ИПИ: Ускорени облекчения и намаляване на осигурителната тежест

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 19 ноември 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пакет от бързи структурни реформи, насърчаващи инвестициите, заетостта и прозводителността в контекста на пандемията от коронавирус предлагат икономистите от Института за пазарна икономика, които представиха алтернативен на държавния бюджет. Освен ефективните антикризисни мерки, фискалната пoлитика през следващата година трябва да осигури стопанска сигурност, е становището на експертите, които акцентират върху стимули за бизнеса, заетостта и инвестициите.

Трайните разходи, заложени като антикризисни мерки, могат да се окажат необратими, затова подходът не е правилен, смятат от Института. Следващият бюджет трябва да бъде фокусиран върху намаляване на данъчната тежест и финансиране на принципа "пари срещу реформи", коментира Лъчезар Богданов, главен икономист на неправителствената организация.

Световната пандемия причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот.

Отговорът на правителството през тази година е в подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева. През 2021 г. от властта предлагат по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект, а в резултат, разходите ще надхвърлят 52 милиарда лева (42,2% от БВП). Дефицитът ще доближи 5 милиарда, анализират от Института за пазарна икономика.

"Оставяйки емоцията и драмата, трябва да отбележим, че през тази есен, въпреки ограничинителни мерки, икономиката не спря, за разлика от март и април. Икономиката работи добре, няма я паниката. Бизнесите работят, освен онези, които са пряко зависими от струпването на много хора на едно място. България е страна с по-ниски доходи, в икономическото си развитие е в периферията, затова нашата средносрочна и дългосрочна цел трябва да бъде растеж. Ако останем на това ниво и се влачим още 3 години, това не трябва да ни устройва. Нуждаем се от политики, които да дадат шанс за бърз икономически растеж, ръст на доходите, повече заетост, по-добри работни места. Мерките на повечето места не спират стопанската активност. Пълният локдаун означава хората да не се забавляват вечер, да не ходят по барове и ресторанти. Всичко друго работи обаче. Границите са затворени за туристи, но не и за бизнес".

България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си за дългосрочен растеж, казват икономистите от ИПИ. Фокусът на Алтернативния бюджет е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи, обясни икономистът.

"България трябва да догонва. Как може да се случи бързият икономически растеж? Повече инвестиции, технологични компании, които създават производителни места, внасяне на нови знания и бизнес модели. Богатите страни са такива, защото са инвестирали десетилетия в машини, технологии, оборудване, наука и инфрструктура. Ние смятаме, че е нужен данъчен стимул - да намалим данъчната тежест за онези, които инвестират и свързаното с това инвестиране наемане и повишаване на доходите на служителите. По отношение на корпоративното облагане една ускорена амортизация за всички инвестиции в машини, оборудване и съоръжения - който инвестира, веднага приспада разхода си за тази инвестиция. За служителите - с 5 % по-ниска осигурителна тежест. Дългосрочната ни цел трябва да е доходите да растат, да събираме осигурителни вноски от по-широка база. Това са по-високи доходи, по-високи печалби, повече потребеление, но с по-ниски ставки. Това е начинът да го постигнем - да има стимули, да подкрепим тези, които могат в момента и близко време да инвестират и разширят бизнеса, да наемат хора на пазарен принцип, не просто да даваме помощ на тези, които няма да уволнят или ще уволнят по-малко хора. 3 милиарда е съвкупният ефект от намалението на данъчните ставки и пренасочване на мерки, които са за заетост, обучение и развитие на персонала, към бизнеса. Това е стимулът, който ще остави 3 милиарда в тези, които работят. Това не е помощ, защото някой е пострадал, а по-малка тежест за локомотива на икономиката. Алтернативният бюджет е инструмент, който дава нови идеи. Другата му важна характеристика е, че той показва, че е възможно да се постигат целите на публичната политика с по-малко средства, т.е по-ефективно. Дългосрочната рецепта за успех е да имаме по-ниски данъци, тези в светлата икономика - да усещат по-ниска тежест, за да се развиват. Колкото повече се развиват, толкова повече данъчната основа ще расте. Тогава с ниски данъци ще могат да се събират ресурси в бюджета, които да се използват, за да финансират различни приоритети на разходната политика".

Алтернативният бюджет на ИПИ оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия. Освен това, съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това, реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.

Експертите предлагат намаляване на данъците, осигуровките и насочването на инвестиции за намаляване на разходите за преквалификация. Пример за необходима реформа е премахването на таксите за електронно управление, продължи Богданов.

"Ние не сме наивни - осъзнаваме, че не всичко може да стане днес и веднага. Идеите, ако са разумни и дават добри решения, могат да се прилагат постепенно.Трябва да бъдат свити ненужните разходи, които данъкоплатците плащат. Целта не е да кажем "Нека правителството спре да плаща", а да се промени начина, по който се извършват определени дейности - контрол, инвестиции, обмяната на информация, взаимодействие между граждани, бизнес и администрация. Всичко това може да се промени по начин, по който отнема по-малко ресурс. Можем да махнем цели документи и изисквания, а не да ги оптимизираме. Нещо, което е било разумно през 1985 година, днес е излишно. Това е умният начин - администрацията и целият публичен сектор да работи с по-малко ресурси, да хаби по-малко енергия за безсмислени неща, да се концентрира там, където има полза от това, което върши публичния сектор. Другият начин за оптимизиране на разходите е чрез по-малко хора - вместо на калпак да се вдигат възнагражденията, да видим на места можем ли да върши работата чрез по-малък брой хора, но по-ефективно. Нека пък тези хора да получават по-високо възнаграждения".

За политика, насочена към възстановяване и висок икономически растеж призовават от Института за пазарна икономика. Екипът на фондацията цели по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високо платени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността.

"В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата. Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса. Решили сме структуроопределящи неща. Бюджетът е балансиран между мерките и необходимостта от реформи в отделните системи. Предвидени са 1,6 млрд. лева за подкрепа на домакинствата, 576 млн. лева за бизнеса, 748 млн. лева за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията, 76 млн. лева за национално съфинансиране от мерки, свързани с COVID-19".

Финансовата рамка за следващата година бе приета на първо четене, след като бе включена в пленарното заседание, провсело се извънредно на 6 ноември.