Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адекватни ли са антикризисните мерки?

Снимка: Радио ВИДИН

В началото на пандемията от COVID-19 анализаторите предрекоха тежка икономическа криза. Спадът на Брутния вътрешен продукт в България през второто тримесечие е 10%. В края на юли правителството обяви пакет от социално-икономически мерки за близо 1,2 млрд. лв., който да подпомогне икономиката и засегнатите от пандемията работници. 

Вчера стана ясно, че една от най-популярните мерки- 60/40 за запазване на заетостта, ще бъде удължена до края на годината. От бизнеса и синдикатите настояват тя да продължи да действа и след 1-ви януари догодина. В доклад на социалния министър Деница Сачева се посочва, че най-голям е делът на освободените от туризма, хотелиерството и ресторантьорството- 30% от всички новорегистрирани безработни след въвеждането на извънредното положение. Заради това мярката приоритетно е насочена към заетите в тази сфера. Сега се разширява обхватът й и с дейност транспорт. Президентът на Конфедерация на труда „Подкрепа“ Димитър Манолов припомни, че благодарение на мярката 60/40 досега са съхранени близо 300 000 работни места.

В същото време Европейският съюз опитва да осигури 750 милиарда евро от различни източници за справяне с икономическата криза през следващите години.


"Трябва да отчетем, че тези пари, които отпуска Европейската комисия, не са под формата на грант, а са под формата на заем, т.е. макар и нисколихвен, макар и изгоден, все пак това е заем. Предполагам, че правителството ще използва този инструмент, само ако се "види натясно". Това, което не се артикулира в нашето обществено пространство, е, че всички мерки, които досега правителството направи и ги сложи под етикета "антикризисни" всъщност бяха финансирани с парите на ЕС. Големите страхове от март-април вече са донякъде преодолени и нещата могат да бъдат прогнозирани до по-голяма степен. Очаквам, ако няма до края на годината по-сериозна епидемична вълна, още в края на тази година да видим първите признаци на възстановяване", очаква икономистът от Видин доц. Владимир Ценков, преподавател в Югозападния университет в Благоевград.

Бизнесът в област Видин вече се възползва от средствата на ЕС за безвъзмездна помощ за преодоляване на последиците от коронавируса. До момента 108 местни фирми са одобрени за финансиране по процедурата за безвъзмездна помощ за преодоляване на последиците от коронавируса. Те общо ще получат близо 900 000 лева.

"По-голямата част от фирмите, които са получили подкрепа по настоящата процедура, са основно от секторите на търговията, туризма, строителството, но и от денталната медицина, както и хотелиерския бранш. Основно условие и изискване, което беше поставил управляващият орган, е да имат спад в продажбите от минимум 20%. Нашият екип съдейства на доста от местните микро и малки предприятия по кандидатстването и подаването на приложенията към системата ИСУН, защото повечето от тези фирми нямат опит с европроекти", обясни управителят на Областния информационен център Мариела Савкова.



Предстои отварянето и на нови процедури за подпомагане на бизнеса в условията на криза.

"От същата програма ще се финасират още две процедури. Първата е насочена към микро, малки и средни предприятия, които са регистрирани по закона за туризма или т.нар. туроператорски фирми и туристически агенти. Индикативният бюджет на тази процедура е 10 млн. лева. Втората процедура е подкрепа за микро, малки и средни предприятия, които извършват автобусни превози. Тук ще се отпускат до 450 000 лева. Индикативният бюджет е 30 млн. лева. Прави впечатление, че повечето процедури, които се финансират във връзка с преодоляването на икономическите последствия от пандемията, се финансират с европейски средства. Ние, като звено, което предоставя информация за всички възможности за финансиране от европейските и международните програми в нашия регион, все повече и повече установяваме, че има потребност от свежи средства за нашия бизнес още повече, че икономическата ситуация при нас е такава, че без помощта на европейското финансиране, процесът на икономическо развитие ще бъде още по-бавен."


В реалната икономика единствената мярка, която е свършила работа, е именно тази за микро и малки предприятия, както и мораториумът върху главниците по кредитите, смята председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев:

"Ако го няма този мораториум, другата седмица тези всички кредити отиват в просрочие. Тогава ще разберем какво е криза. Общата сума на действащите до момента мерки в България от 600 млн. лева е едва половин процент от БВП. Страните, които се справят най-добре с кризата отделиха 5 до 10%, за България това са около 6 до 11 млрд."

Според председателя на извънпарламентарната партия "Възраждане" Костадин Костадинов, мерките на правителството срещу коронакризата не са адекватни, той съзира и конспиративност в случващото се в момента в света:

"Абсолютно неадекватни и вредни. Такива са и мерките, които се предприемат в световен мащаб. Цялата истерия около т.нар. коронавирус представлява една много необяснима загадка. В България се внушава усещане за безизходица, има пропаганда от страна на управляващите в посока да изплашат хората. Всички тези мерки, които се въвеждат в страната, реално погледнато става въпрос за нещо, което трудно може да му се намери обяснение в момента, но силно се надявам следващите месеци да стане ясно..."

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56