Над хиляда са новите безработни на ден в страната

Близо 75 000 български компании с над 250 000 служители са пряко засегнати от ограничителните мерки, заради коронавируса. Данните са на платформата за икономическа информация и анализи "Hit Horizons."  Според социалното министерство над хиляда души вече се регистрират дневно като безработни в страната.  Откакто е въведено извънредното положение в страната само в Бюрото по труда във Видин са регистрирани над сто нови безработни, а броят им с всеки ден се увеличава. 

"След 13 март, когато се въведе извънредното положение, в периода от 16-ти до 24 март в Дирекция "Бюро по труда"- Видин са регистрирани 114 безработни, търсещи работа лица. В това число влизат и лица, завърнали се от чужбина... Регистрираните в Бюрото по труда са освободени от отраслите хотелиерството, ресторантьорството и напоследък и от авторемонтите дейности"- каза директорът бюрото Иван Иванов.  

Дори без нова вълна на съкращения, регионът е сред тези с най-висока безработица в страната. Притесняват се както останалите без работа, така и близките им. Притеснен за доходите си е и Анатоли, който поне засега е в неплатен отпуск:

"На 13-ти вечерта затвориха всички заведения и от тогава сме без работа. Как се справяме? Както всички останали. Стоим вкъщи. Много е трудно и много сложно. Никой не е подготвен да остане 15, 20 или 30 дни вкъщи без да има някакви доходи."

Емил Георгиев е собственик на ресторант във Видин, но в момента изпълнява само поръчки за офисите и домовете. Осигурява работа за още 10 души, но сега е сам във фирмата:

"Повечето от персонала с в платен отпуск, след това излизат в неплатен. Работя само аз. Аз съм собственик, аз съм си и готвач."

Според икономиста Румен Гълъбинов изходът за справяне със ситуацията е план от антикризисни мерки, насочени както към гражданите, така и към фирмите. Така ще бъдат предотвратени последствията от рецесията, заради коронавируса и други, натрупали се икономически проблеми:

"Мерките трябва да бъдат  както краткосрочни, така и дългосрочни, и насочени както индивидуално към гражданите, така и към фирмите. За съжаление тези, които към момента бях обявени, ми се струват недостатъчни и те не са директно ориентирани точно към тези бенефициенти, които трябва да ги получат... Държавата трябва да даде на хората и на фирмите непосредствена, директна и безвъзмездна държавна помощ в този момент. Това се изразява в определена сума, която да се изплати, не заем.  До момента мерките са държавата да осигурява някакви процедури за по-лесно взимане на заем или за безлихвен заем, но безлихвените заеми са безлихвени до тогава, до като са редовни… Държавата не би следвало да се ограничи само в това, а по-скоро да има един директен ангажимент за плащане към гражданите. Като такъв директен ангажимент може да се определи някаква сума, която да се плаща на всички осигуряващи се, също и самоосигурени лица. Обикновено се взима минималната месечна работна заплата. Тъй като ще бъде като помощ, тя ще бъде нетна, т.е да не се плащат данъци от тази държавна помощ. Би могло това да е минимум 500 лева месечно на осигурено и самоосигуряващо се лице. По този начин хората, които са възпрепятствани да отидат на работа, хората, които са на договори, но са пуснати в принудителен неплатен отпуск поради карантината, да могат поне да си осигурят в тази държавна помощ една минимална месечна работна заплата. Разбира се, това не изключва да получат и по мерките, които вече бяха обявени 60% от своето възнаграждение. Мрежата трябва да бъде доста по-широка, за да обхване колкото се може повече хора. Много често такъв вид подпомагане се нарича "хеликоптерни пари", т. е като от хеликоптер все едно се разпръскват  пари върху населението, но това е едно сравнение."

"Хеликоптерните пари" могат да помогнат на засегнатите, но те трябва да съчетани с дългосрочни мерки в подкрепа и на потребителите, и на фирмите. Те трябва да включват облекчения на данъците и осигуровките, както и разсрочване на плащания. Според Румен Гълъбинов е необходимо да бъде намален данъкът върху добавената стойност за най-потребяваните сега стоки-храни, лекарства и бутилирана вода, това ще доведе до облекчения по цялата верига от потребителите до търговците. Предлага също и необлагаем минимум, който да е малко по-висок от минималната месечната работна заплата.  Тези пари ще помогнат на хората с ниски доходи да оцелеят и да могат да си осигурят най-необходимото. Това ще е облекчение и за другите, защото пък за тях този необлагаем минимум ще се приспада от общата данъчна основа. Тези мерки според Гълъбинов ще са с мултиплициращ ефекта, а същевременно ще се запази и вътрешното потребление и вътрешното търсене. Убеден е, че държавата има ресурс да го направи и посочва източниците:  

"Първият източник е както всяка година се гласува лимит за нов държавен дълг. Имаме за тази година, гласуван от миналата година такъв лимит от два милиарда и двеста милиона лева. Към момента българската държава вече е взела такъв дълг, емитирала е такъв дълг за един милиард лева почти, т.е остават милиард и двеста милиона лева, които до края на годината едва ли ще са достатъчни за тези мерки и за това, което предстои, така че е наложителна актуализация на бюджета, включително и гласуване на допълнително, вероятно не повече от един милиард лева вътрешен дълг, т.е дълг в държавни ценни книжа, деноминирани в лева на българския пазар, който ще се вземе от българските банки и други финансови институции."

Като възможност икономистът предлага и използването на част от валутния резерв на държавата. Друг източник са помощите, които ще получим от Европейската комисия по европейския фонд, който ще бъде създаден за справяне с коронавируса и икономическата криза:

"Ние имаме източници, с които да финансираме такива мерки. Въпрос на умело и рационално управление е те да могат да бъдат използвани по най-добрия начин, т.е ние трябва много мъдро да използваме наличните възможности, които имаме, така че да не изпадаме в дефицити и в излишни фалити на фирми, а също и на граждани."