Згориград- селото, в което уважават зетьовете, снахите и греяната ракия

В наши дни надвесените над селото скали привличат алпинисти, любители на природата и фотографи. В околностите има маршрути за катерене и 14 туристически пътеки.
Самото село също има какво да покаже. Къщите му са накацали на двата бряга на река Лева, чиито серпентини се вият сред красива долина.

Според кмета на Згориград, Асен Петров, селото е оазис на спокойствието. Прекрасната природа, чистият въздух, гостоприемните му жители и липсата на кражби способстват за това. Не случайно много врачани и софиянци вече са си купили имоти тук. Най-голямата забележителност на селото е храмът "Св. Троица", изграден с дарения на стотици вярващи и превърнал се в емблема на Згориград. 

"Селото е изходен пункт и за пещерата "Леденика", хижа "Пършевица" и "Боров камък". Уникалният скален масив "Вратцата" е висок над 700 м и с отвесни скали 450 м привлича много любители на алпинизма както от страната, така и от чужбина.

Згориград е единственото място в областта със 100 % чисти етнически българи. Датира още от тракийско време, когато били открити и първите рудници тук. За това свидетелстват намерените тук бронзови инструменти и монети.

Основното занимание на местните жители в миналото било рударството. В по-късни времена тази мина, наречена "Медна планина", започнала да се обработва и от римляните. Така че, Згориград е още от времето на траките и римляните..."- казва кметът Асен Петров.

Постепенно името на мина "Медна планина" избледняло и се появил рудник "Плакалница”, а по-късно и флотационната фабрика към него. Именно те са свързани с една от най-тъжните истории- трагедията от 1 май 1966 година.

"В 11:25 часа на този ден се скъсва хвостохранилището и по коритото на река Лева се стичат тонове вода, кал и изкоренени дървета. Отнасят около 50-60 къщи, жертвите са 36. Това е едно от най-големите бедствия в този край. То е заради немарливостта на тогавашното ръководство на рудника и по-късно то си понесе наказанието - всички виновни бяха вкарани в затвора... По това време някъде около 90 % от местните жители работеха в мината."

Селото е известно и с провеждащите се тук Празник на згориградските снахи, Фестивал на заврените згориградски зетьове и Фестивал на греяната ракия и сланината, разказва секретарят на местното читалище Цеца Кръстева.   

В селото имат и правилник за заврените зетьове, две от правилата на който гласят: 

Завреният зет е длъжен да събува обувките си така, че винаги носовете им да сочат навън; Завреният зет е длъжен да дава до стотинка заплатата на жена си в присъствието на майка й не по-късно от 4 часа след получаването й... 

"Опитваме се да поддържаме тези традиции, но в последно време не само заради коронавируса, но и заради финансови проблеми все по-рядко имаме възможност да ги реализираме", обяснява Кръстева и допълва, че селото се слави и с други обичаи от едно време. За това, как едно време се е правела згориградската сватба разказва 72-годишната Цонка Митова:

"Сватбите едно време се правеха през зимата, защото лятно време всичко беше по къра. В неделя правеха сватбата, а в понеделник - "поврътки", когато се отива в дома на булката. Там също се прави сватба и се дават дарове. За нас, децата, това беше много интересно. На сватбата се подреждаше една голяма софра насред двора, независимо дали вали сняг или не. Тогава не се правеха навеси или други сушини. И на масата се слагаше овче месо и задължително чорба. Кюфтета и кебапчета нямаше. А и паници нямаше пред всеки- слагаха се на по няколко души. По-чевръстите, повече си хапваха..."

Целите интервюта и подробности за живота в Згориград- в звуковия файл.

Снимки: Фейсбук