Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На 3 декември отбелязваме Световния ден за борба с пестицидите

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Снимка: Радио ВИДИН


Пестицидите- какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в "Земята, която ни храни". Поводът- 3 декември е обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в атмосферата са изпуснати около 40 тона от токсичен газ. През първите дни след аварията загиват близо 3500 души, а през следващите няколко години около 15 000 умират от болести, причинени от вдишването на газа. От 2010 г. с решение на международни екологични организации се отбелязва Седмица против използването на пестицидите от 3 декември - Световния ден за борба с пестицидите, до 10 декември, когато е Международния ден за правата на човека. 

Негативното въздействие на пестицидите е повсеместно, каза проф. Вили Харизанова, специалист по растителна защита. 

"Те оказват вредно влияние върху околната среда, водите, почвите, върху видовото разнообразие, върху здравето на човека. Замърсяването с пестициди е един от основните фактори за загубата на биологично разнообразие, особено загуба на популацията на насекоми, едни от най-важните- опрашителите... Това застрашава опрашването на повечето плодове и зеленчуци и производството на храна..."

Употребата на пестициди бележи бум след Втората световна война, но още през 70-те години на миналия век става ясно, че те са особено вредни за околната среда. Въпреки това и въпреки многото директиви за намаляване на употребата, мащабно проучване в държавите членки на ЕС през 2020 година сочи, че продажбите на пестициди остават стабилни, а годишно се използват около 350 хиляди тона инсектициди. Откриват се един или повече пестициди над прага на безпокойство в 22 % от всички обследвани места- реки, езера. Според проучването 83 % от селскостопанските почви съдържат остатъци от пестициди. В друго проучване са установени остатъчни пестициди и в телата на хора, установено е и че пестицидите имат пряко отношение към редица болести, каза проф. Вили Харизанова:

"Широкомащабно проучване, проведено между 2014 и 2020 година в пет европейски държави установява наличие на поне два пестицида в телата на 84% от участниците в проучването. Нивата на пестициди са били постоянно по-високи при децата. За съжаление, и в парковете, и в горите, и покрай пътища и линии се използват пестициди, не са само в селското стопанство...  Излагането на хората на химически пестициди е свързано с редица сериозни и хронически заболявания, като рак, сърдечни, респираторни, неврологични заболявания, както и със забавяне на развитието при децата... Според някои проучвания, всички въздействат на ендокринната система- да не се чудим, че има малки деца с диабет..."

Доказаната вреда за околната среда и здравето на хората от използването на пестициди води до въвеждането на редица директиви и регламенти за намаляване на употребата им. Става наложително в производството на храни от растителен произход да се използват принципите на Интегрирана растителна защита - сеитбообръщение, здрав посадъчен материал и редица добри практики, които ще намалят икономическата плътност на неприятелите. През годините Интегрирана растителна защита също се развива, посочва специалистът: 

"Много е разширила този арсенал от възможни алтернативни средства. Освен агротехническите, включва и пространствена изолация между култури, които се нападат от едни и същи неприятели, унищожаване на растителни остатъци... Има много биологични средства, а политиките на ЕС вървят към това да бъдат по-бързо прилагани в практиката всякакви алтернативни средства..."

По думите на проф. Харизанова трябва да се повишава културата на производителите както за вредата от химическите пестициди, така и за възможните алтернативи, които да използват, за да не се стига до необходимостта от прилагане на пестициди. Има устойчиви на болести и неприятели сортове, има и такива, които са толерантни, навлизат и много модерни решения, а новото поколение на продукти за растителна защита разчитат на вещества, които могат да отблъснат вредителя, без да го убиват или пък такива, които действат селективно: 

"Ако непрекъснато унищожаваме един вид, всички по хранителната верига, които са свързани с него, също загиват. Убиваме един неприятел, но с него се хранят много хищници и паразити- и те ще загинат... Целенасоченото унищожаване на един единствен вид води до загиването на много други. Може да са и такива, които манипулират поведението- да привлекат неприятеля на едно място, вместо да пръскаме огромни площи, да ги съберем на едно място и там да влязат в контакт с пестицид, който да ги убие...  Вече навлизат и дигитални решения за наблюдение на неприятелите вече има дигитални феромонови капани, не е нужно фермерът да ходи на полето, може да получи информация на телефона си... Или сателитните изображения, които се развиват страшно бързо и дават възможност с дронове да пръскаме само тези места, където има нападение... И тук има тенденции- може да пръскаш с инсектицид, който има избирателно действие- убива само един вид- този, който създава проблеми и е над прага на вредност, която ти дава право да го унищожаваш... Има и такива, които са със селективно действие за полезните насекоми..."

Модерни методи и нови разработки на биопродукти за растителна защита ще доведат до намаляване използването на вредни пестициди. Не се отрича изцяло използването им, но е важно кога и как се използват. 

"Има случаи, когато не може без това, когато наистина с другите средства не сме успели, неприятелят е стигнал до такива нива, че нищо вече не може да помогне- тогава вече се налага да го приложиш... Всяко нещо има отражение върху друго нещо- като се опитваме да унищожим едно целенасочено, си докарваме беля с друго. Идеята е, че и пестицидите изживяват еволюция- ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме..."

По никакъв начин производителите няма да пострадат, но за всичко трябва мисъл и повече знания, категорична е проф. Вили Харизанова. 

Какви са принципите на интегрираната растителна защита, има ли резистентност при използването на пестициди и можем ли да се борим с болести и неприятели по растенията с минимално  използване на пестициди- чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05