Една история за българските бежанци от Босилеград

публикувано на 30.11.19 в 19:35

Добринка Младенова в ''Калейдоскоп'' 30.11.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една сърцераздирателна история, невероятна и в същото време съвсем истинска, случила се през 20 век, уж далечна, но в същото време случващата се и днес, с хората - бежанци. Това са хора, които са преживели гонения и принудително напускане на родните места и които днес изразяват своята благодарност към българите, които са ги приютили и са им осигурили подслон. На фокус е Добринка Младенова, която живее днес със семейството си в село Хайредин, а нейният род е от Босилеград. През 1944 година семейството ѝ е принудено да напусне родния си дом и идва в Златията, където се заселват и остават до днес. И това става с помощта на добри хора. Добринка има три сестри. По-късно е осиновена от леля си, която също от Босилеград.

Босилеград е с българско население. За пръв път този край е включен в българската държава през 809 г., когато София е превзета от хан Крум. След Освобождението на България от османска власт (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война, за времето 1941 - 1944 г., община Босилеград е върната на България. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. отново е в границите на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия. Именно за този период разказва Добринка Младенова. Разказът на възрастната жена започва с нейното раждане, което е станало точно на сръбско-българската граница:

"Ние сме от Босилеград, оттам сме и сме чисти българи. Всички сме избягали тук. Не само нашето семейство, тук беше пълно с такива хора, които са минали границата 1912, 1915 година. Дядо ми е бил военен и като е минавал тука и е идвал до Дунава и е видял какво широко поле е и му е харесало. А ние живеем в Балкан. И дядо ми е казал: "Щом ще се местим, отиваме до Дунава. Там е равно полето." И така идваме в Гложене. Първият път 1944 година, било е Рангеловден, студ, пеши, с опинци. Тукашният народ много са ни помогнали, за да оживеем..."

Историята
"И така идват тука, един добър човек ги приема, майка казваше: "Такъв добър човек, не знам друг". И ни приема и знаете ли къде? Дава ни кошарата, прегражда си воловете и кравичките къде е имал, с леса от дудовите пръчки, и тука сме живели дълго време. След това една адвокатка от Гложене беше пожелала една от носиите на моята майка. Тя имаше две носии, едната даде на мен, а другата на това момиче. Това е било 1952-53 година. И тя пожелава и ни дава техния двор, 2 дка и половина. И ни го прехвърлят. И тогава си построихме една къщичка с две стаички в двора, че много бяхме - три деца, след мен се ражда сестра ми. Много са ни помагали хората тук.."

Днес леля Добринка често посещава читалището и пътува с танцьорите и певците из страната, което за нея е едно от малкото удоволствия, които й се случват в живота.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.