Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как кризата с COVID-19 се отрази върху финансовото ни състояние?

Засегнати ли са доходите на домакинствата?

Снимка: Радио Видин

Доходите на 53% от българите вече са засегнати заради икономическите последици от кризата с COVID-19, стана ясно от проучване на Агенцията за маркетингови изследвания "Кантар", поръчано от Европейския парламент. Други 26 % от анкетираните наши сънародници декларират, че очакват скоро доходите им да бъдат засегнати, въпреки че все още на са усетили този ефект от кризата, съобщи БНР, позовавайки се на въпросното проучване. Така страната ни се нарежда сред най-тежко засегнатите по този показател от всичките 27 държави от Европейския съюз.


Как се справят работещите българи и чувстват ли се защитени, ако мерките продължат да се затягат? Потърсихме за коментар Първан Симеонов от социологическа агенция "Галъп Интернешинъл":


"Поне засега не са толкова засегнати, колкото изглеждаше, че може да се случи напролет. Напролет перспективите бяха неприятни. Няколко месеца по-късно все пак има едни 45%, които казват, че пандемията не им е повлияла досега в това отношение и не очакват да им повлияе. Има даже малко над 7%, които казват, че доходите им дори са се увеличили през последните месеци. Това са симптоми, които може би дори показват, че икономиката у нас не е толкова зле, колкото можеше да бъде. Разбира се, има седем на сто, които казват, че вече са загубили работата си, както и други 4%, които казват, че всеки момент могат да я загубят. Има и 20-ина процента, които казват, че не са без работа, но доходите им силно са намалели. Други 15-16 % очакват намаление на доходите, така че и по този показател нещата са 50 на 50. Ако питаме хората искат ли по-твърди мерки, още в началото на ноември го премерихме. Горе-долу има паритет.  Попитахме хората справя ли се правителството, ще се справи ли? Пак горе-долу резултатът е 50 на 40; 40 на 50. По различните индикатори винаги има едни десетина процента, които се чудят. В България в момента няма ясно обществено мнение. Такова имаше напролет. Тогава имаше мобилизация. През лятото настъпи известна демобилизация, заради по-ниските числа и тази демобилизация продължава и сега. В момента обществото е объркано от случващото се."


Какво показва справка за заетостта на живеещите в област Видин през третото тримесечие на 2020-та година? Потърсихме за коментар Цветан Цветков, началник на отдел "Статистически изследвания- Видин" към Териториално статистическо бюро- Северозапад:


"Последните данни, с които разполага Националният статистически институт, са от третото тримесечие. Два са основните показатели, които се наблюдават в това изследване. Това е списъчният брой на наетите и средната работна заплата. За област Видин средният списъчен брой за последния месец на тримесечието на наетия персонал е 15 613. Каква е тенденцията? Ако го сравним с предпоследното тримесечие, т.е. с второто тримесечие, през месеците април, май и юни имаше един лек спад от около 300 души и в края на месец юни заетостта достигна до 15 076 души. Към края на месец септември заетостта е 15 613, т.е наблюдава се едно увеличение, стабилизиране вече на заетостта. Какво  можем да извлечем като тенденция? През месеците май и юни има спад, докато през юли, август и септември постепенно се увеличава заетостта...Ако сравним данните със същото тримесечие на предходната година, към края на септември заетостта е била 16 342 души."


Към края на третото тримесечие на годината средната работна заплата за област Видин е 945 лева. Бележи увеличение в сравнение с предходното тримесечие, когато средната работна заплата е била 916 лева. 


"Наблюдава се една постоянна тенденция на плавно увеличение"- отбеляза Цветан Цветков.


В курортния град Вършец много от хората са заети в хотелиерството и ресторантьорството. Новите противоепидемични мерки и затварянето на заведенията ще се отразят сериозно и върху бюджета на домакинствата, коментира Жоро Найденов, общински съветник и администратор на фейсбук групата "Аз обичам Вършец":


"Хората са уплашени, притеснени. Объркани са с това, което гледат 24 часа по телевизията. Не виждам какво добро ще се случи в държавата. За мене не е времето да се натискат хората да не работят и да нямат приходи. И без това доходите им са намалели...Според мен колегите, които може би имат повече работници в заведенията и хотелите, съм сигурен, че в момента изплащат осигуровки и заплати от резерв, който имат. Не виждам как ще изкарат възнагражденията на десет човека персонал в едно заведение примерно." 


Различна е ситуацията в малките населени места в Северозапада- като в Мало Пещене, община Враца. Там живеят 58 души, предимно пенсионери. 

"Ние сме пенсионери. Няма как да ни се отрази. Даже сме по-доволни. Сега имаме по 50 лева над пенсията"- каза   кметският наместник Иван Стоянов.

В европейски мащаб 39% от анкетираните посочват, че доходите им вече са пострадали заради пандемията от COVID-19. По-висок процент от 53, какъвто е у нас, има само в Кипър, Гърция, Испания и Румъния, сочат още данните от изследването. Проучването е проведено между 25 септември и 7 октомври сред близо 25 000 граждани от всички държави членки. Мнозинството от тях са убедени, че Европейският съюз трябва да разполага с повече средства за овладяването на пандемията, като на първо място е общественото здраве, следвано от икономическото възстановяване.

Още по темата чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42