за финансиране, с които можем да работим по стесняване на това неравенство и по намаляване на дела на хората, които са в риск от бедност и социално изключване."
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..