Как коронавирусът промени живота ни?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изпращайки отиващата си 2020 година можем да направим равносметката, че светът вече не е същия. Наложи се да променим редица правила, живеейки в условията на пандемия, причинена от коронавируса. Общественият живот бе силно ограничен от необходимите наложени мерки. Идеята за правата на човека се подхранва от възмущението на унижените и оскърбените, заради потъпкването на тяхното човешко достойнство, казва големият германски философ Юрген Хабермас. Според него човешкото достойнство е основополагащо и именно във времена на криза оскърбените плащат винаги най-голямата цена. Месеците под карантина, породена от неочакваната пандемия, зададоха сложен и противоречив контекст на взаимоотношенията между държавата и хората. Научи ли се всеки един от нас чрез поведението си да допринесе поне малко в битката срещу коронавируса? 

На 11 март 2020 година Световната здравна организация официално обяви разпространяващата се в много държави в света зараза с COVID-19 за пандемия. Правителствата на много държави, сред които и това на България, предприеха спешни мерки за намаляване на разпространението на вируса. След като в България бяха доказани случаи на болни от коронавирус, правителството обяви извънредно положение и наложи мерки за самоизолация на гражданите в домовете им. Много от хората се възмущаваха, като някои открито се обявиха против наложените мерки и дори протестираха срещу тях. Днес, когато изпращаме тази динамична 2020 година, като че ли почти не останаха невярващи на случващото се. Голям е и броят на онези, които се сблъскаха с болестта, а някои не можаха да спечелят битката. Владимир Аврамов от Видин, от години живее и работи в София. Той работи като заварчик във фирма, която се занимава с обработка на метали и свири на бас китара в рок група. Преди дни Владимир Аврамов премина през битката с COVID-19 и ето какво сподели той за радио Видин:

"От работата започна всичко и там се сдобихме с това приключение COVID-19. Аз винаги съм се пазил като цяло и винаги съм си носил маска, още от самото начало, винаги съм ползвал дезинфектанти ... То това май вече е неизбежно да не се случи и всеки да го прекара в един момент. Като за начало беше без никакви симптоми, абсолютно нищо ми нямаше, а просто брат ми преди мен се разболя. Той си направи тест и излезе положителен и го пуснаха в болнични 14 дни. Аз реших просто ей така да си направя тест, без да имам никакви симптоми. Тестът си беше за моя сметка и се оказа положителен. Отначало гледах по така на нещата, свирех си на китарата, като първите един- два дни наистина нищо ми нямаше, обаче в един момент така се обърнаха нещата, че наистина стана страшно."- сподели Владимир Аврамов.

Докато социалната изолацията бе необходима, за да се снижи кривата на заболеваемостта от коронавирус и да се опази физическото здраве на възможно най-голям брой граждани, психичното ни здраве сякаш остана на заден план. А то е също толкова важно, колкото и физическото. Разговаряхме с психолога Катя Райчева от Видин:

"През тази година преминахме през много различни състояния, като в началото имаше интерес от това какво се случва, имаше и изненада. След това имаше и разочарование, че ограниченията ни промениха плановете, след това и страх, който остана може би, че може да се случи нещо с нашите близки. хората започнаха да осъзнават, че наистина става нещо сериозно и трябва да вземем предвид ситуацията."- каза Катя Райчева и допълни, че въпреки всичко случващо се, все още голям процент от българите продължават да се съмняват в съществуването на коронавируса и за нас е присъща черта постоянното съмнение и недоверие.

Недостигът на медицински кадри в условията на обявеното извънредно положение, заради пандемията от коронавируса е доста сериозен проблем в много лечебни заведения на територията на цялата страна. Лекарите са хората, които на първа линия се срещат очи в очи с болестта и вече сме свидетели на това как броят на заразените с COVID-19 медици непрекъснато се увеличава. Как бъдещите лекари приемат предизвикателствата на 2020 година и включват ли се в битката с коронавируса? Разговаряхме с Красимир Илиев от Лом, който в момента е студент по медицина, а бъдещата му специалност е съдова хирургия:

"Това, което аз видях от моите колеги и от всички, които застанаха редом с лекарите на първа линия е, че доста от студентите, които са записали медицина знаят защо са записали тази специалност. Доста от колегите, които влязоха в отделенията го направиха от добро сърце, без да очакват някакво възнаграждение ... Българинът, обаче има една вродена специалност у себе си и тя е да е цар на конспиративните теории. Истината е, че това е един много тежък вирус, причиняващ много тежки изменения, не само пневмония, върху която всички наблягат."- коментира Красимир Илиев:

Какво е мястото на вярата в тези трудни времена? Научи ли ни отиващата си 2020 година да бъдем по- смирени и да пазим повече себе си и околните - това попитахме свещеник Илия Симеонов, служител на видинска епархия.

"Тази година беше изпълнена с много изпитания. Хората до голяма степен бяха изплашени и изненадани и страхът не ги напусна, защото от политическа гледна точка се всяваха паника и страхове. Ролята на църквата е да дава надежда, да укрепва във вярата, но в началото на годината, когато беше първата вълна църквите останаха празни, защото от политическа страна на хората им бяха внушили много страх."- каза свещеник Илия Симеонов.