Притеснително: Българчетата са с ниски физически способности

Установено е, че 81% от тях не покриват препоръките на СЗО за физическо натоварване от поне час на ден - ходене, игри, каране на велосипед или организирано спортуване. Данните за България показват, че 73,3% от децата не се движат достатъчно.

"Като започнем от застоялия начин на живот на децата и като стигнем до компютрите, лаптопите, телефоните, цялата тази техника- всичко това вреди. След това, когато пристигне на училище, детето сяда на чина и придобива неправилна стойка и гръбначни изкривявания. 90% от учениците имат мобилни телефони и ги използват за игри, клипове, сваляне на различни приложения. Телефонът непрекъснато е в ръцете им и придобиват стойка, която трудно се изправя. 80% от учениците са с различна степен гръбначни изкривявания", обясни Анелия Димитрова, преподавател по физическо възпитание във Видин. Нейният колега Александър Петров добави, че проблем сред съвременните деца е и наднорменото тегло:

"Доста ме притеснява тяхното кондиционно състояние. Работим в тази посока, но часовете по физическо възпитание би могло да са и повече. Много важна е и семейната среда. Добре е родителите да говорят за спорта, да насочват децата си да спортуват. Ние, учителите, се опитваме да го пренесем това към децата, но доста пъти остава неуспешно."

Спортуват ли децата във Видин?

"Играя футбол. В училище правим упражнения, играем или ни изпитват по физическо. На компютъра седя по 2-3 часа на ден... Движа се редовно, но не спортувам нищо конкретно... Не спортувам, но карам колело... Не, не спортувам. Пред компютъра стоя по няколко часа на ден. По физическо правим тестове за лицеви опори, скокове и т.н. Трябва да има повече часове по физическо... Не спортувам нищо, още обмислям какво. Активността на децата е малка заради телефоните...", казаха деца от Видин.

Обезпокоително е, че физическата активност и физическата подготовка намаляват през последните години и в училищния живот, алармират експерти и добавят, че физически активните деца имат много по-добри постижения в училище и в живота. Заради това призовават часовете по физическо възпитание и спорт да не се пренебрегват.

Българските ученици от 1 до 12 клас показват ниски резултати в часовете по физическо, като средната им оценка е "Добър" 4. Това сочат данните от изследване, което се проведе в рамките на две поредни учебни години. Проучването е обхванало 10 000 деца в цялата страна. То е част от съвместен проект за моментното състояние на физическата дееспособност на учениците на Министерството на образованието и науката и екип преподаватели от Националната спортна академия.

Изследвани са физическото състояние на ученика и по-точно на неговите двигателни качества - бързина, сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост. На база на резултатите експертите разработиха нови нормативи по физическо, така че да бъде обърната негативната тенденция. Те са в сила от тази учебна година.

Физическата дееспособност на учениците от I до XII клас вече се оценява по съвременна система, която включва тестове, нормативи, оценъчна скала, методика за измерване и оценяване на физическите качества и електронни таблици за автоматично изчисляване на оценките по отделните тестове и на общата оценка.

Ръководител на проекта е доц. Каролина Лазарова, завеждащ катедра "История и теория на физическото възпитание" в Националната спортна академия:

"Нашите проучвания показват същото, както и в световен мащаб. Влошените резултати се дължат изключително на пристрастяването към компютрите, телефоните и т.н., забавения начин на живот, ниската двигателна активност. Физическото развитие на детето е сложен процес, подчинено е на определени биологични закони. Въздействието на климата, на околната и социална среда понижава както физическата дееспособност, така и двигателната активност. Здравословният начин на живот също изисква правилно хранене, режим на сън, на почивка, на активност и пр. Всичко това по свой начин допринася за понижената двигателна активност, за заболеваемостта, за деактивацията на младото поколение. Нашето проучване показа, че нивото на физическата дееспособност на учениците в България е ниско. Показателите за оценяването им в училище трябваше да се осъвременят, за да отговарят на изискванията на съвременната младеж. Първите данни на оценяването по новата методика показват, че средната оценка в момента е около "Добър" 4. Оттук нататък трябва да се работи за развитие на техните качества, за познавателните способности на нашите деца, т.е. необходим е и учебник по физическо възпитание, който да е свързан не само с двигателната активност, но и със знанията на нашите деца."

Доц. Лазарова е на мнение, че предметът "Физическо възпитание и спорт" е пренебрегнат в системата на българското училище.

"Подценява се този предмет. Грешка е, че от първи до четвърти клас нямаме навсякъде специалист по физическо възпитание и по този начин изпускаме възможностите за развитие на децата в тази възраст, която е най-благоприятна за повишаване на физическата дееспособност и двигателните умения. Мисля, че и часовете по физическо възпитание са малко, но и сега можем да постигнем добри резултати, защото нацията ни е спортна. Трябва обаче да се работи по иновативно и специализирано за качества. Нивото на българските учители по физическо възпитание е високо- те непрекъснато повишават своята квалификация. Наблюдава се и много добър интерес от страна на млади специалисти към тази професия. Проблемът е, че системата ги позатиска- материална база, средства и т.н., но и тези неща виждам, че се поправят по някакъв начин."

Днешните деца растат със смартфони, имат профил в социалните мрежи още от първи клас и не си спомнят времето преди интернет. Как да заменим компютъра със спорт?

"В училище трябват иновативни методи, за да се предизвика интереса на детето да играе и спортува. Родителите също трябва да са ангажирани към този проблем. Просто всички- медиите, обществото, да работят заедно с училището и родителите. Възрастните пращят децата си на какво ли не, но най-малко ги интересува спорта. Само с една обща кауза, подета от всички страни, може да бъдат постигнати положителни резултати", категорична е доц. Каролина Лазарова.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.